Определение № 2409 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2409 гр. София, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501916 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.407, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на “Юробанк България“АД, чрез адв.Д. Е. от САК, насочена против Разпореждане за издаване на изп.лист, постановено по т.д. № 77/2022 г. по описа на СОС, с което е било уважена молбата на адвокат В. Х. В. за издаване на изп.лист за сумата от 3 200 лв., представляваща присъдено в негова полза възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

В частната жалба не се навеждат каквито и да е доводи за неправилност на обжалваното разпореждане в частта му, касаеща присъдената в полза на адв.В. сума в размер на 3 200 лв., но се поддържа, че същата била изплатена доброволно от длъжника „Юробанк България“АД преди датата на издаване на изпълнителния лист в полза на В..

Предвид на това твърдение е поискано от настоящата инстанция да отмени разпореждането за издаването на изп.лист в посочената му част.

В отговора по частната жалба насрещната страна поддържа правилност на обжалваното разпореждане. Не оспорва факта частният жалбоподател да й е заплатен сумата от 3 200 лв., равняваща се на 1 636, 13 евро с платежно нареждане от 16.02.2026 г. но твърди, че това е станало след проведена кореспонденция между страните, във връзка с която вземането на взискателя спрямо длъжника било удовлетворено само частично.

Последното мотивирало адв.В. да поиска издаване на изп.лист за цялото вземане.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.407, ал.1 ГПК, доколкото се установява от приложенията към нея, че издаденият въз основа на атакуваното разпореждане изп.лист е бил предявен с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 29.04.2026 г. на частния жалбоподател.

Същата е предявена от надлежно активно процесуално легитимирана страна – „Юробанк България“АД е длъжник по издадения изп.лист и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол /пак по арг. от чл.407, ал.1 ГПК/.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното разпореждане на СГС решаващият въззивен състав приема за неоснователни, по следните съображения:

В настоящето производство съдът е компетентен да се произнесе единствено по 1 наличие на предпоставките за издаване на искания изп.лист от молителя в производството т.е. предпоставките, визирани в чл.406, ал.1 ГПК - редовността на акта от външна страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

В тази връзка безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че с влязло в сила на 17.12.2025 г. Решение № 78/13.07.2023 г, постановено по т.д. № 77/2022 г. по описа на ОС София, частният жалбоподател „Юробанк България“ АД е бил осъден да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред СОС в полза на адв.В. В. в размер на 1 880.03 евро /с равностойност 3 677.02 лева/, а въз основа на определение № 2080/18.08.2024 год. на АС София, постановено по в.гр.д. № 2756/2023 г. - съответно на същото основание адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС в размер на 1 636.13 евро /с равностойност 3 200 лева/.

На 01.04.2026 г. адв.В. е подал молба с вх.№ 3594 пред СОС с искане да му бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение за присъдените в негова полза суми.

С разпореждане от същата дата молбата му е била удовлетворена и на 04.04.2026 г. исканият изп.лист е бил издаден.

Последният съдържа осъдителните диспозитиви на постановените по делото съдебни актове, касаещи присъдените в полза на адв.В., посочени по-горе.

След снабдяването му с изп.лист той е образувал изп.дело пред ЧСИ М. Ц. - № *** от РКЧСИ, с район на действие - СОС, по което на длъжника „Юробанк България“АД е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 9548/27.04.2026 г., получена на 29.04.2026 г. от пълномощник на длъжника.

Не е спорно между страните /така и изричното признание на молителя в производството по чл.406 ГПК адв.В. и приложените документи към частната жалба, инициирала производството - най-вече платежно нареждане от 16.02.2026 г./, че сумата от 3 200 лв., равняващи се на 1 636,13 евро, е била изплатена от длъжника „Юробанк България“АД по банкова сметка на адв.В., посочена от него - на 16.02.2026 г. - т.е. преди издаване на процесния изп.лист. В платежното нареждане обаче не е отбелязано изрично, че сумата представлява именно дължимата се такава от „Юробанк България“АД в полза на адв.В. за осъщественото от него процесуално представителство по в.гр.д. № 2756/2023 г. по описа на САС.

С оглед на тези факти при извършената от него проверка относно наличието на предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, вкл. – дали то удостоверява изпълняемо право, първоинстанционният съд правилно е установил наличието на посочените предпоставки по отношение уваженото от него искане за издаване на изп.лист за вземанията, присъдени в полза на адв.В. за осъществена от него безплатна правна помощ пред САС в размер на 3 200 лв.

По отношение на посоченото вземане молбата за издаване на изп.лист и доказателствата към нея установяват, че съществува право на молителя в производството по чл.404 ГПК за принудително изпълнение на притезанието, касаещо присъдените като парично вземане разноски по делото в полза на адв.В. и издаденият изпълнителен лист в тази му част кореспондира изцяло с диспозитива на влязлото в сила въззивно решение.

Горният извод не може да бъде опроверган от факта, че длъжникът по изп.дело е наредил по сметка на адв.В. сума, идентична с паричното му задължение към получателя по влязлото в сила определение № 2080/18.08.2024 год. на АС София, постановено по в.гр.д. № 2756/2023 г. още на 16.02.2026 г.

Последният факт не може да бъде съобразяван от съда в производството по чл.406 ГПК.

Той следва да бъде съобразен единствено в хода на изпълнителното производство, като се прецени от съдебния изпълнител изп.д. № 565/2026 г. по описа на ЧСИ М. Ц. каква част от задължението на длъжника е останала непогасена след извършеното доброволно плащане от длъжника в размер на 1 636,13 евро по сметка на взискателя по посоченото изп.д.

2 състав,

Така мотивиран и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане с рег. № 255/01.04.2026 г., постановено по т.д.

№ 77/2022 г. по описа на ОС София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3