Решение № 7 от 11.05.2021, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Илияна Т. Балтова

Иван А. В.ичаров

***тина З. Марева при участието на секретаря Станка С. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20212000500120 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 25 от ***.12.2020 г., постановено по гр.д. 108/ 2020 г., Окръжен съд Я. е отхвърлил предявения от И. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с. В., област Я., с адрес за връчване: гр. I= ул. „С. № *** ет.*** – адв.

А.Г., против З.К.Л.И АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С. 1700, район С. бул. „С.ш.“ № ***, представлявано от М.С.М – Г. П.

ВП.В.Д, Г.Н.Г., С. Н.А. - заедно от двама от изпълнителните директори, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра и Н.Г.К, починала при пътно – транспортно произшествие (ПТП) на 2***.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП – 2***.06.2015 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от И. Г. М. , чрез процесуалния и представител адв. А.Г., срещу постановеното решение, в която същото се 1 оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано.

Въвежда се искане за неговата отмяна и уважаване в цялост на предявените искови претенции.

В жалбата са развити оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел недоказаност на съществуваща между въззивницата и починалата и сестра връзка на обич и взаимна привързаност, извън обичайната и традиционна за българското семейство. Възразява се, че от показанията на свидетелите, разпитани пред първата инстанция, е било установено, че починалата и въззивницата са били в изключително близки отношения, както и са живели в едно домакинство, допреди няколко години.

Подчертава се, че въззивницата не е омъжена и няма деца, поради което сестра и семейството на последната са били нейно семейство, с което е празнувала празници, помагала е в отглеждането на трите дъщери на починалата си сестра; двете заедно са полагали грижи за майка си.

Акцентира се на промяната настъпила у въззивницата, вследствие смъртта на сестра и. Сочи се, че към настоящия момент въззивницата е поела грижите за трите дъщери на сестра си.

Навеждат се аргументи, че са налице особените обстоятелства в смисъла, вложен в разясненията към Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

Въззивницата претендира, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да съобрази принципа на справедливост, като обвържа преценката си с всички релевантни за неговото прилагане обстоятелства.

Излагат се съображения за противоречие на действащата разпоредба на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ с правото на ЕС.

Оспорва се въведеното от насрещната страна възражение за съпричиняване, предвид обстоятелството, че починалата е пътувала без обезопасителен колан. Подчертава се, че заключенията на вещите лица по приетата пред първата инстанция експертиза сочат, че за настъпването на 2 смъртта на пострадалата е нямало значение дали тя е била с или без поставен обезопасителен колан.

Претендират се разноски.

В срока по чл.26*** ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба о т З.К.Л.И АД, чрез пълномощника адв. Т.П., в който същата се оспорва, като неоснователна.

Въззиваемият поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което прави искане за потвърждаването му в цялост.

Застъпва се позиция за правилност на анализа, извършен от първоинстанционния съд, на събраните по делото доказателства, посредством които не е било доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на въззивницата с починалата и сестра и настъпили, в резултат на нейната смърт, сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Не е установено, застъпва се в отговора, съществуването на изключително близки отношения, надхвърлящи обичайните такива между сестри.

По мнение на дружеството - въззиваем, по делото не са установени морални болки и страдания, превишаващи естествената скръб и горест на ищцата от трагичната кончина на нейната сестра, обуславящи изключителност на тези негативни емоционални състояния, респективно продължителността им в един значим период от време.

Акцентира се на обстоятелството, че в последните години от живота си двете сестри са живеели в отделни домакинства.

Подчертава се, че на нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ е придадено обратно действие и същата следва да намери приложение в конкретния случай, като размерът на обезщетението следва да се определи до посочената в разпоредбата горна граница. Застрахователят се позовава на разпоредбата на чл.49***а, ал.5 от КЗ, с която е лимитирана деликтната отговорност на делинквента - водач на МПС, сочейки на функционалната обусловеност на отговорността си от тази на причинителя на вредата.

3

Претендираният размер обезщетение се счита за завишен.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ (обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г.), вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата, като настъпили за нея в резултат на смъртта на сестра и при пътно-транспортно произшествие, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, във връзка с управлявания от прекия причинител на увреждането – ***Х.И.Д автомобил.

Видно от данните по делото, а и предвид липсата на разногласие между страните, следва да се приеме, че на 2***.06.2015 г., на път II-79, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 106“, с рег № ***, застрахованото лице е нарушило правилата за движение по пътищата по чл.50, ал.2 ЗДвП, вр.чл.104, ал.2, вр.чл.10***, т.*** от Правилника за приложение на ЗДвП, като не е пропуснало лек автомобил марка „БМВ***20“, с рег № ***, управляван от И.И който е приближил от дясната му страна по път с предимство, указано с допълнителна табела и е последвало ПТП, при което, по непредпазливост, е причинена смъртта на Н.Г.К – сестра на въззивницата.

4

С влязла в сила на 7.02.2017 г., след изменяване с Решение № 16***/ 1.11.2016 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдено с Решение № 28/ 7.02.2017 г. на ВКС, Присъда № 69/ 1***.07.2016 г. по НОХД № 17***/ 2016 г. по описа на Окръжен съд Я., прекият причинител на увреждането – ***Х.И.Д е признат за виновен за извършеното посочено по-горе, съставляващо престъпление по чл.***4***, ал.***, б.б, вр.ал.1, б.в, вр.ал.4, вр.чл.***42, ал.1, вр.чл.54, ал.1 НК.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по смисъла на чл.***00 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В настоящия случай, тези реквизити от фактическия състав на деликта следва да се приемат за доказани.

Съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно Решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на тълкувателния акт се подчертава, че отричането правото на обезщетение, при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък в подобни случаи, е в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.20, и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всички пред закона.

В тълкувателния акт е специално акцентирано на нуждата от обезвреда във връзка с нереализираните оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Настоящият състав отбелязва, че подобни оправдани очаквания са налични винаги, когато се установи, че отношенията на трайна и дълбока привързаност не са били накърнени към датата на деликта, и обратно, при недобри отношения и 5 отчужденост, няма как да съществуват оправдани очаквания, че в бъдеще отношенията биха били подобрени и, оттам, да се заключи, че са били понесени вреди от загубата. Горните обстоятелства, като предпоставки за ангажиране на отговорността, подлежат на установяване във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест за установяването им се носи от претендиращия обезщетение.

В производството е разпитан в качеството на свидетел В. Т.

Кърмъзов - съпруг на починалата сестра на въззивницата, от показанията на който става ясно, че сестрите са били близки, живели са в едно населено място; полагали са заедно грижи за родителите си; празнували са съвместно семейни празници. Свидетелят сочи, че въззивницата не е семейна и няма собствени деца, но неизменно в годините е помагала в отглеждането на трите деца на сестра си и свидетеля. В показанията е ясно очертана промяната в емоционалното състояние на въззивницата след смъртта на сестра – отдръпване в общуването, нервни кризи, чести посещения на гробното място на починалата.

Горните обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля Н.М.Г депозирани пред първата инстанция. Същият сочи, че с въззивницата и починалата сестра са от едно населено място, израснали са заедно.

Свидетелят споделя, че допреди две или три години сестрите са живеели в едно и също населено място, като отношенията в семейството винаги са били добри и несемейната въззивница е помагала на сестра си в отглеждането на трите деца, събирали са се по празници. По данни на свидетеля, въззивницата, след кончината на сестра си, се е затворила в себе си, посещава редовно гроба ѝ и допринася в грижите за децата ѝ.

Анализът на свидетелските показания, депозирани по настоящото дело и доколкото не са ангажирани насрещни доказателства, опровергаващи съдържащите се в свидетелствата установявания за факти, позволява изграждане на становище, че от смъртта на сестрата на ищцата за последната са произлезли вреди от морално естество, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. До датата на деликта, отношенията между двете сестри са се отличавали с привързаност, те взаимно са се радвали на компанията си, споделяли са грижите за родителите си и децата на починалата.

6

Следва да се приеме, че изградените за продължителния тридесет и осем годишен период от споделеното детство отношения, развили се в сестрина подкрепа и привързаност в годините, покриват критерия, заложен в тълкувателната воля по цитираното Тълкувателно решение, за създадена трайна и дълбока емоционална връзка на въззивницата с починалата. Вместо да осъществи очакванията си да сподели пълноценно живота си като възрастен с по-малката своя сестра, въззивницата е имала травматичното преживяване да възприеме неочакваността и безвъзвратността на смъртта и данните по делото убеждават, че страданията от нематериално естество са намерили реално проявление и са доказани.