Решение № 241 от 16.10.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Ихтиман, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840100420 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: гр. С., пл. „П.“ № 5, чрез адвокат А. С., против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул. „Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5.

В исковата молба е посочено, че застрахователното дружество предявява регресен иск спрямо ответника поради настъпило на 12.08.2024 г. по време на движение по междуградски път с. Долна Баня – град Костенец /II-82/, с координати на дължина 42,30710 и дължина 23,8324, пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на МПС „*“, с рег. № *, с водач Г. И. П., са причинени имуществени вреди, които са били заплатени от ищцовото дружество на собственика на автомобила във връзка със застрахователна полица № *, с която е сключена автомобилна застраховка „Пълно Каско“. От исковата молба е видно, че според ищеца собственик на автомобила е било „К.“ ЕООД. Твърди се, че причинените вреди от ПТП-то, настъпило поради попадане в необозначена и необезопасена дупка, са: увредена предна дясна гума и амортисьор. В тази връзка се уточнява, че е заплатено застрахователно обезщетение е в размер на 638.10 лева. Твърди се, че уврежданията са настъпили поради неосигуряване на необходимата поддръжка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за пътната мрежа, която е публична държавна собственост. Ищецът посочва и че до ответното дружество е била изпратена регресна покана. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 638.10 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Ищецът претендира и съдебни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който оспорва ищцовата претенция, като излага подробни съображения за това. Прави се възражение за съпричиняване от страна на водача. Настоява се на ответника да се присъдят сторените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание 1 чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Възражението за съпричиняване е с правна квалификация по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

На 17.09.2025 г. е проведено последно открито съдебно заседание, на което ищецът се представлява от своя процесуален представител, който поддържа иска и настоява за неговото уважаване. Ответникът се представлява в заседанието от юрисконсулт, който оспорва иска.

Разглежданата искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След направена проверка съдът намира, че са налице положителните предпоставки за разглеждане на исковата претенция.

По съществото на делото, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.

49 от ЗЗД.

Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура /Агенцията/ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

В настоящия случай като писмено доказателство по делото е представен препис от Застрахователна полица № *, с която е сключена имуществена застраховка Каско по отношение на МПС *, със застраховател по полицата „Б.В.И.Г.“ ЕАД, като застрахован е собственикът на моторното превозно средство – „К.“ ЕООД. Застрахователната полица е със срок на действие от 15.11.2023 г. до 14.11.2024 г. Към делото е представен и препис от общите условия на застрахователното дружество. В застраователната полица е посочено и че сключената застраховка е „Пълно Каско“.

Представен е и препис от свидетелство за регистрация на МПС – част II.

2

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана Г. И. П., която сочи, че знае защо е призована, а именно – за инцидент, при който е спукала гума и е имало присъствие на пътна полиция, които са съставили протокол. Заявява, че инцидентът е настъпил на пътя между Долна баня и Костенец в края на миналото лято, докато управлявала автомобил „*“, когато е спукала предна дясна гума, като последната се е разцепила от дупка. Допълва, че след настъпилото произшествие се е обадила на застрахователя, откъдето я посъветвали да се обади и на пътна полиция, което сочи, че направила. Твърди, че полицаите съставили протокол. Посочва, че е управлявала със скорост под ограничението и предполага, че се е движила с около 70 км. Обяснява, че дупката не е имала обозначения, като уточнява, че пътят бил в добро състояние като цяло, имал е кръпки, но не много дупки и заявява, че затова може би е влязла в единствената дупка, която е имало и че последната се е намирала в трасето на дясната гума. Сочи, че дупката не е била много голяма, но е била дълбока, както и че преди да влезе в дупката я е видяла в последния момент и е ползвала спирачната система. После пояснява, че ПТП-то е станало на прав участък, като непосредствено до нея не е имало други моторни превозни средства, но може да е имало такива в далечината и сочи, че е било светло. Отново уточнява, че е видяла дупката непосредствено пред автомобила и не е могла да я избегне. След това заявява, че когато е спряла отдалече е видяла дупката, но я е погледнала само от колата. Твърди, че не е имало други дупки около тази дупка. Не си спомня дали при преминаването през дупката е имало насрещно движение, като уточнява, че може и да е имало, както и че дупката е била в направлението на дясната гума.

Като писмени доказателства по делото са представени преписи от: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, два броя описи на претенции, два броя описизаключение по претенция, възлагателно писмо, фактура, два броя приемо-предавателни протоколи, два броя доклади по щета, два броя преводни нареждания. От тези писмени доказателства се установява, че „Б.В.И.Г.“ ЕАД във връзка с подмяна на амортесьор и гума на процесния автомобил е заплатило сума в размер на общо 638.10 лева.

Като писмено доказателство е приложен и препис от Протокол за ПТП № 1855457 от 12.08.24 г. В протокола за ПТП е посочено, че участник 2 е „*“, с рег. № *, с водач Г. И. П., а в графата участинк 1, срещу полето собственик, е изписано Агенция „Пътна инфраструктура“. По този начин може да се направи извод, че въпросният участък от пътя действително е стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, като само за пълнота може да се отбележи, че ответникът не оспорва обстоятелството, че въпросният път се стопанисва от него. В протокола за ПТП е записано и че участник 2 движейки се по ВП 82 посока гр. Костенец навлиза в необезопасена и необозначена дупка на пътната лента за движение. По делото е представен и препис от Списък с републиканските пътища на Република България, в който е посочено и път 82.

От показанията на разпитания по делото свидетеля, а и от съдържанието на протокола, става ясно, че служители на МВР са посетили мястото на инцидента. Протоколът за пътно-транспортно произшествие, който е съставен от полицейски служител, посетил мястото на инцидента и възприел обстоятелствата около и след катастрофата, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв може да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на произшествието. В този смисъл са Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК. В последното от посочените по-горе решения на ВКС изрично е посочено, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната 3 вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. В настоящия случай протоколът за ПТП е съставен след посещение на служители на МВР на мястото на инцидента, поради което този протокол има и материална доказателствена сила. Следва да се отбележи, че отразеното в процесния протокол кореспондира с показанията на свидетеля очевидец относно начина на реализиране на произшествието.

По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза, по която експертът е посочило, че щетите по лек автомобил „*“, отразени в протокол за ПТП, Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис-претенция са гума предна дясна и амортисьор преден десен. Също така се сочи, че щетите биха могли да настъпят при преминаване на превозното средство през дупка с остри ръбове и при събитие от такова естество могат да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Вещото лице е изчислило, че на база средни пазарни цени стойността за възстановяване на автомобила е 788.93 лева. В съдебна зала вещото лице поддържа заключението си. Сочи, че спукване на гума може да се получи по различни начини и че понякога дълбочината на дупката не е толкова важна, а е важно какви са ръбовете й. Заявява, че може да има спукване на гума и без видимо изкривямаве на джанта. Допълва, че в случая няма представа какъв точно е бил амортисьорът, както и че не знае дали той е хлопал и поради това се е сменил или има някакво изкривяване по него. Заявява, че няма представа дали амортисьорът е сменян някога и че е възможно с времето да е търпял някакви увреждания и влизайки в дупката да се е дочупил.

По делото е представена и препис от регресна покана, изпратена от ищцовото дружество до ответника, получена според преписа от обратна разписка на 25.11.2024 г., с която покана е поискано да се възстанови сторените от застрахователя разходи по повод настъпилото събитие.