Решение № 349 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. П., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330206826 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Oбжалвано е Наказателно постановление № 726450-F719107/19.09.2023 г. издадено от **** ,,Оперативни дейности‘‘, Дирекция ,,Оперативни дейности‘‘ в ГД ,,Фискален контрол‘‘ с което на ,,С....‘‘ ЕООД с ЕИК:

205019946 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1000 лева за извършено от него нарушение по чл. 3, ал.

1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118. ал. 1 ЗДДС.

Дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ****М. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, разгледана по същество се явява

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В случая дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че при извършена проверка на 08.07.2023 г. в 09:57 часа на обект – щанд, находящ се в гр. П., бул. ,,П.ш.‘‘ № **, стопанисван от ,,С....‘‘ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за 1 регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което било допуснато нарушение на разпоредите на същата наредба. След легитимация по приходите били изведени от наличното в обекта фискално устройство дневен отчет № 001673 от 08.07.2023 г., съгласно който наличните пари в касата били в размер от 58 лева. Извършено било фактическо преброяване на парите в касата, за което се попълнил опис. Съгласно същият фактическата наличност в касата била в размер от 82 лева. Установена била положителна разлика в размер на 24 лева, която по дадени обяснения се дължала на несвоевременно издадена касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел DAISY PERFECT S01 с ИН на ФУ и ИН на ФП 36729152. Касова бележка от ФУ с № 001674 от 08.07.2023 г. на обща стойност 24 лева била издадена на по-късен етап, а именно след като органите по приходите се легитимирали и от ФУ бил изведен дневен отчет № 001673 от 08.07.2023 г. Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Нарушението било установено и документирано с ПИП № 0159005 от 08.07.2023 г. и било извършено на тази дата. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За също по вид нарушение било издадено Наказателно постановление № 663638-F650510 от 21.09.2022 г. влязло в сила на 24.04.2023 г.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителят Й. М., който потвърди отразеното от него в АУАН.

Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представеното копие от Протокол от извършена проверка се установява отразеното в него.

От представеното извлечение от регистър на НАП се установява, че по отношение на дружеството жалбоподател има и предходни влезли в сила наказателни постановления.

От представеното копие от Опис се установява каква е била паричната наличност в обекта стопанисван от дружеството жалбоподател.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав е на мнение, че дружеството жалбоподател е 2 извършило вмененото му нарушение по чл. 3, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118. ал. 1 ЗДДС.

Същата вменява задължение на съответните лица да издават фискални касови бележки при всяка продажба. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на процесния ден е била платена сумата в размер от 24 лева, като по същото време не е бил издаден касов бон или кочан с ръчни касови бележки.

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно-наказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според съдебния състав се явява неприложима. Също така видно от представените от въззиваемата страна доказателства се установява, че дружеството жалбоподател е извършило предходни нарушения на данъчното законодателство.

3

Досежно размера на наложената санкция, съдът намира, че правилно същата не е определена в минимален размер, тъй като се установява, че към момента на извършване на проверката са били констатирани и други нарушения извършени от дружеството жалбоподател, както и са налице предходни такива. Предвид изложеното, съдът намира, че правилно на дружеството – жалбоподател е наложена санкция в размер, който не е минималният, а е ориентиран под средния предвиден размер и е от такъв от 1 000 лева.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и е в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание, което е било с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр. чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН,

Съдът

Така мотивиран, Районният съд П.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

726450F719107/19.09.2023 г. издадено от **** ,,Оперативни дейности‘‘, Дирекция ,,Оперативни дейности‘‘ в ГД ,,Фискален контрол‘‘ с което на ,,С....‘‘ ЕООД с ЕИК: 205019946 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1000 лева за извършено от него нарушение по чл. 3, ал.

1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118. ал. 1 ЗДДС.

ОСЪЖДА ,,С....‘‘ ЕООД с ЕИК: 205019946 ДА ЗАПЛАТИ на 4

Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд П., на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5