Решение № 4844 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4844 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112026 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата А. К. К. е предявила против „Сити Кеш“ ООД следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК,

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 358, 46 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2022 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 100 лв., платима на 10 месечни погасителни вноски – в срок до 19.07.2023 г. Сочи, че в договора е установено, че годишният лихвен процент е 40, 05 %, а годишният процент на разходите – 48, 35 %.

Твърди, че в разпоредбата на чл. 5 от Договора е установено задължение за предоставяне на обезпечение, като в клаузата на чл. 11 от Договора е 1 установено задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на сумата от 1 228, 20 лв., която се заплаща разсрочено, ведно с погасителните вноски. Счита, че не дължи изпълнение на задълженията за договорна лихва и неустойка, доколкото договорът за кредит е недействителен, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите е неточен и в него не е включена скритата под формата на неустойка възнаградителна лихва. Сочи, че в договора не са посочени компонентите, които формират годишния процент на разходите, като разписаният в договора годишен процент на разходите от 48, 35 % излиза извън ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата за неустойка, доколкото последната не притежава обезпечителна и обезщетителна функция и представлява скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП и поради нейната прекомерност, тъй като лихвения процент от 40, 05 % надвишава трикратния размер на законната лихва. Сочи, че размерът на договорната лихва е подвеждащ, доколкото към него би следвало да се добави уговорената в договора неустойка. Поддържа, че приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, което представлява заблуждаваща търговска практика и до неравноправност на уговорката за годишен процент на разходите. Счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза обуславя недействителността на договора.

Твърди, че е заплатила сумата от 2 458, 46 лв., като моли за връщане на недължимо заплатена сума по нищожния договор от 1 358, 46 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за нередовна, доколкото не е посочена банкова сметка за плащане по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК, а съдът е сезиран и с иск за парично вземане.

Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва получаване на процесната сума, но твърди, че последната е заплатена на валидно правно основание, доколкото договорът и неговите клаузи са 2 действителни. Твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не води до недействителност на договора, ако същият може да се прилага без нея, като в случая клаузата за неустойка не е част от същественото съдържание на договора. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че по отношение на годишния процент на разходите са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че при нормативно определен годишен процент на разходите от 50 %, установеният в договора е от 48, 35 %. Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, доколкото кредиторът е длъжен да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора, а задължението за заплащане на неустойка възниква след сключване на договора. Сочи, че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, уговорена е във фиксиран размер и двете страни са били наясно със стойността й, като се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Поддържа, че клаузата за неустойка е напълно ясна и разбираема и такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че неустойката представлява лихва. Поддържа, че клаузата за лихва е индивидуално уговорена, като лихвата е във фиксиран размер за целия срок на договора и не е неравноправна. Сочи, че лихвата представлява цената за ползване на предоставената парична сума, като последната не следва да се съпоставя с трикратния размер на законната лихва, тъй като лихвата е част от годишния процент на разходите, за който в закона е установен максимален размер, който към датата на сключване на договора е 50 %. Счита, че изложеното оборва твърдението на ищеца, че е налице заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна и последната е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да продължи тридневния срок за 3 осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед.

Сочи, че между страните са сключени 2 идентични договора за кредит през 2022 г., като наличието на клауза с оспореното в настоящото производство съдържание по всеки договор за кредит оборва изложените в исковата молба твърдения. Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имал за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове и по този начин върне единствено главницата по кредита. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2022 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 100 лв., 2. че с разпоредбата на чл. 11 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 20 лв.; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора, не е включено задължението по чл. 11 от Договора за заплащане на неустойка и 4. че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от общо 2 458, 46 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата А. К. К. и ответника „Сити кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***/19.09.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на ищцата да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 10 месечни погасителни вноски – първите три в размер от 36, 71 лв., а следващите - в размер 178, 81 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в 4 общ размер от 1 361, 80 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 48, 35 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на следните условия: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 11 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 228, 20 лв. на вноски.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер от 259 лв. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 19.10.2022 г., а на последната – на 09.07.2023 г.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 5 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания