Решение № 103 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Евгения Стоянова като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Х. М. Б. чрез защитника му адв.Н. Н. от АК-Варна срещу Присъда № 4/21.03.2025г. по ВНОХД №32/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, 1 състав, с което е отменена Присъда № 11/22.08.2024г. по НОХД №518/2023г. по описа на Окръжен съд-Добрич в частта, с която подсъдимият Б. е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.304а, пр.3 вр. чл.304, ал.1 НК, като вместо това подсъдимият е признат за виновен по това обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 500 лв.

С Присъда № 11/22.08.2024г. по НОХД № 518/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич подсъдимият Х. М. Б. е признат за невиновен в това, че на 13.01.2022г. в гр./населено място/ дал подкуп, банкнота с номинал 10 лв. на длъжностни лица - полицейски органи в Първо РУ-/населено място/ при ОД на МВР-/населено място/ - младши инспектор И. Т. и младши инспектор С. С., за да не извършат действия по служба - полицейска проверка на водач на лек автомобил, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.304а, пр.3 вр.

1 чл.304, ал.1 НК.

Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 13.01.2022г. в гр./населено място/, на ул./улица/ пред банка /банка/, управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2‰, а именно 1,92‰, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален „общ“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Постановено е подсъдимият да изтърпи и наложеното му с Присъда № 26/09.10.2018г. по НОХД № 85/2018г. на РС-Тервел наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца при „общ“ режим.

На основание чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на подсъдимия Б. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осемнадесет месеца, като е приспаднато времето, през което същият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които е възложил върху подсъдимия Б..

По протест на прокурор в Окръжна прокуратура-Добрич е образувано ВНОХД № 32/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, 1 състав. По това дело е постановена обжалваната в касационното производство Присъда № 4/21.03.2025г., с която първоинстанционната присъда е отменена в оправдателната част, като подсъдимият Б. е признат за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.304а, пр.3 НК вр. чл.304, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

На основание чл.23, ал.1 НК е групирано наложеното наказание с това по чл. 343б НК, като е определено за изтърпяване най-тежкото наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален общ режим.

Към общото наказание е присъединено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, както и изцяло наказанието „глоба“ в размер на 500 лв.

Въззивният съд се е произнесъл по веществените доказателства и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част относно престъплението по чл.343б от НК.

В касационната жалба на защитника и допълнението към нея се твърди наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Сочи се, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна оценка и анализ на доказателствата, довело до неправилно приложение на материалния закон, без в тази насока да се привеждат каквито и да било съображения. Излагат се доводи, че вътрешното убеждение на въззивния съд не се основава на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, с което са нарушени правата на подсъдимия. Твърди се, че е направена 2 неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В заключение се иска отмяна на присъдата на въззивния съд и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, а алтернативно се иска да бъде намалено наложеното му наказание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият Б. и неговият упълномощен защитник – адв.Н. Н. не се явяват. От адв.Н. е постъпила молба, в която се поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени устно или писмено от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбата на подсъдимия срещу присъдата на Апелативен съдВарна е допустима.

Подадена е в срок от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на касационна проверка по силата на чл. 346, т. 1 от НПК.

Доколкото касационната инстанция е обвързана да се произнесе единствено по надлежно въведените касационни основания, необходимо е предварително да се уточнят пределите на касационната проверка.

В подадената в законовия срок по чл. 350, ал. 1 НПК касационна жалба е заявено недоволство от въззивната присъда в частта , с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.304а, пр.3 НК вр. чл.304, ал.1 НК. Посочени са касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 НПК - съществени нарушения на процесуалните правила и по чл.348, ал.1, т.3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание.

Формулирано е искане за отмяна на присъдата, алтернативно - за намаляване на наказанието до минималния размер за това престъпление.

В постъпилото по реда на чл.351, ал.4 НПК допълнение към касационната жалба цифром са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като словесен израз е намерило становището на жалбоподателя, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. По-нататък от формулираните доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения може да се изведе недоволството на касатора от дейността на въззивния съд в аспект на непълнота на доказателствената база, незаконосъобразен анализ на свидетелските показания и неправилен извод относно годността на протокола 3 за оглед и изземване на процесната банкнота. Накрая - оплакване е изразено и от преценката на апелативния съд на конкретни обстоятелства в качеството им на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия. Допълнението към касационната жалба съдържа и позицията на защитника относно изводите на съда по фактите.

Касационната проверка се ограничава до конкретно заявени нарушения, посочени в протеста или в жалбата, поради което касационният съд не извършва всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, доколкото съгласно чл.347, ал.1 НПК се произнА. единствено в рамките на наведените оплаквания, които трябва да са ясни и недвусмислени по съдържание. Заявените общи твърдения не съставляват годно основание за касационна проверка, ако не са надлежно уточнени и мотивирани съгласно изискванията на чл.351, ал.1 НПК. За да може да изпълни процесуалната си функция, жалбата следва да е аргументирана в достатъчна степен. Ако подалият касационна жалба не уточни в какво точно се състои недоволството му и не приведе конкретни доводи, които да подкрепят претенцията му в тази насока, ВКС няма правомощия по свой почин и по собствено усмотрение да замести тази непълнота на сезиращия документ.

В настоящия случай, иницииралата производството касационна жалба съдържа оплаквания, подкрепени с доводи, относно отменителните основания по чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 НПК и в тези рамки се изчерпва ангажиментът на касационната инстанция за проверка на обжалваната присъда. Посоченото в допълнението към касационната жалба оплакване относно материална неправилност на присъдата не може да въведе липсващо в подадената жалба основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и по него ВКС по принцип не дължи отговор. Не подлежат на разглеждане и изложените в жалбата възражения за необоснованост и фактическа неправилност на въззивната присъда, тъй като фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание и затова поначало не може да бъдат предмет на проверка от ВКС в производство по Глава 23 от НПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По делото е установено, че около 08:30 часа на 13.01.2022г. в гр./населено място/, на пл.„Свобода“ пред входа на банка /банка/ в хода на полицейска проверка, при покана от страна на двамата полицейски служители да представи личните си документи и тези на автомобила, в който се намирал, подсъдимият Х. М. Б. излязъл от превозното средство, отишъл до задната му част, извадил от якето си черен портфейл, а от него - банкнота от 10 лв.

Държейки банкнотата в ръка, започнал да я размахва пред полицейските служители и да я подава на всеки от тях с думите „Ето Ви личната карта“, „Ето Ви я“, „Вземете я“. По тези факти няма спор между страните.

Преценявайки тези обстоятелства, Окръжен съд-Добрич е приел, че с 4 действията си подсъдимият Б. не е реализирал инкриминираната форма на изпълнителното деяние даване на подкуп на длъжностни лица - полицейски служители. Първоинстанционният съд е аргументирал този извод с това, че подсъдимият не е имал мотив да даде подкуп, не е поискал от полицейските служители да извършат или да се въздържат от извършване на действие по служба (полицейска проверка) и поведението му не позволява да се тълкува като даване на конкретна сума на полицейските служители, за да не изпълнят служебните си задължения.

При идентична фактическа обстановка Апелативният съд е заел противоположна позиция, като е приел, че действията и поведението на подсъдимия осъществяват състав на даване на подкуп на полицейски служители с определена цел - да не му бъде извършвана проверка. Обосновал е, че подсъдимият е имал мотив за даване на подкупа, а именно избягване на поредно стълкновение с органите на реда, тъй като същият се намирал в срока на условно осъждане за ПТП след употреба на алкохол, както и че това се разбирало ясно от неговото невербално поведение. Съдът се е аргументирал, че при започнала полицейска проверка и поискани документи, изваждането на пари (а не на документи), които толкова настойчиво подавал на полицаите, можело да се разтълкува по един-единствен начин: като даване на пари с цел избягване на проверката, която би усложнила в максимална степен положението му в негативна посока.

Запознавайки се с мотивите на атакуваната въззивна присъда, този състав на ВКС споделя гореизложения извод на въззивния съд, като не намери основание да възприеме изложените в касационната жалба оплаквания.

По настоящото дело Апелативният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници. Доказателствената дейност на въззивната инстанция не страда от пороци, които да са рефлектирали върху правилността на формиране на вътрешното убеждение.

Твърдението в жалбата, че събраните по делото доказателства са били обсъдени непълно и неточно, както и че съдът е формирал изводите си единствено на базата на събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания, е лишено от основание.

В мотивите на обжалваната присъда Апелативният съд подробно е изследвал всички събрани по делото доказателства. Оценката на оспорените от защитата гласни доказателствени средства е законосъобразно извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което не са налице процесуални нарушения, както с основанието за приобщаването им по делото, така и в оценката им в съдържателен план като източник на годни доказателства, които са били използвани от съда за формиране на изводите му по фактите. Гласните доказателства, изводими от показанията на разпитаните по делото свидетели – двамата полицейски служители и намиращия се на мястото служител на СОТ – са обстойно анализирани. Задълбочено са 5 обсъдени както разминаванията, както между дадените от един и същи свидетел в хода на досъдебното производство и при разпита му в хода на съдебното следствие показания, така и между показанията на отделните свидетели. Категорично и недвусмислено е посочено на кои от тях се дава вяра и са поставени в основата на изводите на съда и поради каква причина.