Решение № 260010 от 10.02.2022, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№

2600.. гр.

Кюстендил, ...02.2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесета и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 857 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Н.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М. С., с адрес ***, е предявила против Д.С.С.,***, иск да бъде осъдена последната да й заплати сумата в размер на 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от нанесените й от ответницата на 17.06.2020г., около 09.00 часа сутринта, на стълбищната площадка на втория етаж на жилищната сграда на ул. „Н. Р.“ № .., гр. Д., обиди и заплахи за физическото й унищожаване, наричайки я „змия на която й идва края и ще ми смачка главата“, „хухавелка“, „болен мозък“, „крейзи“, „изкукуригала пенсионерка“, „тъпо същество, която се мисли за елита на града“, както и заканите, че „ще ме набие“, „ще ме изтърколи надолу по стълбите“ и „ще ме унищожи“ и „няма да мога да докажа, че тя го е направила и това ми го заявява като адвокат, който знае как да го направи, без никой да разбере за това“, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на иска (02.11.2020г.) до окончателното й изплащане. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор ответната стана оспорва фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата претенция; сочи на пълна неоснователност на предявения иск по подробно изложени в тази насока съображения, като моли поради това, същият да бъде отхвърлен в цялост.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава по съображенията в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищцата и ответницата живеят в жилищна кооперация, находяща се в гр. Д., на ул. „Н.Р.“ № .., съответно на третия и втория етаж от същата. Липсва спор и досежно обстоятелството, че същите са във влошени отношения, породени от спорове, касателно правилното експлоатиране на обектите, представляващи общи части от етажната собственост.

На

17.06.2020 г. сутринта около 8,30 часа (спр. показанията на св. Х.) ответницата излязла заедно с дъщеря си, която следвало да заведе на детска градина. По това време „…от живущите нямаше никой, беше спокойно…“. Малко след това, „към 8,30-8,40“ (спр. показанията на св. Р.), Д., след като оставила детето в детската градина, наминала да види св. Р., чиято къща се намирала срещу детското заведение и била съседна на къщата, в която живеели бащата и синът на С..

Показанията на свидетелката установяват, че Д. се забавила при нея, а след това и при баща й „някъде 40 минути максимум“.

Рано сутринта на същия ден „…след девет часа“ (св. П.), съотв. „след 8,30 часа, но не мога да кажа точен час“ (св. П.) ответницата, „която се прибираше отнякъде“ (св. П.) се засякла във входа на кооперацията с ищцата, като показанията на св. П.и установяват непосредствено възприемане като очевидци на конфликт между страните, при който С. крещяла и обиждала Д.. За установяване противоправното поведение на ответната страна ангажираните от стр.3 от Решение №

2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил ищцата гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н. и К. П.и, сочат да са станали очевидци на конфликт между страните, при който С., крещейки, обидила Д., наричайки я „крейзи“, „кукавелка“ (св. П.) и заканвайки се с думите „психично болна, изкукуригала, ще те блъсна да те търколя по стълбите, ти няма да можеш да го докажеш, ти си болен мозък, ти си психично болна“, …“ще те изритам“ (св. П.). След това, свидетелите, отишли в собствения си офис на „М.“, находящ се на партера на жилищната кооперация, където след малко дошла и ответницата. Липсва спор, че именно в посочения офис страните отново се срещнали, след като Д. влязла и казала, че трябва да отиде на лекар, тъй като не се чувствала добре. Малко след това, след като излязла от офиса, а свидетелите се прибрали в апартамента си, последните чули шум, а като излезли установили, че Д. е припаднала, заради което извикали бърза помощ.

В последния смисъл представени по делото са фиш за спешна медицинска помощ от процесната дата, установяващ състоянието на афект у ищцата и амбулаторен лист № 000940 от 13.07.2020г. с установена в същия основна диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“. Приети като доказателства са и амбулаторен лист № 000474/19.03.2021г. с основна диагноза „припадък (синкоп) и колапс“, амбулаторен лист № 001503/06.11.2020, установяващ отново „смесено тревожно-депресивно разстройство“, в т.ч. с посочване, че от 4 месеца ищцата е на антидепресанти и такъв с № 000543/16.04.2021г., установяващ „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“.

Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в. л. В.Р., установява, че към момента на освидетелстване у ищцата са налице симптоми на интензивна тревожност при среща с обектите, участващи в конфликта, която е хронична във времето и може да бъде квалифицирана като разстройство в адаптацията, като инцидентните скандали видят до обостряне на симптомите на страх и чувство на застрашеност. Експертът, на база възникналите и подробно описани в експертизата симптоми, стр.4 от Решение №

2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил прави извод, че събитието от 17.06.2020г. и възникналите впоследствие невротични прояви са в причинно-следствена връзка. В същото време установява, че не е налице риск от развитие на по-тежко психично разстройство като ищцата е със съхранена годност за ориентация и оценка на действителността. Установява се, че при Д., в резултат на хронична психотравма с пореден инцидент с фрустрираща ситуация на 17.06.2020 г., е възникнала реакция на стрес с разстройство в адаптацията, което представлява „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. В устно изложената пред съда част и на зададените му от страните въпроси, експертът установи, че предишни заболявания на ищцата, в т.ч. хипотиреодизма и епилепсията, „която въобще не е доказана истински, клинично“, не могат да бъдат причина на състоянието й. Твърди, че случаката от 17-ти „при всички положения е усложнило състоянието й“. Изразява мнение, че „при такива конфликти“ е напълно възможно възникналата реакция на стрес и разстройство в адаптацията да се провокира и единствено от среща с ответницата без словесен диалог. Сочи, че при липса на контакт и конфликт, в чисто медицински аспект, не би следвало да има отражение.

