Определение № 38689 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38689 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110118279 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на ответника за предоставяне на паричен заем по издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски по настоящото дело.

Ответникът оспорва предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.

Съдът намира предявените искове за допустими, исковата молба е депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Предвид това и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото - представените от страните документи.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. 33455/2023 г. по описа на СРС, 124 състав.

СЪОБЩАВА на страните проекта си на доклад по делото:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 92 ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, представляващи главница, лихви и неустойка по договор за потребителски кредит № *** от 30.03.2017 г.сключен между между ответницата и „***“ ЕАД, прехвърлени с договор за цесия на ищцовото дружество, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№ 50006/2024 г. на Софийски районен съд, 124 състав.

1

Ищецът твърди, че на 30.03.2017 година ответницата Т. Т. Т., ЕГН: **********, е сключила договор за кредит № *** с ***, по силата на който е получила сумата от 2000 лева, срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски по 130.72 лева в срок до 30.09.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си за връщане на предоставената сума. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „***“ ЕАД и „***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. ***В, ап. 3. Ответницата е уведомена за цесията на посочената от нея в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

Ответницата, чрез особения си представител, оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан. Оспорва да е доказано сключването на договора именно от нея, като сочи липса на подпис, заявка и доказателства за електронните изявления и изпълнение на изискванията на ЗПФУР. Оспорва и получаването на сумата по кредита. Оспорва и противопоставимостта на цесията, като твърди, че не е получила уведомление за прехвърлянето на вземането.

В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни факти, както и оборването на оспорените и твърдяни от другата страна отрицателни факти.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит № *** от 30.03.2017 г. между ответницата и „***“ ЕАД; 2) предоставянето на ответницата на сумата по кредита и изпълнението на задълженията на заемодателя по договора; 3) неизпълнението на задълженията от страна на ответницата; 4) прехвърлянето на процесното вземане на ищеца и надлежното уведомяване на ответницата за извършената цесия; 5) размера и основанието на претендираните вземания – главница, договорна възнаградителна лихва и неустойка.

При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че са заплатил предоставените им услуги /за което не сочи доказателства/, както и фактите, на които основават възраженията си в отговора, от които черпят за себе си изгодни правни последици.

ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.

До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното 2 производство.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2027 година от 14.00 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ИМ.

Определението не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3