Решение № 441 от 26.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пазарджик, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М.В. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200132 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. А. А., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „С. А.“ № *, чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 22-1818-000791 от 22.11.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение, като оспорва отразената в НП фактическа обстановка. Направено е и искане за присъждане на разноските, сторени за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя подробно писмено становище, в подкрепа на искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото от последния е постъпило писмено становище по същество, с което се иска потвърждаване на НП като законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, както и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като се запозна със становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 22.10.2022 г., около 01,15 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Райко Алексиев“ пред №13, е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ******, негова собственост, при подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган, униформен служител на МВР, не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а е продължил движението си по ул. „Райко Алексиев“ ул. „Петър Бонев“ до № 126.

Горното било констатирано от АП на РУ- Пазарджик и съставлявало нарушение на чл.103 от ЗДвП- при подаден сигнал за спиране от контролен орган водачът не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение. По тази причина св. Н. Р. съставил против жалбоподателя АУАН с бл. № 308552 в присъствието на нарушителя, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В АУАН нарушителят вписал като обяснение за констатираното от полицейските служители, че бързал да се прибере и не бил забелязал полицаите след десен завой и бил пил 2 бири.

Въз основа на акта на 22.11.2022 г. било издадено атакуваното НП.

Последното е връчено лично на нарушителя на наказаното лице на 11.01.2023 г., видно от разписката към санкционния акт, срещу който на 24.01.2023 г. била подадена жалба от надлежно упълномощен чрез наказаното лице адвокат до съда чрез АНО. С оглед на посоченото жалбата против НП е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Н. Р. и И. Г., както и от приобщените писмени доказателства. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, които са еднопосочни , последователни и логични. Независимо че същите си в служебна обвързаност с АНО, то това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на делото, тъй като същите нямат никакъв личен мотив да вменяват на жалбоподателя деяние, което той не е осъществил.

Съдът кредитира напълно и приобщените писмени доказателства, в това число и изготвената в с.з. скица от св. Г., която напълно кореспондира с неговите показания и тези на св. Р. и илюстрира нагледно процесната ситуация на осъщественото от А. нарушение.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Фактическите обстоятелства, отразени в АУАН и НП, се установяват по безспорен начин от показанията на свидетелите Н. Р. (актосъставител) и И. Г.

(свидетел на установяване на нарушението и съставяне на АУАН).

Еднопосочно и двамата сочат, че на инкриминираната дата, през нощта, в изпълнение на служебните си задължения се намирали на установъчен пункт в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Райко Алексиев“ и ул. „Петър Бонев“, като патрулният автомобил бил паркиран на тротоара, в района на кръстовището, а полицейските служители се намирали преди кръстовището, установени на ул. „Райко Алексиев“ №13. Свидетелите заявяват категорично, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел по ул. „Райко Алексиев“, в посока от бул. „Хр. Ботев“ към цитираното кръстовище.

Безпротиворечиво заявяват, че след като забелязали движещия се към тях лек автомобил, св. Р., който излязъл на пътното платно и подал на водача на л.а. ясен за възприемане сигнал със стоп-палка, поставена на нивото на фаровете на автомобила и допълнително осветена с фенер. Вместо да отбие и да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, за да му бъде извършена проверка, жалбоподателят ускорил автомобила си и продължил движението си по ул. „Петър Бонев“. И двамата свидетели категорично сочат и това, че след като водачът ускорил и показал, че няма намерение да спре автомобила, св. Р. го осветил с фенера при подминаването, като полицейските служители констатирали, че водачът бил облечен с червено горнище и бил сам в 3 автомобила. Поведението на жалбоподателя накарало полицейските служители незабавно да се качат в служебния автомобил и да го последват, като стигайки до №126 на ул. „Петър Бонев“, А. спрял автомобила, излязъл от него и побягнал да се скрие в намиращи се наблизо храсти. Там бил установен от полицаите, които му извършили проверка. Пред тях А. заявил, че бързал, прибирал се от гости и бил пил алкохол. Свидетелите Р. и Г. сочат също така, че са били облечени в униформа и мястото, където са се намирали е добре осветено.

Тези показания безспорно дискредитират направеното от жалбоподателя възражение в жалбата, че не бил възприел евентуално подаван му сигнал за спиране със стоп-палка, който да е ясен и своевременен, тъй като бил заслепен от ярка светлина насочена към него в тъмната част на денонощието.

