Решение № 140 от 29.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. П., 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500114 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №1025/22.11.2021г., постановено по гр.д.

№20215220100918/2021г. по описа на РС- П. е осъден „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„С.“, №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.23 и чл.22 от ЗПК, сумата от 708,77лв., представляваща заплатена без основание сума по договор за паричен заем №426658 от 12.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 10.03.2021г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 708,77лв. до предявения размер от 1 708,77лв.

Осъден е „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„С.“, №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за държавна такса в размер на 22,40лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 82,96лв.

Осъден е „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на 1 управление: гр.С., ул.„С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН ********** от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.С., ул.„И.Д.” №7, ет.5, ап.9 на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 145,01лв.

Осъдена е Р. ИВ. Й., ЕГН********** от гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, да заплати на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 175,56лв.

Осъдена е Р.

И.

Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Р.А.“

№11, ет.5, ап.50, да заплати по сметка на РС- П., на основание чл.77 от ГПК, държавна такса в размер на 14,35лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника му юриск.Я.П..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Визира се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този аспект се приема, че тази разпоредба не изисква в договора за кредит да се посочва математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

Твърди се, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Визира се, че всички компоненти, който съгласно формулата по Приложение №1 следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР се съдържат в чл.3 на договора и погасителния план, а именно: общият брой на погасителните вноски, годишния лихвен процент, представляващ единствен разход по кредита, интервалът, между дата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответната погасителна вноска, а в погасителния план се съдържат поредният номер и размерът на съответната погасителна вноска.

Твърди се, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото 2 доказателствата. В нарушение на материалния закон, съдът погрешно е приел, че оскъпяването установено в допълнителното заключение е ГПР на кредита Съгласно формулата, посочена в Приложение №1 на ЗПК, размерът на неустоечното задължение не е част от параметрите, които участват при формиране на размера на ГПР. С приемането на обратното се счита, че съдът е тълкувал превратно, както установените по делото фактически положения, така и разпоредбите на ЗПК.

Визира се, че посоченият по- горе извод противоречи пряко на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК. Уговорената в чл.8 от Договора неустойка се явява неизпълнение на акцесорно задължение. Обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се взима предвид при изчисляване на ГПР

Счита се, че според чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Формулата за изчисляването му е уредена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, а с приетата по делото експертиза е установено, че ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК

Твърди се, че съдът е извел логически неправилен извод, че в договора за заем не се съдържат компонентите за формиране на ГПР, тъй като по делото е приета ССчЕ, която не би било възможно да бъде изготвена, ако действително параметрите, участващи във формирането на ГПР са неизвестни и би се стигнало до невъзможност на вещото лице да извърши изчислението по формулата, посочена в Приложение №1 на ЗПК. Видно от ССчЕ, вещото лице е определило размера на ГПР, а именно 47,84%

Визира се, че в постановеното решение съдът е приел, че процесната клауза за неустойка по договора за паричен заем е нищожна на собствено основание. В тази насока се приема, че посоченото не води автоматично до противоречие на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор. Настоява се да се вземе предвид, че прогласяването на нищожността на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК, както неправилно е приел съдът

3

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че клаузата на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В тази насока се цитират разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2009г, ОСТК, ВКС.

Сочи се, че следва да се съобрази съотношението между изводите възприети в съдебната практика на която се е позовал съдът в обжалваното решение и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение

Искането е, след направено уточнение с подадена молба с вх.

№359/10.01.2022г. е да се отмени обжалваното решение в частта, в която е уважен иска на ищеца за сумата от 708,77лв. и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. ИВ.

Й., чрез процесуалния й представител адв.Г.Ч..

В него се визира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост

В този смисъл се излагат подробни съображения

Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна жалба се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт, предмет на настоящото въззивно производство бъде потвърден Моли се за присъждане на сторените в производство разноски.

С

Определение

№115/20.01.2022г., постановено по гр.д.

№20215220100918/2021г. по описа на РС- П., в производство по чл.248 от ГПК е изменено постановеното по делото Решение №1025 от 22.11.2021г., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо „ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адв.В.Й.Н., ЕГН ********** от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.С., ул.“И.Д.“ №7, ет.5, ап.9, на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 145,01лв. се 4 чете: „ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С.“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адв.Г.Г. Ч., ЕГН ********** от Адвокатска колегия- С., със служебен адрес: гр.С., ул.“И.Д.“ №7, ет.5, ап.9, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1у, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 145,01лв.

Против това определение не са постъпили жалби от страните.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Сити Кеш“ ООД, редовно призовани, представител не се явява.

Ответникът по жалбата- Р. ИВ. Й., редовно призована, не се явява. От страна на процесуалния й представител- адв.Ч. е постъпило писмено становище, в което се иска да се остави без уважение въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт. Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена молба от страна на ищецът Р. ИВ. Й. чрез пълномощника си адвокат Н. твърди, че на 12.06.2020 г. е сключил с ответника „Сити Кеш” ООД договор за паричен заем № 426658 за сумата от 1000лв. при фиксиран ГЛП в размер на 40.05%, ГПР в размер на 47.84% и общ размер на дължимата сума 1 237,99лв. Между страните било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията, посочени в Общите условия към договора за заем.

В случай, че заемателят не предостави посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Общите условия към договора за заем, заемателят се задължил да заплати на заемодателя неустойка в размер на 1112,01лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение 1 (Погасителен план) към договора. Твърди се, че поради непредставяне на надлежно обезпечение в тежест на ищеца била начислена неустойка в размер на 1112,01лв.

Счита, че договорът за заем е нищожен (недействителен), на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона.

5

Твърди се нищожност на договора, на основание чл.10, ал.1, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма- договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора.

Твърди се нищожност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. В тази връзка се сочи, че в договора не са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което противоречи на императивните изисквания на чл.19, ал.1 във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК.

Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е погрешен, а действителният ГПР е в размер на 162% и надвишава максимално установения праг съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита се, че уговорката за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на изискването на чл.16 от ЗПК за извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора.

Сочи се, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Счита се, че уговорката заобикаля закона по смисъла на чл.26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, тъй като води до кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, а съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.