Решение № 323 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 775/2025
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Галина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.368 · Кодекс за застраховането
- чл.368, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.368, ал.2,т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.382, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.456, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Варна, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900775 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С.
Д. от гр.Варна срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,бул.Цариградско шосе №47А, бл.В, ет.3, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл.456, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 11312,33 евро / равностойност на 22125лв/, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г., за обезпечаване плащането на които в полза на „БАНКА ДСК“ АД е сключен групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-12.12.25г. до оконч.изплащане; иск с право основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 6646.79 евро /равностойност на 13000лв/, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г.; иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ за осъждане на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за ипотечен банков кредит от 05.11.18г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД и С. С. Д..
В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищцата С. С. Д. е направила изменение на исковете като претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от 10666,62 евро, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г.; сумата от 6158,78 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.21г. до
11.12.25г. и за осъждане на
„ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 1
36450,12 евро, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.
В исковата молба твърди, че между ищцата и „БАНКА ДСК“ АД е сключен договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за сумата от 82600лв със срок на погасяване 360 месеца, като ищцата е включена като застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между
„БАНКА
ДСК“
АД и
„ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за което е издаден сертификат В00150051918181112/12.11.18г. Твърди, че при сключване на договора за кредит към банката е издадено нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение
12-то число към
„ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, като е уточнен период на търсене на средства при липса на наличност – 20 дни. Твърди, че въпреки наличието на средства по сметката от 30.11.20г. до 18.12.20г. не били извършени транзакции към ответника. Сочи, че едва на 18.12.20г. автоматично е усвоена сума от 18,50лв от ответника по друга полица на ищцата, а изплатената на 11.01.21г. сума от 30,56лв била върната на 19.01.21г. Твърди, че през 2020г. се разболява от бъбречно заболяване, като с ЕР на ТЕЛК №0428/01.02.21г. й е определена 100% ТНР. Излага, че на 11.03.22г. е заявила застр.претенция пред застрахователя за настъпил риск-Пълна трайна неработоспособност, като получила отговор от 21.04.22г., че застр.сертификат от 12.11.18г. е предсрочно прекратен на 12.11.20г. поради неплащане на дължимата застр.премия. Сочи, че на 12.10.23г. поради влошеното й здравословно състояние е освободена от работа и с ново уведомление от 16.10.23г. заявила претенция пред застрахователя за настъпил риск-Пълна трайна неработоспособност, като получила отговор, че застр.сертификат от 12.11.18г. е предсрочно прекратен на 12.11.20г. поради неплащане на дължимата застр.премия. Счита, че неплащането на застр.премия не дерогира общите правила на чл.87, ал.1 и 3 ЗЗД, поради което и договорната връзка не е надлежно прекратена към момента на настъпване на застр.събитие. Твърди, че банката не упражнила правата си на застрахован, поради което ищцата упражнява правата й. Сочи, че в периода от настъпване на застр. събитие - 01.02.21г. е заплатила сумата от 22125лв на банката и тъй като ответникът бил в забава за изплащане на вноските по кредита, считано от настъпване на застр.събитие, същият дължал лихва за забава. Възразява и за нищожност на клаузата на т.86 от Раздел Х „Дефиниции“ от ОУ към застраховката, в частта, в която се поставя условие за неспособност на лицето да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, считайки я за неиндивидуално договорена и неравноправна, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В срока за отговор ответникът
„ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131272330, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва факта на сключване на застр.договор на 12.11.18г., но твърди, че към датата на застр.събитие е настъпило предсрочно прекратяване на процесния сертификат в резултат на неплащане на уговорената застр.премия с падеж 12.11.20г.
Излага, че по процесния сертификат страните са договорили заплащане на месечна застр.премия от 30,56лв, като при неплащане на всяка следваща/ след първата/ застр.премия на падежа й сертификатът се прекратява след изтичане на 25-дневен гратисен период от датата на падежа, като допълнително писмено изявление от страна на застрахователя не е необходимо. Счита, че 2 клаузата съответства на чл.368 КЗ, като застрахователят е избрал правото по ал.2, т.3 и изрично е посочил фингирано връчване в сертификата. Сочи, че последната платена от ищцата премия е постъпила на 12.11.20г. и се отнасяла за периода 12.10.20г. -12.11.20г., а на падежа 12.11.20г. дължимата премия за периода 12.11.20г.-12.12.20г. не е постъпила в договорения 25-дневен гратисен период, поради което сертификатът бил прекратен, считано от 12.11.20г.
