Решение № 1826 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330111991 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от З. И. Д., ЕГН ********** против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е потребител на ВиК услуги по битово водоснабдяване с аб.

№ ********** за собствената му сграда с ид. ............, разположена в поземлен имот с ид. .............. по КККР на ............., с монтирано индивидуално измервателно средство – водомер с фабр. № .................., при ответника като водомер № ............ Теренът бил разположен в територия, включваща имоти по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответникът доставял питейна вода за битови нужди до имота чрез водопроводна мрежа – висока зона и водоем 200 куб.м., въведени в експлоатация с удостоверение от 29.01.2010 г. Служители на дружеството обслужвали обекта, до който достъпът не бил свободен. На всеки потребител, снабдяван от тези съоръжения, вкл. на ищеца, била разкрита отделна индивидуална партида – на границата на собствеността за всеки поземлен имот, с монтирано индивидуално измервателно средство, отчитащо потреблението след водопроводното отклонение от уличната водопроводна мрежа към съответния имот. Показанията се отчитали от служители на ответника, който поддържал и ремонтирал водопреносната мрежа.

Въпреки това, без основание, ответникът начислявал на индивидуалните 1 потребители допълнителни суми, представляващи разлика между отчетеното от индивидуалното измервателно средство и общ водомер, който бил разположен в описания водоем и, до който достъп имал само ответникът. Така дружеството прехвърляло на потребителите, снабдявани от съоръжението, тежестта от загуби в резултат от разливи, течове, повреди по мрежата и нерегламентирано ползване на вода за битови нужди от трети лица.

Последните фактури с начислени суми от общ водомер били от 31.05.2023 г., 30.09.2023 г., 28.05.2024 г. и 28.06.2024 г. С тях на ищеца били разпределени количества за общ водомер на стойност в общ размер от 213,10 лева за периода 15.10.2022 г. – 23.06.2024 г. Твърди, че не е потребил описаното в тях количество вода; че индивидуалното измервателно средство не е отчело такива количества, като разпределението между потребителите било извършено произволно.

След всяка фактура ищецът подавал възражения за недължимост, които били приети за неоснователни от ответника, поради което с извършени плащания от 29.06.2023 г., 09.10.2023 г., 30.05.2024 и 02.07.2024 г. погасил начислените суми по фактурите, в т.ч. за количества, начислени за общ водомер.

Счита, че не дължи платените суми, т.к. операторът бил длъжен да покрива всички разходи преди водопроводното отклонение за поземления имот, на което е монтирано индивидуалното средство за измерване, съгласно чл. 8 ОУ, доколкото в случая не се касаело за вътрешна водопроводна мрежа в един поземлен имот или в сграда – етажна собственост. Възлагането на суми, които не били отчетени от индивидуалното средство, било в противоречие с чл. 22 от Директива 2011/83.

Дори да се приемело, че потребителите следва да покрият разликата между индивидуално отчетените показания и тези на общия водомер, при начисляване на сумите по описаните фактури било допуснато нарушение на реда по чл. 32 ОУ – отчитането на общия водомер не било в присъствието на представител на вилната зона; не било поставено писмено съобщение преди това; били взети показанията от водомерите само на няколко абоната, но не и на всички над 100 такива, поради което нямало представителност на данните от индивидуалните водомери, за да бъде разликата разпределена пропорционално на тях; при разлика над 20 % не било извършено предварително уведомяване на представител на потребителите, захранвани от съоръжението.

Претендира за връщане на получени без основание, недължимо платени суми за главници – стойност на доп. разпределени количества вода от показания на общ водомер, както следва: 7,34 лева – за отчетен период 15.10.2022 г. – 01.12.2022 г., за която е издадена фактура № 56285872/31.05.2023 г.; 11,74 лева – за отчетен период 01.12.2022 г. – 01.01.2023 г., за която е издадена фактура № 56285873/31.05.2023 г.;

47,54 лева – за отчетен период 01.01.2023 г. – 28.05.2023 г., за която е издадена 2 фактура № 56285874/31.05.2023 г.; 51,71 лева – за отчетен период 20.08.2023 г. – 30.09.2023 г., за която е издадена фактура № 57515291/30.09.2023 г.; 19,56 лева – за отчетен период 21.10.2023 г. – 01.01.2024 г., за която е издадена фактура № 60068365/28.05.2024 г.; 42,75 лева – за отчетен период 01.01.2024 г. – 19.05.2024 г., за която е издадена фактура № 60068366/28.05.2024 г.; 32,46 лева – за отчетен период 19.05.2024 г. – 23.06.2024 г., за която е издадена фактура № 60424513/28.06.2024 г.

