Решение № 1939 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1939 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. К. като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110203876 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. К. Й., с ЕГН: ********** с адрес: ххх чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10286381 издаден от СДВР с който на жалбоподателя е било наложено наказание глоба 800.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че заснетият лек автомобил е бил управляван от други лица на процесната дата, както и че актът не е бил съставен по съответния процесуален ред.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Й., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва 1 жалбата като се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконултско възнаграждение в минимален размер.

Поради посочване в писмото на СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“, че няма получено доказателство (разписка) за връчване на електронния фиш съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.12.2024г. в 12:44ч. в град София, бул.,,Цариградско шосе“ № 200, с посока на движение от ул.,,Патриарх Герман“ към Софийски околовръстен път, при въведено ограничение на скоростта на движение с пътен знак В – 26 от 50 км/ч. в населено място, било установено с АТСС CORDON M2, заснемащо в двете посоки, че жалбоподателят А. Й. управлява лек автомобил ххх със скорост от 83 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 33 км/ч. Деянието е било извършено повторно, тъй като деецът е бил санкциониран за същото нарушение в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8205170.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

2

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 036 – СГ – ИСИС/21.03.2024г. от Български институт по метрология и Решение за одобряване на типа на руда за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на пътен знак от 50 км/ч. За установяване на това обстоятелство беше изискана и приложена справка от Столична Община, ведно със снимков материал, от която се доказва това обстоятелство. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело МПС, установяват времето и мястото на изпълнителното деяние.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на 3 заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е бил ,,Йелоу 333“ АД, чиито изпълнителен директор ххх е попълнил декларация, в която е посочил, че А. Й. е управлявал въпросното МПС на 31.12.2024г. В подкрепа на декларираното е и и изисканото и постъпило уведомление от търговеца, в което е изрично посочено, че на дата 31.12.2024г. в 12:44ч. лек автомобил ххх не е бил управляван от други лица.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя А. К. Й. административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е доказано от обективна и субективна страна.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят А. Й. е управлявал владяното от него МПС с превишена скорост в нарушение на въведеното по силата на пътен знак ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето поведение с въведеното по силата на пътен знак ограничение на скоростта в населено място.

В случая е наличието на квалифициращия признак на ,,повторно“ извършено нарушение по смисъла на т.33 от § 6 на Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като настоящото нарушени е било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 02. 04.2024г. на Електронен фиш К/ 8205170 издаден от СДВР, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което обстоятелство се доказва от приложена справка за нарушител/водач и писмо за влязъл в сила електронен фиш.

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, въведена с пътен знак от 50 км/ч., с 33 км/ч., което попада в хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч. се налага наказание глоба 800.00 лева. Видът и размера на наказанието е строго регламентиран в закона и не подлежат на последваща редукция.

Съдът не споделя оплакването на наказаното лице, че не то е управлявало заснетото МПС. По делото е приложена декларация и и уведомление от собственика на леки автомобил, в които като единствен водач е бил посочен единствено и само жалбоподателя А. Й.. Наведеното в 4 пледоарията на защитника оплакване, че друго лице, близко до дееца действително е управлявало въпросното превозно средство , е могло да бъде доказано с попълване на последваща декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не е станало.

Също така се явява неоснователно оплакването, че нарушението не е било заснето с посочено в тълкувателно решение техническо средство, тъй като цитираната практика е неотносима предвид настъпилата последваща законодателна промяна в ЗДвП от 2017г., в която изрично е упоменато, че нарушението се установява с автоматизирано техническо средство или система, което и съобразно § 6 на Допълнителните разпоредби на ЗДвП, т. 65 б.,,а“ и б.,,б“ могат да бъдат както стационарни, така и мобилни. Поради тази причина и съдът приема, че редът на съставяне на обжалвания електронен фиш е бил спазен и същият не страда от описаните в жалбата пороци.

С оглед изхода на делото жалбоподателят А. К. Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 120.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10286381 издаден от СДВР, с който на А. К. Й., с ЕГН: ********** с адрес: ххх е наложено наказание глоба 800.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА А. К. Й., с ЕГН:

********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 120.00 лева, представляваща договорени и заплатено възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6