Решение № 4171 от 10.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4171 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100504821 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20160433/20.07.2021г. по гр.д. № 29497 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 165-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2012634/08.07.2020г. , изпратена по пощата на 05.07.2020г. на „А.И.”ЕООД, ЕИК ******* срещу :

1.Г. Н. К. , ЕГН ********** за заплащане на основание на чл. 92 от ЗЗД на сумата от 12000лв. представляваща неустойка по т. 3 от протокол за оглед в размер на 10% от продажната цена за неизпълнение на задължение за въздържане от сключване без посредничество на договор за покупко-продажба и нотариален акт за покупко-продажба № 40/13.12.2018г., том VІІ, н.д. № 721/2018г. на нотариус В.Б., рег. № 628 на Нот.К., сключен между продавача „Е. Л.”АД, ЕИК ******* и купувач Т. Х. М. с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 33 в гр. София, ж.к. ******* и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, представляващ гараж № 1, намиращ се на кота „-3,40м.” в сутерена на сградата;

2. Т. Х. М., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 3200лв., представляващи разноски за предоставени консултантски услуги по договор за търговско посредничество от 14.02.2018г.

1 като А.И.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Г. Н. К. , ЕГН ********** съдебни рвазноски в размер на 1200лв.; А.И.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Т. Х. М., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 610лв.

С Решение № 20003928/14.01.2022г. по гр.д. № 29497 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 165-ти състав е оставена без уважение молба на А.И.”ЕООД, ЕИК ******* за допълване на решението, като съдът се произнесе по искове на А.И.”ЕООД, ЕИК ******* срещу Т. Х. М., ЕГН ********** за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на сумата от 3200лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й.

Срещу така постановено Решение № 20160433/20.07.2021г. е депозирана въззивна жалба вх.№ 25138021/13.09.2021г идентична с въззивна жалба вх. № 25148912/08.10.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „А.И.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно не бил приет по делото предварителния договор от 28.02.20218г., за него узнал след приключване на първото съдебно заседание, извод на СРС, че искането е преклудирано било неправилно. Този договор косвено доказвал, че страните по този договор били свързани чрез съдействието на ищеца, а не както неправилно приел СРС – от кредитен посредник. Неправилно не били уважени и исканията по чл. 176 от ГПК, както и по чл. 159, ал.2 от ГПК.

Отделно, събраните доказателства установявали основателност на исковете.

Установявало се, че на 14.02.2018г. организирал оглед и провел такъв в присъствието на двамата ответници, това не било спорно по делото.

Неправилно било прието от СРС, че ответниците не са свързани лица. Те били свързани в общо домакинство, живеели заедно на съпружески начала в общ дом, имали една и съща адресна регистрация, отглеждали заедно общо дете.

Договорът следвало да се тълкува по реда на чл. 20 от ЗЗД и да се приеме, че под свързани лица в него се включват отношения, каквито имали ответниците. Уговорената в чл. 3 неустойка била с цел да се възпира едната страна чрез свързани с нея лица да избегне заплащането на предоставените предварително от ищеца услуги. Дадените от свидетелите показания, че всеки ответник искал да закупи жилище за различни цели противоречали на установеното по делото, че Г. К. не е закупил жилище, а Т. М. продължавала да живее в жилището в ж.к. Красна поляна”. Приетият протокол установявал, че представил на двамата ответници апартамент на ет. 4 на ул. 18 и ул.

„Добринова скала” в ж.к. Л.” с продажна цена от 81328 евро с площ от 120 кв.м., както и всички останали свободни апартаменти в сградата, информация за собственика на сградата, така установено било по делото че изпълнил задълженията си . Уговорената клауза за неустойка била валидна, установило се че вземане за плащане на същата било възникнало. Ответниците не му били 2 съобщили, че са избрали конкретен имот, поради което и неоснователно било възражението им, че не били предоставени останалите уговорени услуги по договора, още повече че те не било възможно да бъдат изпълнени без тяхното съдействие. Недобросъвестното поведение на ответниците се установявало от факта, че предварителния договор бил сключен непосредствено след огледа.

За валидността на договора за посредничество писмената форма не била задължителна, не било необходимо и да се уговори конкретно възнаграждение-аргумент от чл. 51 от ТЗ. Декларацията по т. 4 от протокола изрично сочела, че за първи път имота е представен на ответника Г. К. от ищеца, а не както той твърдял – от продавача. Това се установявало и от показанията на св. Г.. Показанията на св. И. били опровергани от твърденията на ответниците по отговора на исковата молба, сочещи че за първи път разбрали за продажбата на имота от обява на ищеца. Фактът, че кредитния консултант на ответника М. познава инвеститора не обосновавало обратен извод. Отговора на М. съдържал признание, че тя се е съгласила с условията по протокола за оглед, присъствала е на същия, като е видяла всички свободни в сградата имоти, запознала се е и със съдържанието на договора, макар да не го е подписала. Клаузите по договора включително и за неустойката били ясни и разбираеми, не създавали неравнопоставеност в ущърб на потребителя, санкциите и последиците от неизпълнението били оправдани с оглед на значимостта на задължението и сериозността от неизпълнението му. В случая уговорената неустойка имала типичните функции за неустойката, размер бил уговорен с оглед постигане на възпиращо действие спрямо потребителя да не изпълни задължението за плащане на предварително предоставените услуги, обичаен размер на неустойката в такива хипотези била 10% от продажната цена. Не било необходимо неустойката да е скрепена със срок, за да се приеме, че не е неравноправна. Претендирало е разноски.

