Решение № 51 от 04.07.2025, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 141/2025
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200141 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „***“ ЕООД гр. С., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. К., община С., ул. „***“ № 15, представлявано от управителя С. С. А., чрез адв. И. Е. Г. от САК, е обжалвал Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8505116793 издаден от Агенция „***” /***/ - С., с което за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – Агенция „***” - С., редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка: На 17.01.2022 г., в 13:02 часа било установено нарушение с ППС *** с рег. № *** с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.
Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 76+135, на територията на 1 община С., с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135. Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал. В последствие била направена справка, от която било установено, че посоченото по-горе ППС е собственост на жалбоподателя „***“. За установеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № 8505117737, с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и било постановено да заплати такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 119,00 лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и м у бил връчен на 31.03.2025 г..
Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 10.04.2025 година, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.
Имуществената санкция в размер на 2500 лева, наложена на жалбоподателя, е на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като на основание чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата е постановено същият да заплати и такса в размер на 119,00 лева.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.”. Според последно посочената разпоредба: “Собственик на пътно превозно 2 средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.
Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в съдебно заседание, но депозира молба, с която се отправя искане до съда за отмяна на обжалвания ЕФ по изложените в жалбата мотиви.
Съдът, съобразявайки всички събрани по делото доказателства, намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, без да е необходимо да се обсъжда въпроса по същество, тъй като в случая не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на процесния електронен фиш.
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, з***сано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно3 информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 17.01.2022 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на *** предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 29.12.2022 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 17.07.2022 година. Разпоредбата на чл. 34, ал.
3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Предвид всичко изложено, съдът счита, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен само на това основанине, като спорът не следва да се обсъжда по същество. В този смисъл е и Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по 4 описа на Административен съд - Габрово.
На следващо място, въпреки че не е задължително предвид изложеното по – горе за наличие на процесуални предпоставки за отмяна на обжалвания електронен фиш, съдът намира, че следва да посочи и още едно основание за това. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г, в сила от 01.01.2019 г. /, регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая съдът намира, че е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. От това следва, че към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП /В този смисъл Решение № 29 от 10.01.2025 година по КАНД № 191/2024 година по описа на Габровски административен съд/.