Решение № 95 от 28.04.2025, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Гражданско дело 345/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Мария Йорданова Дучева
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.531 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за гражданската регистрация
- чл.14 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.9 · Закон за гражданската регистрация
- чл.53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Айтос, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Й. Дучева като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20252110100345 по описа за 2025 година
Производството е охранително и е с правно основание по чл.19, ал.1 от ЗГР.
Образувано е по повод на молба, подадена от С. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, област *** чрез адв.Р. Н., БАК с която желае да бъде допусната промяна в собственото й име от „С.” на „Д.. Излага съображения, че промяната се налага защото е лице с двойно гражданство в личната карта и задграничен турски паспорт е записана с имената C.
D., а в българските документи за самоличност е записана С. Д..
Това различие в първата буква на личното име й създава неудобства пред граничните власти в Република България и пред граничните власти в ***.
Молителката счита, че горепосочените са важни обстоятелства, обуславящи допускане на исканата промяна в собственото й име от „С.” на „Д..
Предявената молба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния й представител адв.
Р. Н. от БАК.
Заинтересованата страна – Община Айтос не се представлява по делото. Представят писмено становище вх.№ 2309/14.04.2025 г. за липса на извършвани промени в имената на молителката.
Айтоска районна прокуратура, чрез представителя си прокурор М. С.-Г. излага становище за основателност на молбата, поради което пледира за уважаването й от съда. Не ангажира доказателства.
Основанието на молбата е в чл.19 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и по реда на чл.531 и сл. от ГПК.
1
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката е родена на 19.08.1999 година в *** и е записана с имената С. Д. /C. D./, с родители: Р. Д. и Е. Д., видно от приложеното копие от извлечение на у-ние, издадено въз основа на акт за раждане № 99 от 22.03.2001 г. на Община Айтос.
Видно от гореизложеното, а също и от ангажираните гласни доказателства – показанията на св.Ю. М. Е. – леля на молителката, всички близки и познати се обръщат към нея с името Д., понеже на турски език името се произнася „Д.“. Разликата в първата буква в собственото й име създава проблеми при преминаване на границите на *** и ***.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирано като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
Предявената от молителя молба за промяна на собственото и фамилно име, намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГР във вр. чл.53 от СК и се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, ограничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени обстоятелства.
Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието и в социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Правото на молба, като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че молителката е носител на субективното право на молба за промяна на името и по съдебен ред. Според разпоредбата на закона условие да се уважи молба по чл.19 от ЗГР е името да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди наличието на важни обстоятелства. Относно наличието на „важни обстоятелства“ е налице практика по чл.290 ГПК, съдържаща се в решение № 434/24.6.2010 г. по гр.д.№712/2009 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че “значимостта на обстоятелствата по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай”. С оглед изложеното до тук съдът, намира, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези 2 важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. В посочения смисъл е и в решение №200/14.4.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че молителката в личната карта и задграничен турски паспорт е записана с името „С.“, а в българските документи за самоличност е записан с името „С.“. Освен това от показанията на разпитания свидетел се установява, че разликата в първата буква в собственото име й създава проблеми при преминаване на международните граници.
Горепосочените обстоятелства според съда съставляват и доказват съществуването на важни обстоятелства, обуславящи промяната на собственото име на молителката от „С.” на „Д..
С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна в собственото име на С. Д., с ЕГН ********** от *** от „С.” на „Д..
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на Община Айтос, за отразяване на промяната в регистрите за гражданското състояние и Централно бюро „Съдимост” при Министерство на правосъдието - по месторождение на молителката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3