Срещу така постановеното Решение № 20003928/14.01.2022г. е депозирана въззивна жалба вх. № 25018885/07.03.2022г. по регистъра на СРС от ищеца „А.И.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, с която молбата за допълване на решението, като съдът се произнесе по иска срещу ответника М. с основание чл. 59 от ЗЗД за 3200лв., е отхвърлена. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че съдебния акт с която се отхвърля молба по чл. 250 от ГПК е определение, а не решение. Претендирало е разноски. Липсвали същински мотиви. Нямало пречка с една искова молба да се предявят няколко иска срещу същия ответник. В случая бил предявил срещу ответника М. иск по чл. 79 от ЗЗД и ако той бъде отхвърлен искал да му се присъди сумата на основание на чл. 59 от ЗЗД, главният иск бил отхвърлен, поради което и СРС следвало да се произнесе по иска по чл. 59 от ЗЗД. В исковата молба имало твърдения за неоснователно обогатяване. С допълнителната молба от 13.05.2021г. уточнил исковата молба в изпълнение на дадените от СРС указания, заплатил и допълнително определената държавна такса . Доклада на СРС не подлежал на 3 самостоятелно обжалване, а и съдът имал служебно задължение да се произнесе по всички предявени искове, независимо от доклада. Предмет на делото се очертавал от исковата молба и отговора й, а не от доклада на съда.

Иск по чл. 59 от ЗЗД бил основателен. Установено било че Т. М. присъствала на организирания от ищеца оглед , отговора на исковата молба съдържал признание, че се е съгласила с условията по протокола за оглед, а и на договора, макар да не го е подписала, че възнаграждението за ищеца е 3%.

Така установено било че има разместване на блага, като ищецът обеднял, а ответникът М. се обогатила, ищецът не разполагал с друг иск срещу ответника М. и така сумата от 3200лв. следвало да му се присъди на основание на чл. 59 от ЗЗД. В о.с.з. от 18.05.2023г. е посочило че разликата в договора между ищеца и ответника Г. К. от една страна и договора между ищеца и Т. М. от друга страна е само че по договора с М. нямало уговорени неустойки. Срещу М. предявил главен иск по чл. 79 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД.

Обедняването му се изразявало в това че престирал услуга-представили имота, осигурили оглед и информация за имота, а не получил възнаграждение.

Доказано било устно постигнато съглашение между ищеца и М. за договора за посредничество, ако не се приемело същото от съда, то сумата от 3200лв. се дължала на неоснователно обогатяване, исковете били алтернативно съединени. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете Г. Н. К. , ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е правилно. Посочил е, че не било вярно че ищецът узнал за предварителния договор от 28.02.2018г. след приключване на първото по делото пред СРС съдебно заседание. Твърденията на ищеца обосновавали извод, че е в трайни търговски отношения с продавача на имотите и така житейски неоправдано и нелогично било да се приеме, че едва след първо заседание пред СРС могъл да се снабди с този предварителен договор. Ищецът с молбата си от 03.10.2022г. сочел, че разбрал за този предварителен договор след получаване на отговора на исковата молба, тоест можел до първо о.с.з. да направи доказателствено искане за снабдяването и представянето му по делото. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете Т. Х. М., ЕГН ********** съдебни в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно. В о.с.з. от 18.05.2023г. е посочила, че процесният имот не й бил показан от ищеца. Алтернативно съединяване на исковете по чл. 79 и чл. 59 от ЗЗД било недопустимо, защото не били налице предпоставки за такова. Не била сключила договор с ищеца за посредничество за продажба на имота.

Ищецът не бил извършил действия, които да са обичайни и присъщи на такъв договор, включително съдействие за проучване и договаряне на цена, снабдяване с документи за имота и за собственика. Ищецът нямал възможност да осигури сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот между нея и собственика му. Навел е твърдения, че решението е правилно.

Посочил е, че не било вярно че ищецът узнал за предварителния договор от 4

28.02.2018г. след приключване на първото по делото пред СРС съдебно заседание. Твърденията на ищеца обосновавали извод, че е в трайни търговски отношения с продавача на имотите и така житейски неоправдано и нелогично било да се приеме, че едва след първо заседание пред СРС могъл да се снабди с този предварителен договор. Ищецът с молбата си от 03.10.2022г. сочел, че разбрал за този предварителен договор след получаване на отговора на исковата молба, тоест можел до първо о.с.з. да направи доказателствено искане за снабдяването и представянето му по делото. Претендирал е разноски

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2012634/08.07.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 05.07.2020г., уточнена с молба от 27.04.2021г. на „А.И.”ЕООД, ЕИК ******* срещу :

1.Г. Н. К. , ЕГН ********** за заплащане на основание на чл. 92 от ЗЗД на сумата от 12000лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането й, представляваща неустойка по т. 3 от протокол за оглед от 14.02.2018г. за неизпълнение на задължение за въздържане от сключване без посредничество на договор за покупко-продажба и нотариален акт за покупко-продажба № 40/13.12.2018г., том VІІ, н.д. № 721/2018г. на нотариус В.Б., рег. № 628 на Нот.К., сключен между продавача „Е. Л.”АД, ЕИК ******* и купувач Т. Х. М. с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 33 в гр. София, ж.к. ******* и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, представляващ гараж № 1, намиращ се на кота „-3,40м.” в сутерена на сградата;