Решение № 181 от 04.05.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Видин, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200122 по описа за 2023 година

К. Г. П. от с. ******** обжалва наказателно постановление № BG17062022/5800/Р81193/09.12.2022г. на Директор Национално тол управление към АПИ гр.София с молба същото да бъде отменено,като необосновано,незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

За АНО се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и развива доводи за потвърждаване на НП.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № BG17062022/5800/Р8-1193/09.12.2022г. на Директор Национално тол управление към АПИ гр.София, на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДвП , на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 1800.00лв, за това, че на 17.06.22г., когато при излизане от Р.България е извършена проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил , за който при движение по път , включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП е извършена проверка и е констатирано ,, че на 08.06.2022г. в 23.58 часа ППС-то е засечено по път I-1км.23 +485,включен в обхвата на платената пътна мрежа за който сегмент /участък за ППС-то не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

1

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Безспорно установена е и не се спори между страните описаната в АУАН и НП фактическа обстановка – изяснено е от приобщените по делото писмени доказателства и от разпита на св. Актосъставител, че на посочените дата, място и час е констатирано описаното в АУАН и НП нарушение.

АУАН е съставен и нарушението е открито на дата на извършената проверка - на 17.06.22г. НП е издадено в шестмесечния срок по ЗАНН.Безспорно е установена и датата на извършване на нарушението - 08.06.2022г., която е посочена коректно както в НП , така и в АУАН.

По делото става ясно, че от нарушението, обективно не са настъпили някакви неблагоприятни вредни последици; не са причинени вреди. Липсват доказателства за други нарушения. Безспорно е установено и , че още същия дн жалбоподателя е заплатил и за тази част от маршрута такса по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗКПО.

В настоящият случай Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение се явява явно несъразмерно с наложената санкция. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на 2 обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства /посочени погоре/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.179 ал.3а от ЗДвП .

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които направено искане за възлагането им на АНО. Процесуалния представител е възразил за прекомерност на и е взел становище същото да се намали до минималния предвиден размер , с оглед на обстоятелството , че жалбоподателя не е представляван в съдебното заседание.

По делото, видно от приложеният на л.28 договор за правна защита и съдействие е договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за упълномощения адвокат в размер на 600 лева. Адвокатското възнаграждение по това дело се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното и заплатено в брой възнаграждение съобразно приложеното по делото адвокатско пълномощно е със 200 лева повече от минимално предвиденото в Наредбата. Предвид, че делото пред настоящата инстанция не е с фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, на които адв.У. не е представлявал жалбоподателя, Съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно и възнаграждението за един адвокат, представлявал жалбоподателя в производството пред ВРС следва да бъде редуцирано до минимално предвиденото такова от 400 лева.

Водим от изложеното до тук съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № BG17062022/5800/Р81193/09.12.2022г. на Директор Национално тол управление към АПИ гр.София с което на К. Г. П. от с. ******** за извършено нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДвП , на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 1800.00лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София да заплати на К. Г. П. от с.

******** сторени от същия разноски за адвокат в размер на 400. 00 лева, като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от жалбоподателя размер от 600 (шестстотин лева) отхвърля искането за присъждане на разноски поради прекомерност.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Видин в 14 дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4