Моли за присъждане на сумите, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В осз, признава исковете откъм размер и периоди, но оспорва твърдените факти и обстоятелства. Не въвежда свои твърдения, респ. обстоятелства и възражения по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже плащане на исковите суми за периодите.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи наличие на конкретно основание за плащане, респ. получаване на сочените парични суми за периодите.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.

Няма спор и от приобщените писмени доказателства се установява, че ищецът е потребител на ВиК услуги по битово водоснабдяване с аб. № ********** за собствената му сграда с ид. ............., разположена в поземлен имот с ид. ............. по КККР на ..........., с монтирано индивидуално измервателно средство – водомер с фабр.

№ ........, при ответника като водомер № ....................

Доказва се плащането на исковите суми за периодите, което изрично се и признава от ответника.

Последният обаче не въвежда както конкретни фактически твърдения против иска, така и не ангажира никакви доказателства с оглед разпределената му док. тежест.

Указания по чл. 146, ал. 2 ГПК не са били дължими предвид липсата на отговор, както и липсата на въведени обстоятелства против предявената претенция в осз.

Само изложеното е достатъчно за уважаване на иска, т.к. ищецът е установил въведените му в тежест факти, докато ответникът не ангажира никакви доказателства, за да установи основанието за получаване на исковите суми за периодите, поради 3 което и недоказаното се приема за нестанало. Не се доказва реална доставка в имота на допълнително фактурираните количества вода като разпределени и отчетени от общ водомер.

Остава неизяснено и неустановено по каква причина е начислено това доп. количество, как и защо е остойностено на исковите суми, дали се касае за пропорционално изчисление на база отчетено индивидуално потребление и на колко потребители или е приложена друга методика, според брой на обитатели, ако не са налице инд. водомери. Ответното дружество не доказва нито разпределението да е направено съобразно конкретни правила и ОУ, нито да е налице реално потребление, чието плащане да се търси. Не се установява и да е спазило изискванията на чл. 25, ал.

5 и ал. 6 ОУ относно начислените суми за периодите, като разлики между инд. потребени количества, отчетени от изм. средство и общ водомер. А именно негова е тежестта да установи както доставката на услугата, така и начина на изчисляване.

Безпредметно е да се обсъждат и приобщените по инициатива на ищеца доказателства, защото те подкрепят изцяло и поддържаната от него теза. Не се установява основание в тежест на потребителя да се възлагат суми за количества вода от общ водомер и то в конкретните размери.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая и съобразно вида на предявения иск, ответникът не доказа пълно и главно наличието на всички елементи от ФС на разпределената му док. тежест, като не установи наличието на каквото и да е валидно основание за плащане, респ. получаване на процесните суми.

С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за плащане на: 350 лева – деп. СТЕ и 50 лева - ДТ.

Претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 250 евро, предвид фактическа и правна сложност на делото, положените пр. усилия, с явяване в осз и ангажиране на доказателства, които свидетелстват за проявена процесуална активност.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250 да плати на З. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ................., следните суми, подлежащи на връщане, като получени без основание, недължимо платени за главници – стойност на допълнително разпределени количества вода от показания на общ водомер, както следва: 3,75 евро /три евро и седемдесет и пет цента/ - 7,34 лева – за отчетен период 15.10.2022 г. – 01.12.2022 г., за която е издадена фактура № 56285872/31.05.2023 г.; 6 евро /шест евро/ - 11,74 лева – за отчетен период 01.12.2022 г. – 01.01.2023 г., за която е издадена фактура № 56285873/31.05.2023 г.; 24,31 евро /двадесет и четири евро и тридесет и един цента/ - 47,54 лева – за отчетен период 01.01.2023 г. – 28.05.2023 г., за която е издадена фактура № 56285874/31.05.2023 г.; 26,44 евро /двадесет и шест евро и четиридесет и четири цента/ - 51,71 лева – за отчетен период 20.08.2023 г. – 30.09.2023 г., за която е издадена фактура № 57515291/30.09.2023 г.; 10 евро /десет евро/ - 19,56 лева – за отчетен период 21.10.2023 г. – 01.01.2024 г., за която е издадена фактура № 60068365/28.05.2024 г.; 21,86 евро /двадесет и едно евро и осемдесет и шест цента/ 42,75 лева – за отчетен период 01.01.2024 г. – 19.05.2024 г., за която е издадена фактура № 60068366/28.05.2024 г.; 16,60 евро /шестнадесет евро и шестдесет цента/ - 32,46 лева – за отчетен период 19.05.2024 г. – 23.06.2024 г., за която е издадена фактура № 60424513/28.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., да плати на а Г. В. Ч., личен № ....., с адрес: ............., сумата о т 250 евро /двеста и петдесет евро/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца З. И. Д. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.