Определение № 511 от 09.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Пазарджик, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Г. Петров като разгледа докладваното от В. Г. Петров Гражданско дело № 20245200100365 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Подадена е искова молба вх. № 5373/05.06.2024 г. от Б. Д. Н., ЕГН **********, А. Д. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********, всички представлявани от своя законен представител и майка Ж. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***, чрез адвокат Н. Р. от АК – Пазарджик, против В. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., област П., ул. ***.

С исковата молба ищецът е направил доказателствени искания за: приемане на представени писмени доказателства, за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените неимуществени вреди у ищците, както и за изискване на НОХД № 389/2020 г. на ОС – Пазарджик за послужване.

С отговора на ИМ ответникът оспорва допустимостта на исковете, тъй като ищците не били деца на пострадалия и поради това липсва положителна материалноправна легитимация на ищците. Правят се доказателствени искания да се изиска от ЕСГРАОН при Община Пазарджик документите, въз основа на които е отразено, че баща на ищците е именно Д. Г. Н.. Иска се също така да се изиска наказателното дело, с оглед твърденията на Ж. А., че децата й не са припознавани от Н..

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците.

С твърдението си, че липсва положителна материалноправна легитимация на ищците, ответникът бърка материалноправната легитимация като предпоставка за уважаване на иска, с процесуалната легитимация, имаща отношение към допустимостта на производството. Дали ищците са материалноправно легитимирани спрямо предявените искове, съдът решава с 1 решението по делото, след като събере относимите за спора доказателства.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Исковете са допустими.

По доказателствата:

Следва да се приобщят представените с исковата молба писмени доказателства, както и да се даде възможност на ищците да водят двама свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди.

Следва да се изиска НОХД № 389/2020 г. на ОС – Пазарджик за послужване, както и въззивното дело към него.

Относно оспорването произхода на децата от Д. Н. –следва да се отбележи, на първо място, че от представените удостоверения за раждане не се установява верността на твърдението на ответника, че имената на децата са определени по реда на чл. 15 от Закона за гражданската регистрация, когато произходът е установен само от майката. Напротив – имената на ищците са определени според изискванията на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР, когато произходът от баща е установен, като бащиното им име е образувано от собственото на бащата Д., а фамилното от фамилното на бащата – Н..

По важното в случая обаче е това, че съществува или не родствена връзка между ищците и пострадалия Д. Н. не е от значение за изхода по настоящия спор, тъй като с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък (освен лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХІ.1969 г.) по изключение е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Това е достатъчно да се остави искането за изискване на документи от Община Пазарджик – ЕСГРАОН и от досъдебното производство без уважение.

За пълнота следва да се изложи и следното:

Актът за раждане е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност - чл. 34, ал. 2 от ЗГР. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за раждане като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично.

В случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 от 2

ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред.

При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – арг. чл. 38, ал. 4 от ЗГР, като приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор.

Когато се оспорва акта за раждане в частта относно произхода, определен въз основа на припознаване, при твърдение, че такова не е било извършвано (с оглед доводите, че майката била заявила подобно твърдение), неистинността се установява по реда на чл. 547 от ГПК пред съответния районен съд. Именно това е приложимият ред за защита, а не този по оспорване като административен акт на акта за раждане или исковия ред по чл. 124 ГПК. При уважаване на молбата по чл. 547 от ГПК, като последица, компетентния административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението и електронен личен регистрационен картон – чл. 27, т. 4 от ЗГР, както и промяна в акта за раждане (така Определение № 193 от 17.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6800/2014 г., IV г. о.).

С оглед изложеното, дори и да се приеме за относимо направеното искане, същото следва да се отправи от съответната заинтересована страна към родовокомпетентния районен съд по предвиденото в ГПК охранително производство, а при спор – по реда на чл. 38, ал. 4 от ЗГР, т. е. не и в настоящия исков процес, поради което и в този случай искането за изискване на документите, въз основа на които е съставен акта за раждане, е неоснователно.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от Б. Д. Н., ЕГН

**********, А. Д. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********, всички представлявани от своя законен представител и майка Ж. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***, чрез адвокат Н. Р. от АК – Пазарджик, против В. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., област П., ул. ***.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са субективно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД от Б. Д. Н., ЕГН **********, А. Д. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********, всички представлявани от своя законен представител и майка Ж. А. А., ЕГН 3

**********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***, чрез адвокат Р. от АК – Пазарджик, против В. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., област П., ул. ***, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева за всеки един от ищците, настъпили в резултат на причинена на 11.06.2019 г. смърт на техния наследодател Д. Г. Н., за което ответникът е признат за виновен съгласно влязла в сила на 31.03.2021 г. Присъда № 260000 от 15.03.2021 г. по ВНОХД № 23/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, ведно със законната лихва от 11.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава иска на следните фактически твърдения:

Твърди се, че пострадалият Д. Г. Н. е бил баща на малолетните ищци Б.

Д. Н., А. Д. Н. и Р. Д. Н. и се е грижел за тях. На 11.06.2019 г. ответникът В. С. е причинил смъртта на Д. Н. поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, за което е осъден с вляза в сила присъда по НОХД № 389/2020 г., която има задължителна сила за гражданския съд, на основание чл. 300 от ГПК. В резултат на смъртта на баща си децата му загубиха най-близкия си човек, който преди всичко им е бил опора в живота както морална, така и финансова. В резултат на смъртта живота на децата се е променил изключително много. Тази мъка и скръб от загубата на баща си представлява неимуществена вреда, която всеки ищец оценява на 50 000 лева. Обезщетението се претендира заедно със законната лихва върху главницата от 11.06.2019 г. до окончателното плащане. Моли се за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 6 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която заявява, че исковете са недопустими поради липса на положителна материалноправна легитимация на ищците.

Оспорва се, че ищците са деца на Д. Н., с оглед изявлението на майка им Ж. А. по време на досъдебното производство № 42/2019 г. на ОСО към Окръжна прокуратура – Пазарджик, че те не са били припознавани от Н.. На това основание за бащино име на всеки от ищците е определено нейното собствено име, а за фамилно – нейното фамилно име. С оглед на това, оспорва отразеното в представените удостоверения за раждане на ищците обстоятелства, че Д. Н. е техен баща. Също така счита, че претендираните размери са силно завишени. Прави се и възражение за съпричиняване от пострадалия, който изрично е бил предупреден от ответника, преди да започне рязането на дървото, да се отдалечи. Пострадалият му казал да започва да реже. При падането на дървото клоните на същото достигнали мястото, където се намирал пострадалия. Моли за отхвърляне на исковете.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно подробно изложеното по-долу, за което е приложимо правилото на 4 чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор по чл. 45 от ЗЗД възлага в тежест на ищците да докажат следните кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) противоправно деяние (действие или бездействие); 2) претърпяна вреда (в случая неимуществена); 3) причинноследствена връзка между деяние и настъпилата вреда; 4) вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното (при установено авторство).

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представени с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 о т ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 389/2020 г. на ОС – Пазарджик, ведно с делото на въззивния съд.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да водят двама свидетели за насроченото открито съдебно заседание за установяване на неимуществените вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 18.10.2024 г. от 9.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5