Както се посочи, и двамата свидетели еднопосочно заявяват, че на жалбоподателя е бил подаден ясен и своевременен за възприемане сигнал със стоп палка, така както е разписано в нормативните правила. Стана ясно, че макар случаят да е през тъмната част на денонощието, полицейският екип и в частност св. Р. се е намира на много добре осветено място, което обстоятелство е известно и на настоящия съдебен състав. Установи се и това, че св. Р. е осветявал стоп-палката с фенер, като освен това е пресветнал и на водача, а впоследствие след като е станало ясно, че той няма да спре и е продължил движението си, го е осветил с фенера. При това положение, твърдението на жалбоподателя, че не е видял полицейския служител и неговото разпореждане да спре за проверка, защото в тъмното бил заслепен, се опровергават напълно. Дори и да бъде прието, че водачът е бил заслепен, макар и да не е предполагал от какво, то най-логичната и изискуема от закона негова реакция е следвало да отбие и да спре автомобила, а не да продължи движението си напред. Освен това безспорно установените факти- сам признава, че е употребил алкохол (доказано впоследствие), не е отбил и спрял след като е установил, че патрулният полицейски автомобил го следва, спрял е след като е стигнал до път без изход, след което е излязъл от автомобила, побягнал и опитал да се скрие, водят до единствения несъмнен извод, че жалбоподателят е целял да избегне извършването на полицейска проверка, за да не бъде установено, че управлява автомобила след употреба на алкохол и осъзнато и умишлено не е спрял при подадения му сигнал със стоп-палка.

4

Следва да се каже и това, че в АУАН, при предявяването му, нарушителят е записал, че бързал да се прибере и не бил забелязал полицаите, както и че бил пил две бири. Не е посочил, че е бил заслепен. Законодателят не се интересува от това, поради каква причина водачът не е възприел подаденият му сигнал за спиране. Достатъчно е той да е бил ясен за възприемане и своевременен, както в настоящия случай. Не е съществувала обективна пречка водачът да не възприеме подадения сигнал. На осветено с улично осветление място, широко, при липсата на движение през нощта, подадена стоп-палка на нивото на фаровете, допълнително осветена с фенер в светлоотразителната й част.

По-нататък съдът не приема за основателни възраженията, изложени в писменото становище на пълномощника на жалбоподателя, касаещи неспазване от страна на полицейските служители на разписаните правила в ЗДвП и подзаконовия нормативен акт Инструкция № 8121з-749/2014 г. на МВР, в резултат на неправилни тактически действия, понеже установъчният пункт бил в зоната на кръстовището и неправилно подаване на сигнала за спиране, като бил използван фенер вместо указване на мястото за спиране, както и осветяването на водача. Първо следва да се каже, че установъчният пункт не се определя от полицейския екип, а същият следва да изпълнява разпорежданията съгласно заповед на началника на РУ, в която се определят и съответните наряди и задачи на полицейските екипи. На следващо място, по делото се установи, че сигналът е подаден със стоп палка, на осветено място, преди кръстовището, а това че е бил използван допълнително фенер, макар и не по указания в инструкцията начин, не е основание водачът да не изпълни ясно и разбираемо подадения му своевременно сигнал за спиране. А доколко той е бил осветен или заслепен, по-горе бяха изложени мотиви и в тази насока.

При така установената фактическа обстановка от фактическа и правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата е неоснователна. АНО законосъобразно и обосновано е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.103 от ЗДвП, за това, че не е спрял на посоченото от униформен служител на МВР, който е изпълнявал задълженията си свързани с пътен контрол, място при подаден сигнал за спиране със стоп палка образец. Ясно е от изложения горе анализ на 5 събраните доказателства, че нарушението е несъмнено доказано, като изложената от жалбоподателя теза е напълно опровергана.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и е наложил на водача двете кумулативно предвидени наказания по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 4 месеца лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 200 лева, като е отчел, тежестта на нарушението и че водачът е управлявал автомобила след употреба на алкохол и след като се е опитал да избяга. В този смисъл съдът счита, че кумулативно определените санкции са правилно определени по размер. По изложените съображения, съдът намира, че наложените наказания за извършеното нарушение на чл. 103 от ЗДП са съответни на тежестта на извършеното и на нарушителя и с тях ще се постигнат целите, визирани в чл.