Излага, че застрахователят не е участник в процеса на плащане и няма право да търси такова плащане от доставчика на платежни услуги. Оспорва твърденията за приложимост на правилата на чл.87 ЗЗД, тъй като КЗ е специален закон спрямо ЗЗД, като навежда довода, че при избрано право по чл.368, ал.2,т.3 КЗ допълнително изрично писмено изявление до застрахования не е необходимо. Оспорва твърдението за неприложимост на фингираното връчване, като излага, че в случая е налице пълно неплащане на месечната премия. Оспорва материалноправната легитимация на ищцата, считайки, че правото да претендира остатъка от кредита принадлежи на банката. Оспорва възражението за неравноправност на клаузата на т.86 от ОУ, считайки че лимитирането на покрития риск представлява самия предмет на договора и не може да създава неоправдан дисбаланс, като такава уговорка остава извън приложното поле на потреб.закрила. Счита, че процесното събитие не представлява покрит риск поради неизпълнение на условиетоневъзможност за осигуряване на доход чрез личен труд от застрахованото лице, като излага довода, че определящи са последиците на пълна трайна неработоспособност– вероятна постоянност на състоянието и невъзможност за осигуряване на доход чрез личен труд, свързана с това състояние. Излага, че факт.състав за установяване на ТНР завършва с експертно решение на ТЕЛК, в което се определят процента намалена работоспособност и възможността за полагане на личен труд, като така е изключена възможността за субективна преценка и оказване на влияние от страните. Позовава се и на решението на ТЕЛК на ищцата, според което тя може да работи при спазването на противопоказания, посочени в него.
Конституираният по делото съищец „БАНКА ДСК“ АД, депозира становище, с което сочи, че не е станал повод за образуване на делото и не следва да понесе разноските за него. Навежда твърдения за актуалния размер на задълженията на ищцата по договора за кредит, като към 01.02.21г. той е в размер на 80027,88лв, към 11.12.25г. е 73154,72лв, а към 11.03.26г. – 37153,29 евро. Излага, че размерът на извършените от ищцата плащания по договора за кредит за периода 01.02.21г. до 11.12.25г. е в размер на 10666,62 евро. Сочи, че банката е поела ангажимент да извършва периодични кредитни преводи с бъдеща дата на изпълнение, при условие, за което ищцата е уведомена, преводът да бъде изпълнен при достатъчна наличност по банковата сметка и при съобразяване на уговорената между страните поредност – след погасяване на дължимите се суми по кредити, такси, постъпили нареждания за суми по предоставено от наредителя съгласие за плащане и запори. Оспорва, че през м.11.20г.-01.21г. по банковата сметка на ищцата е била налична достатъчна сума за извършване на превода след погасяване на дължимите задължения по кредити, такси и др.разходи, и след извършени от нея тегления. Излага, че между ищцата и банката съществуват и други кредитни правоотношения, по които са сключени застр.правоотношения и по тях са извършвани преводи.
Счита, че ищцата не е изпълнила задължението си да осигури достатъчна наличност по сметката си, а банката изцяло е изпълнила поетите от нея задължения.
3
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че между „БАНКА ДСК“ АД, ищцата и Р.А., като кредитополучатели, е сключен договор за ипотечен кредит от 05.11.18г., по силата на който банката отпуска на кредитополучателите ипотечен кредит в размер на 82600лв със срок за издължаване на кредита от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Няма спор още, че на 05.11.18г. ищцата е подписала съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит", сключен между „БАНКА ДСК“ АД и „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Безспорно е, че ищцата е включена като застраховано лице по горепосочения групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, за което е издаден сертификат В00150051918181112/12.11.18г., с покрити рискове - смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност – постановена с ЕР неработоспособност над 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие и неспособност на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход.
По делото са представени Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит", надлежно подписани от ищцата, с които същата удостоверява, че е запозната с тях, съгласна е и ги приема. В чл.8 от ОУ са посочени покритите рискове - смърт в резултат на застрахователно събитие и пълна трайна неработоспособност, като в т.86,р.Х на ОУ е дадена дефиницията на последното, а именно- постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застр.събитие и неспособност на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Посочено е, че процентът на трайната неработоспобност се удостоверява въз основа на Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо процент на трайно намалена работоспособност над 70%, а неспособността да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход се установява въз основа на документи, посочени в т.41 от ОУ.
По делото не се спори, че въз основа на Експертно решение от 01.02.2021 г. на ищцата е призната 100 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, а като противопоказни условия на труд е посочено тежък физически труд, с токсични вещества и нощен труд, а с Експертно решение от 26.01.2024 г. на ищцата е призната 100 % трайно намалена работоспособност с пожизнен срок. Изрично е записано като противопоказни условия на труд – тежък физически и нощен труд.