Решение № 778 от 12.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Радина К. Калева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

С присъда № 302 от 22.05.2025 г., постановена по н. о. х. д. № 16484/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 99-и състав, подсъдимият Б. Р. П. е признат за виновен в това, че на 16.01.2023 г., около 10,50 ч. в гр.

София, кв. „Факултета“, на ул. „Тумба“, пред № 15, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица (извършители), чрез нанасяне на удари с крака по тялото на Д.С.Н. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР при Столична дирекция на вътрешните работи, изпълняващ служебните си задължения по охрана на обществения ред като АП-112 (автопатрул) за времето от 07,00 часа до 19,00 часа на 16.01.2023 г., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата задушно тилна област и по лявата задно странична част на шията, както и контузия по задната страна на лявата мишница, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ като телесната повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за 1 изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 259,83 лева и по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лева.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. В. в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Б. П., в която са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е автор на Д.ието, в което е обвинен. Ето защо е отправена молба към въззивния съд за отмяна на осъдителната присъда.

В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства. В разпоредително заседание на 24.07.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, нито изслушване на вещи лица.

В хода на съдебните прения в производството пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. В. поддържа подадената жалба поради следните аргументи. Намира, че неправилно районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия Н.. Сочи, че единствените доказателства в този смисъл са показанията на самия пострадал, които решаващият съдебен състав е кредитирал безусловно и е „изсмукал“ от останалите доказателства основание да подкрепи същите. Намира за странно как пострадалият е успял да опише толкова добре подсъдимия и веднага да го познае, след като е бил с гръб към него и си е пазел главата и лицето, а в същото време не е могъл да разпознае нито едно от другите лица, участвали в инцидента. Сочи, че свидетелят Х., заради когото е станало спречкването също е посочил в разпита си пред съда, че подсъдимият не е удрял Н., а само е скъсал пагоните му, което обстоятелство се потвърждавало и от самия подсъдим. Адв. В. изразява и несъгласие с аргументите на решаващия съдебен състав, че отговорността на подсъдимия може да отпадне само ако не се доказва категорично той да е нанасял удари, като сочи, че в случая няма как да се разграничи при множество нанесени удари в тялото кой точно ги е нанесъл.

Ето защо в заключение отправя молба до настоящата инстанция постановената присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият П. се придържа към казаното от защитника му, а в последната си дума заявява, че нищо не е направил.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по 2 обвинителен акт срещу Б. Р. П. за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.

130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 16.01.2023 г., около 10,50 часа в гр. София, кв. „Факултета“, на ул. „Тумба“, пред № 15, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица, чрез нанасяне на удари с крака по тялото на Д. Н. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР при СДВР, изпълняващ служебните си задължения по охрана на обществения ред като АП-112 (автопатрул) за времето от 7,00 до 19,00 часа на 16.01.2023 г., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата задушно тилна област и по лявата задно странична част на шията, както и контузия по задната страна на лявата мишница, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на подсъдимия Б. П.; показанията на свидетелите Д. Н. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство в посочените от съда части), Н.К. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство в посочените от съда части), Х.Л. (включително приобщените по реда на чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство в тяхната цялост), К.Р. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство в посочените от съда части), Т. Х. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство в тяхната цялост) и С. Х.а; заключенията на назначените по делото експертизи – съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска; както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като прие за установена фактическа обстановка, идентична с възприетата от решаващия съд:

Пострадалият Д. Н. работел като старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 03 РУ-СДВР. На 16.01.2023 г. от 7,00 часа той бил назначен на смяна по охрана на обществения ред като автопатрул заедно с колегата му – свидетелят Н.К..

Около 10,50 часа на 16.01.2023 г. двамата полицейски служители – свидетелите Н. и Константинов се намирали в гр. София, кв. „Факултета“, на ул. „Тумба“ № 15, където предприели задържане по реда на ЗМВР на свидетеля Т. Х.. По време на задържането си свидетелят Х. оказвал съпротива на полицаите и крещял, поради което подсъдимият П. и други неустановени по делото лица се насочили към свидетеля Н., който в този момент бил на земята заедно със свидетеля Х., опитвайки се физически да го задържи и да му постави белезници. В това време подсъдимият и други неустановени по 3 делото лица се приближили до свидетеля Н. и започнали да му нанасят удари с ръце и крака по тялото, а подсъдимият скъсал пагона на униформата на Н..

Същият ден пострадалият Д. Н. посетил съдебен лекар в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, който го прегледал. Медицинското лице установило, че пострадалият Н. е получил контузия на лявата задушно тилна област и по лявата задно странична част на шията, както и контузия по задната страна на лявата мишница.

Подсъдимият Б. П. е роден на **** г. в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство, без образование, неженен, безработен, живущ в гр.

**** и е неосъждан към момента на извършване на инкриминираното Д.ие.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Настоящият съдебен състав споделя доказателствената оценка на решаващия съдебен състав, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат показанията на свидетеля Н.. От същите се установява времето, мястото и механизма на извършване на Д.ието, както и неговият извършител – подсъдимият Б. П.. Действително посоченият свидетел има качеството на пострадал от престъплението, но въпреки това, следва да се отбележи фактът, че неговите показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и намират опора в останалия събран и проверен доказателствен материал. В показанията си свидетелят описва обстоятелствата във връзка с конфликта, възникнал по повод оказаната съпротива от свидетеля Х. при задържането му, който е прераснал във 4 физическа саморазправа между подсъдимия, други неустановени по делото лица и полицейските служители. Действително свидетелят заявява, че множество лица от тълпата са нанасяли удари на него и колегата му, но е категоричен, че „най-деен“ е бил подсъдимият, който го е ритал и е скъсал пагона му. Въпреки че Н. е бил с гръб към подсъдимия, опитвайки се да предпази главата и лицето си от ударите, той заявява, че го е запомнил, тъй като се е обърнал и го е попитал какво иска. Противно на оплакването на защитата, според настоящия съдебен състав е логично пострадалият Н. да е запомнил и разпознал именно подсъдимия П., предвид обстоятелството, че той е бил най-деен от тълпата. Обстоятелството, че полицейският служител не е разпознал нито едно от другите лица, участвали в инцидента, е ирелевантно относно предмета на доказване в настоящото производство.