Решение № 1102 от 05.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. В., 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202011 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „С.Т.ЕУ" ЕООД против наказателно постановление №032300282/ 19.04.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" В., с което на „С.Т.ЕУ" ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.

В жалбата се сочат пороци при съставяне на АУАН и НП, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Излага доводи за липса на нарушение от обективна страна и се иска отмяна на НП. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който подържа жалбата на посочените н нея основания.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В., счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на ДИТ В. на обект магазин Найк - стопанисван от „С.Т.ЕУ" ЕООД, находящ се в гр.В. Г.М. било 1 констатирано, че в обекта като водещ управител работи лицето Е. Й..

Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода от 13.00 ч. до 21.30 ч. на 16.12.2022г. като на следващия ден 17.12.2022г. е започнала да полага труд от 09.00ч. В качеството си на работодател „С.Т.ЕУ" ЕООД не е осигурил междудневна почивка на Е. Й..

Нарушението според наказващият орган е извършено на 17.12.2022 г. в обекта стопанисван от въззивното дружество.

Актът, установяващ нарушението е предявен и връчен на надлежно упълномощен представител на дружеството.

По делото е разпитан св. Г. – актосъставител, които показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. Заявява, че към момента на проверката, при представянето от страна на въззивното дружество на графика и присъствената форма за месеците 12. 2022 г. .

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност. Описаното нарушение съдържа обстоятелствата на същото в достатъчна степен, щото на жалбоподателя е станало ясно в какво точно е обвинен- съдържа време, място, начин на извършване и обстоятелствата на извършването му. АУАН също отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН откъм съдържание. И двата акта са съставени от компетентни лица, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на съответните ред и срокове.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, която разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Съгласно нормата на чл.142 ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен 2 период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Пред съда депозира показания свид. Е. Й. -„водещ управител" за която е констатирано нарушението. Свид. Й. заявява, че била допуснала грешка при изготвяне на графика и всъщност не е била на работа след 21.00 часа на 16.12.2022г.. Твърди, че ако служители на магазина останат в него след 21.00 часа следва да искат разрешение от управата на Г.М. В. или поне да ги уведомят. Сочи, че магазина затваря за работа с клиенти в 21.00 часа, след което вътре в магазина имат организационни дейности. Сочи, че до половин час след затварянето на обекта за работа с клиенти следва да приключат дейността в него и да напуснат сградата.

Съда изиска и получи информация от „О.М.К.“ В. ЕООД , управляващо търговския обект в което е посочено, че действително търговските обекти работят с клиенти до 21.00 часа. Единствено ако обекта работи с клиенти след посоченото работно време следва писмено да уведоми управата на Г.М. В.. В писмото се сочи, че съобразно практиката след затваряне на съответния обект в рамките до 30 минути служителите му го напускат. Ако обекта в обекта останат да работят служители след 21.00 часа не следва да уведомяват управата.

Съдът не кредитира показанията на свид. Й., доколкото по делото е приложен екземпляр от таблицата за отчитане явяването на работа за месец декември, който носи печат на дружеството и подпис на длъжностно лице съставител. Посоченото от нея твърдение, че ако в обекта след 21.00 часа останат служители следва да се информира управата на Г.М. В. се оказа невярно, такава информация се дължи само ако се удължи работното време с клиенти, но не и ако служители след този час останат в магазина. Също така съда следва да посочи изложеното от нея обстоятелство, че в магазина след приключване на работа с клиенти персонала остава за да приключи организационно деня, което от своя страна съответства на посоченото в отчетната форма работно време до 21.30 часа.

Съда приема за напълно резонно след затваряне на обекта за работа с клиенти управителят и работещите в него за приключат задълженията си и едва след това да напуснат търговския обект и именно поради това е предвидено работно време за управителят до 21.30 часа. В тази посока следва 3 да ес разгледа и факта, че сутрин работната смяна започва от 09.00 часа, което е един час преди отваряне на магазина за работа с клиенти. В представения работен график е предвидено и работни смени с продължителност съответно до 21.00 часа, до 21.30 часа и 22.00 часа и до 22.30 часа. В представената присъствена форма представена по делото също е предвидено работна смяна до 21.00 часа, до 21.30 часа и 22.00 часа и до 22.30 часа. Посочената смяна №4 с работно време от 13.00 часа до 21.30 часа не е изолирана за коректния ден, а е смяна използвана всекидневно в работния обект. Тя съответства на продължителността на работния ден предвиден у въз.дружество и е еднаква с продължителността с другите предвидени смени на работниците полагащи труд в полза на въз.дружество. Никъде не е посочено, че смяна №4 е с намалена продължителност за да приеме съда, че работното време по тази смяна приключва действително в 21.00 часа. По тази смяна са полагали труд и други работници на въз.дружество. Прави впечатление, че смените с номера 5 и 6 не са прилагани през м.12 на 2022г, както в присъствената форма, така и в работния график. Смени с номера от 1 до 4 намират място ежедневно и в двата документа. И в двата документа представени от въз.дружество фигурира работна смяна с продължителност от 13.00 до 21.30 часа. Поради това съда намира, че не се касае за техническа грешка по отношение часовете в които е полагал труд работника Й. на 16.12.2022г.. Така предвидената четвърта смяна с работно време от 13.00 часа до 21.30 часа е смяна активно използвана от въз.дружество за целия месечен период и няма как да е допусната „грешка“и съответства на продължителността на другите работни смени. Работната смяна на работещите в магазина не обхваща само работното време за работа с клиенти. Работното време за служителите започва с час преди работното време с клиенти и завършва с 30 мин. след това, видно от представените графици.

От приложените по делото график за работа и присъствена форма е видно, че Й. е работила от 13.00ч. до 21 и30ч. на 16.12.2022г. като на следващия ден 17.12.2022г. е започнала да полага труд от 09.00ч . - разликата, представляваща междудневна почивка е 11.30 часа, вместо изискуемите от закона минимум 12 часа. В тази връзка съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен начин.

Съдът счита, че правилно наказващия орган е извършил преценка, че на Й., не е осигурена междудневна почивка не по-малко от 12 часа.

В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена междудневната почивка, която обхваща времето от края на последния работен ден до началото на следващия работен ден, като тази почивка не се включва в работното време и която не може да е по-малка от 12 часа.

Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите, 4 които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като доказателства относно обстоятелството колко часа е работило лицето през сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият орган писмени доказателства- отчетни форми. Въпросът, който се поставя пред настоящият състав не е спор по фактите, а по правото, който правилно наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.153ал.2 от КТ.

Приложените график за работа и присъствена форма за м. 12. 2023г., на които се позова наказващият орган в настоящото производство, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден от управителя, представен е от него на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява факти относно действително отработеното от работника време през периода за месец 12.2022г. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административно-наказателното производство, още повече, че тези доказателства са представни от управителя на обекта, и отразяват реално отработеното време от лицата заети в дружеството.

Представената по делото Декларация попълнена от работника Й. за положен труд в периода от 13-17.12.2022г., съда не кредитира. Съдът приема, че представения от въззивната страна документ е създаден за настоящото дело, като на първо място следва да посочи, че нарушението е установено от представените присъствени форми, а не посредством декларация попълнена от работника след установяване на нарушението и съставяне на АУАН. В деня на проверката и в хода на адм. проверка няма данни за възражения относно предоставените графици, а точно обратното.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е осигурило на свой служител- Й., непрекъсната междудневна почивка не помалко от 12 часа между работното време на същата на 16.121.2022г. и 17.12.2022г.. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за работа за месец декември 2022г., представен в хода на проверката.

Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществило 5 вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.

Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.