Решение № 331 от 31.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Перник, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора М. Люб. Ц. като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500398 по описа за 2024 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивни жалби, подадени от Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор в Районна прокуратура – Перник, и от Областна дирекция на МВР Перник, представлявана от директора Милчо Викторов Милчов, чрез пълномощник главен юрисконсулт, против Решение № 377/07.05.2024 г. по гр. д. № 5785/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение Районен съд - гр. Перник е осъдил Прокуратура на Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша” № 2, и Областна дирекция на МВР – Перник, с адрес за призоваване: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, представлявана от директора й, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ солидарно да заплатят на Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 800,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в унижаване на честта и достойнството му, злепоставяне на доброто му име пред обществото, довело до понасяне на притеснения и страдания и преживените във връзка с това отрицателни емоционални състояния, всички посочени, настъпили, вследствие на воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, наказателното производство по което - ДП № 298/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР- Перник, е прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 4000,00 лв. като неоснователен и недоказан. Съдът е постановил, че вземането е при условията на солидарност с „Областна дирекция на МВР - Перник. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК София Д. - прокурор в Районна прокуратура Перник е обжалвала постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. С жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно, тъй като не са съобразени и отчетени някои обстоятелства от значение за основателността и справедливостта на обезщетяването. Сочи, че първоинстанционният съд е посочил единствено показанията на двамата свидетели, разпитани в хода на производството, които подкрепят изложеното в исковата молба, но същите сочат данни, непотвърдени с други доказателства. В показанията си свидетелите не са посочили конкретни факти във връзка с предмета на воденото производство, от които да биха могли да се направят изводи относно евентуалното причиняване на вреди, а се правят оценки на това как се е чувствал ищецът, както и какво е било отношението на околните към него. Счита, че кредитирането на тези показания представят субективна преценка, която не би следвала да се взема предвид. Жалбоподателят твърди, че не са представени и никакви обективни доказателства за медийно отразяване на случая, както и възможност за узнаване за случая и самоличността на дееца от евентуално налични такива публикации, както твърдят свидетелите, както и че не е съобразено обстоятелството, че разпитаните свидетели са в близки родствени и приятелски отношения с ищеца и отразяват лична заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 от ГПК. Твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил факта, че М. никога не е разпитван и с негово участие действия по разследването не са извършвани, съответно няма налагани мерки за неотклонение и лицето не е търпяло ограничения на личната си свобода, нито ограничения във връзка с упражняването на професията си. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло постановения от първата инстанция съдебен акт, като бъде постановено друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове като недоказани по размер или алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР Перник, представлявана от директора Милчо Викторов Милчов, чрез пълномощник главен юрисконсулт З. В.. Заема становище, че решението е неправилно и необосновано в осъдителната му част спрямо ответниците по делото. Счита, че отправеният иск по реда на ЗОДОВ е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв е следвало да бъде отхвърлен изцяло. Не се съгласява с направените изводи в първоинстанционния акт за наличие само на две предпоставки за възникване на съответната обективна отговорност - повдигане на обвинение и наказателното производство да е приключило поради това, че деянието не е извършено от него. Твърди, че приложените спрямо ищеца мерки имат административен характер, не са регламентирани в НПК, не предполагат наличието на досъдебно производство и не са с интензитет, който може да въздейства съществено върху личната, социалната и обществената сфера, тъй като ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, по отношение на него не е реализирана наказателна репресия и не са извършвани действия с такъв интензитет, който е съизмерим с реалните последици по отношение на привлеченото в качеството на обвиняем лице при протекло наказателно производство.

Счита, че в хода на проведеното съдебно производство не е постигнато успешно главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, което е довело до неправилно и необосновано присъждане на обезщетение за вреди. Твърди, че налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗДвП е извън основанията и процедурата по търсене на наказателна отговорност, поради което е недопустимо подобно разширяване на обхвата на предвидените в чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ основания върху процедури, които нямат връзка с образуваното наказателно производство и прекратяването на същото, още повече същото не е било оповестено публично по начин, който да води до обявяване на предполагаемия автор на деянието, до засягане на социалния статус и отношението на околните лица спрямо ищеца, тъй като приложените административни мерки по ЗДвП не се обявяват публично или на трети лица, които не са техен адресат. Счита, че кредитираните показания на разпитаните свидетели сочели на емоционална обвързаност и приятелски отношения с ищеца, както и липсата други доказателства, които дори косвено могат да бъдат показател за преживени от него страдания и душевни тревоги. Твърди, че образуването и прекратяването впоследствие наказателно производство самостоятелно не могат да бъдат основание за търсене на обезвреда по реда на ЗОДОВ - противното би означавало всяко прекратено такова автоматично да води до заплащане на обезщетение на обвиняемия или заподозрения. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

2

М..

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия ответник Ц. М.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател – Прокуратура на Република България, чрез прокурор в Окръжна прокуратура - Перник, поддържа въззивната жалба.

Изразява становище, че постановеното от първоинстнционния съд решение е неправилно, като излага съображения в тази насока. Моли настоящата инстанция за отмяна на атакуваното решение, като се постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена като недоказана. Прави се алтернативно искане да се определи по-нисък размер на обезщетение.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател – ОД МВР – Перник не изпраща представител. Същият е депозирал писмено становище, чрез юрисконсулт, която моли да се даде ход на делото, като въззивнта жалба бъде уважена, а предявеният иск – отхвърлен.

Претендират се юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият ответник Ц. М. М. не се явява. Представлява се от адвокат. Пълномощникът оспорва въззивните жалби и моли съда да постанови съдебен акт, с който постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено. Допълва, че размерът на присъденото обезщетение е определен по справедливост, след като са доказани претърпените от негова страна имуществени вреди.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Всяка от въззивните жалби се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление. Ищецът сочи в исковата молба, че срещу него било образувано бързо производство, за това, че на 20.05.2023 г. около 03. 00 часа в *** на улица без име управлявал лек автомобил марка „***“ модел „***“, с peг. № *** след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежен ред с техническо средство „Дръг тест 5000“, проба № 00252 от 20.05.2023 г. Издаден му бил талон за медицинско изследване № *** за да бъде изготвена съдебно-химическа експертиза. След проверката Ц. М. бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане в Първо РУ към ОДМВР гр. Перник.

Наложени му били принудителни административни мерки, а именно:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № *** от *** по отношение на М. е наложена санкция - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както са отнети СУМПС и контролен талон.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № *** - ***, на молителя е наложена санкция прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца и отнети два броя регистрационни табели.

От заключението на изготвената съдебно - химическа експертиза е установено, че в представената за изследване проба на кръв, взета от Ц. М., не се установява наличие на 3 наркотични или други упойващи вещества, поради което с постановление от 30.10.2023 г., постановено по пр. пр. № 1688/2023 г. наблюдаващ прокурор при Районна прокуратура – гр.

Перник е прекратил наказателното производство на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК /поради липса на престъпление/.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което претендира обезщетение в размер на 4000,00 лв. Излага , че случаят е имал обществен резонанс, тъй като е станал известен сред много хора и е предизвикал негативни оценки за личността му. Освен твърденията, че преживяното, във връзка с наказателното преследване е довело до дълготрайно състояние на тревожност и депресия, от друга страна, свързаните с производството принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца са създали затруднения за М. при осъществяването на трудовата му дейност. Сочи, че висящото наказателно производство е продължило повече от пет месеца, като същото представлява ограничаване на гражданските му права и е довело до определени негативни психични преживявания за него и неговото семейство.