Заключението по приетата и изготвена от в. л. С.Т. съдебно-техническа експертиза сочи, досежно маршрута и местоположението на мобилен телефон с операционна система „Андроид – Самсунг А 51“, СИМ карта № ......., IMEI

........., за дата 17.06.2020 г., че в 08.36 часа сутринта е налице тръгване от гр. Д., ул. „Н.Р.“ № .. (адреса на процесната кооперация), пристигане след 2 мин. в района на ЦДГ „Д.“ и престой от 37 мин., след това пристигане на адреса на кооперацията в 9:27 часа и престой до ...11 часа. Установява, че в диапазона 13.09 часа до 13.44 часа телефонът е с местоположение „Поликлиника“, пл. С.“, гр. Д.. В устно изложената пред съда част и на зададените му въпроси, експертът сочи, че данните, отразени в заключението са такива за местоположението на посочения телефон, но не може да твърди със сигурност, че „ответницата е била там за времето от 08,36 до 09,27 часа…“ Твърди, че, в случая данните от стр.5 от Решение №

2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил телефона не са манипулирани или изкуствено създадени, изтрити, редактирани или симулирани, доколкото „всичко е синхронизирано и последователно“. На зададения му въпрос чия собственост е процесният телефон, сочи, че не е установил, поради липса на поставена такава задача.

За влошените между страните отношения свидетелстват и представените в тази връзка Уведомление до ищцата от ...... на РУ Д. към ОД на МВР К., че спрямо ответницата С. е отправено предупреждение на осн. чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. А досежно процесния случай, ищцата е депозирала до ...... на РУ Д. Заявление № ……./15.07.2020г., ведно с обяснение, като е налице и обяснение от Н. П. от 16.07.2020г. По повод последните е представено и Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 23.09.2020г. на РПД, поради това, че деянието е за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия и намесата на прокуратурата не е необходима. Представено е и колективно оплакване до АК - Кюстендил с положени в същото единадесет подписа на живущи в процесната кооперация срещу ответницата С.. Последната на свой ред представя писмени доказателства касателно влошените й отношения със свидетелите П.и (в т.ч. Заявление до ...... на РУ Д., данни за отправени до П.и предупреждения по см. на чл. 65 от ЗМВР и постановление на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство отново по причина на липса на деяние, съставляващо престъпление, което да е от общ характер).

Представени и от ищцата, и от ответницата са документи, именувани „подписка“, като съдът и в о.с.з. от 08.09.2021г. е установил, че са с идентично съдържание с изключение на заключителното изречение, доколкото на стр. 3-та на представения от ищцата екземпляр липсва отбелязване на имената на Н.Д. и К. П. и израза „с уважение“, които присъстват в екземпляра, представен от ответницата на исковата молба. В този смисъл поради оспорване на подписката представна от ответницата е изискан оригинал, за който ответната страна се е задължила да представи в следващо стр.6 от Решение №

2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил съдебно заседание, но не го е сторила. Напротив, в с.з. от 08.09.2021г. ищцовата страна е представила оригинал на подписка на живущите в жилищна кооперация, находяща се в гр. Д., на адрес: ул. „Н.Р.“ № .., като след извършената от съда констатация със завереното копие, представен с молбата на процесуалния представител на ищцата, се установи, че копието е такова на оригинала. Така, от представената подписка, чийто оригинал беше предоставен за констатация, се установи, че такава е съставена на 17.07.2020г. с положени в същата подписи на 12 лица, живущи в процесната кооперация и установяващ влошениете отношения на ответницата и мъжа й с останалите живущи (в случая положилите подписите си), в т.ч. и с ищцата Н.Д., отношения.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема, че искът е частично основателен поради следните съображения:

С оглед наведените в исковата молба фактически констатации съдът намира, че заявеното спорно право намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съотв. и чл. 86 от с. з. предвид заявенаия наред с главния иск акцесорен такъв за заплащане на законна лихва.

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност на причинителя на вредата в тази хипотеза е необходимо да бъде установено деянието (действие или бездействие), което да е противоправно, като в съдебната стр.7 от Решение №

2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил практика се приема, че всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната забрана да се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Следва да се установи също, че деянието е извършено виновно и причинява вреда другиму, както и че има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. При посочените теоретични разсъждения, за да бъде основателен иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: извършеното деяние, неговата противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се презюмира.