Определение № 1470 от 20.09.2023, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1470 гр. В., 20.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420100904 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ц.Н.П., в качеството му на ЕТ "Цветелин Петков" с ЕИК ** иск срещу ЗАД "Армеец" АД, ЕИК **, за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 900,00 лева с включен ДДС, представляваща обща стойност на заплатени от ищеца ремонтни работи за отстраняване на настъпили щети по собствен на ищеца автомобил, вследствие на настъпило застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума от завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Ищецът излага, че процесното МПС, марка Ф., модел "Т.", с рег. № **, с № рама: ** и с дата на първа регистрация - 18.04.2018 год., било застраховано в ответното дружество. Сочи, че била сключена застраховка "Каско"с № **1, със срок на валидност от 00:00 часа на 30.03.2022 год. до 23:59 часа на 29.032022 год. Искът е с правно основание чл. 405 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В изпълнение на задължението си по чл. 131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията на ответника за писмен отговор в едномесечен срок. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който е направил възражение за местна подсъдност на делото с оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК, тъй като седалището на ответника е в гр. С..

Съдът намира, че възражението на ответника ЗАД "Армеец" АД е допустимо. Направено е своевременно, в срока за отговор на исковата молба, от надлежна страна - ответник по делото, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК.

Възражението е основателно по следните съображения:

Съдът е сезиран с иск от Ц.Н.П., в качеството му на ЕТ "Ц.Н.", с ЕИК ** срещу застрахователя си за заплащане на дължимо застрахователно обезщетение във връзка с възникнало застрахователно събитие - ПТП, настъпило в периода на действие на застрахователен договор по застрахователна полица № **1, сключен на 18.02.2022 год.

1

Безспорно седалището и адреса на управление на ответното дружество е гр. С. /посочено в отговора на исковата молба и видно от справка в ТРРЮЛНЦ/. Съгласно разпоредбата на чл.

108, ал. 1 ГПК, исковете срещу юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В случай това се явява СРС.

В конкретния случай не намира приложение специалната местна подсъдност при спорове по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увредено лице, уредена в чл. 115, ал.

2 ГПК, тъй като тази специална местна подсъдност е приложима в случай на иск на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на причинените вреди. Съгласно Определение № 87 от 21.02.2020 год. по ч. т. дело № 2870/2019 год., I ТО на ВКС, особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по отношение на тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.

Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

В настоящия случай не намира приложение и особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, съгласно който исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес, по постоянния.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в чл. 2, ал.

2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина "потребител".

От своя страна в КЗ е използвано понятието "ползвател на застрахователни услуги", което включва застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. В мотивите към законопроекта за нов КЗ е посочено, че по този начин проектът на Кодекс за застраховането има за цел да предостави общ стандарт на защита спрямо всички ползватели на застрахователни услуги независимо дали имат качеството на потребители съгласно специалните закони за защита на потребителите, или не. По този начин с новия КЗ е преодоляно смесването на понятието "потребител на застрахователни услуги" по смисъла на КЗ (отм.) и понятието "потребител" по смисъла на ЗЗП, като първото е заменено с 2

"ползвател на застрахователни услуги" и е по-широко от второто.

В Определение № 69/28.01.2021 год. по ч. т. дело №1049/2021 год., II TO на ВКС, след излагане на мотивите на законодателя по приемане на редакциите на чл. 113 ГПК, е разяснено, че законодателят е ограничил приложението на тази разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а не по искове на търговци.

От изложеното следва, че не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилагането и спрямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка "Каско", когато последните нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за разширяване на кръга от лица, които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на търговци, какъвто безспорно е едноличния търговец (ЕТ), които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка "Каско" на МПС, както е в настоящия случай.

Така мотивиран, съдът изхождайки от изложеното намира, че следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния съд - СРС.

Водим от горното и на основание чл. 118 ГПК, вр. чл. 119, ал. 4 ГПК, вр. чл. 108, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 904/2023 год. по описа на Врачанския районен съд и ИЗПРАЩА същото по подсъдност на СРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред Окръжен съд В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3