Определение № 669 от 06.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500508 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 508/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на страните срещу различни части на решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

-По въззивна жалба на Р. Р. Р. (трето лице – помагач на ищеца Гаранционен фонд гр.София), подадена чрез адв. В. В., против решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Гаранционен фонд гр.София против А.

Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в посочената част и за уважаване на иска изцяло. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно интерпретирал събраните гласни и писмени доказателства, заключенията по експертизи и нормативната регламентация и така достигнал до погрешен извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец Р. Р. и то в завишена степен; съдът не отчел факта, че пострадалият пешеходец бил спрял и се намирал на обозначеното за целта място (пешеходна пътека със знак и знак за допустима скорост ); не отчел също в мотивите си, че водачът А. Х. Ф. е преминавал покрай автобусна спирка (което следвало да завиши вниманието му за потенциално по- висока опасност от излизане на пешеходец при наличието на спиращ, спрял или потеглящ автобус), че предвид организация та за движение само в едното платно заради ремонти, водачът е имал задължение по определяне скоростта си на движение 1 по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че разсеяността, невниманието му, липсата на непрекъснат контрол на пътната обстановка и несъобразената му скорост, са били единствената причина за настъпване на процесното ПТП и вредоносния резултат; съдът не възприел и не обсъдил отговора на въпрос IV от заключението, т.4, заключение 1 от КСМАТЕ относно установената пътна обстановка и ситуация, при която ответникът могъл да предотврати процесното ПТП при съобразяване на собственото си поведение и действия с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на такова нарушение от пешеходеца; Изложил е, че окръжният съд се позовал на заключението в КСМАТЕ в автотехническата част (за поведението на пострадалия, приемайки че е нарушил чл. 113,ал. 1, т. 1 от ЗДвП) при положение, че вещото лице не взело предвид материалите от досъдебното производство - показанията на свидетелите и обясненията на ответника и отхвърлил искането за възлагане на допълнителна експертиза. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд и на осн.чл.266, ал.З от ГПК, е заявил искане за допускане на допълнителна или повторна САТЕ, която въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства в това число и АНД и досъдебното производство, да отговори на поставените към КСМАТЕ, в автотехническата част, въпроси.

Ищецът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., в качеството на подпомагана от въззивника страна, е подал писмен отговор – молба, с която е заявил, че споделя всички оплаквания и доводи на въззивника (трето лице -помагач) в жалбата му, както и исканията по доказателствата и е молил за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло с присъждане на разноските.

Гаранционен фонд гр.София е подпомаганата страна – ищец, поради което той следва да бъде конституиран служебно от съда като въззивник към въззивната жалба на помагача.

-По насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на А.

Х. Ф., подадена чрез адв. К..

Насрещната жалба е насочена срещу решение № 281/20.06.2024 г. по т.д.

№ 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в неговата цялост. За ответника – въззивник липсва правен интерес от обжалване на изгодната за него част от първоинстанционното решение, с която искът срещу него е отхвърлен за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. и в тази част насрещната въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивното производство е допустимо и се развива по насрещната жалба на А. Х. Ф. против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София сумата от 40 000лв, представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ, както и сумата от 2661,56 лв., представляваща направени по делото разноски, 2 на осн.чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск - свръх петитум, евентуално, че същото е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молил за обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, евентуално- за отмяната му с отхвърляне на иска. Навел е следните оплаквания: окръжният съд се произнесъл и определил размер на обезщетението от 60 000 лева при липса на искане от ищеца за определяне на различен от определения и изплатен от Гаранционен фонд размер от 48 000 лева и при единствено възражение за съпричиняване, което при участие от 1/3 се равнявало на сумата от 32000 лв; правните изводи на съда досежно размера на съпричиняването от 1/3 били в противоречие с приетото за установено от фактическа страна, обосноваващо извод за принос от 90%, а именно: че пострадалият Р. Р. е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т,1 от ЗДвП като не се е съобразил с приближаващия се автомобил и с поведението си създал предпоставки за настъпване на ПТП и за увреждането; установената концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на Р. Р. над стойностите за тежка степен на алкохолно опиване или „стадий на ступор“ и отражението й върху поведението му и върху основните му жизнени функции - реакциите, вниманието, съобразителността, походката, съгласно заключението на КСМАЕ и поясненията на вещото лице д-р Господинова; установеното от заключението на вещото лице по САТЕ, че в момента на започване на пресичането, пешеходецът е създал опасност, а водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, че опасността е настъпила, когато пешеходецът е пресякъл ДРПП и е стъпил върху пътното платно, че пострадалият е могъл да възприеме наближаващия автомобил и да избегне удара, изчаквайки преминаването на автомобила;

Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за допустимостта и правилността на решението в обжалваната му осъдителна част, е молил за потвърждаването му в същата.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, съответно в отхвърлителната и в осъдителната част, като недопустима, поради липса на правен интерес, е само частта от насрещната въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението, съобразно изложеното по-горе в мотивите.

По доказателственото искане на въззивника Р. Р. Р., към което се е присъединил и Гаранционен фонд гр.София:

По делото са назначени и изслушани комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с участието на лекар и инженер автоексперт и отделна автотехническа експертиза от инженер автоексперт, които са изслушани и приети в съдебно заседание от 23.05.2024 г. Комплексната експертиза е била приета без възражения от страните и тя не е оспорена. След 3 изслушването на автотехническата експертиза, страните са поискали приемането й, като единствено адв. В. е заявила, че приема същата с уговорката, че не са изяснени докрай поставените въпроси (без обаче да конкретизира възражението), като „във връзка с неизяснените обстоятелства и обясненията на експерта“ е поискала „възлагане на допълнителна задача на вещото лице да се запознае с документацията по НАХД, по-конкретно обясненията, които е дал ответникът (водачът) в досъдебното производство, както и с показанията на свидетелите в настоящото производство и да отговори на въпросите, поставени в първата експертиза и в автотехническата част на комплексната експертиза и биха ли настъпили някакви промени и конкретно конкретизация в отговорите, изключвайки хипотезите в различните варианти“. В случая не са били налице основанията по чл. 201 от ГПК за назначаване на повторна или допълнителна техническа експертиза от съда, тъй като техническата такава е била пълна, ясна, обоснована и изготвена от специалист в изследваната област, като при изготвянето й вещото лице инж.Тонев е посочил използваните данни от наказателното дело (протокол за оглед на ПТП и фотоалбум), а при изслушването му е заявил, че е съобразил показанията на свидетелските показания по настоящото дело. От друга страна обясненията на ответника са приобщени по делото (заедно с наказателното дело) и могат да бъдат ценени от съда с оглед всички доказателства.

Доколкото не се е сочило от страната конкретно доказателство по НОХД от значение за изводите по задачите на техническата експертиза, което да не е било съобразено от експерта, а други основания за допускане на нова експертиза не са били посочени, включително и такива от хипотезата на чл.

201 ГПК, то не са били налице предпоставки за назначаване на нова (повторна или допълнителна) експертиза и окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение в тази връзка. Затова и искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на А. Х. Ф., САМО В ЧАСТТА й насочена срещу решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която искът на Гаранционен фонд гр.София срещу А.

Х. Ф. е отхвърлен за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв.

В тази част определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

КОНСТИТУИРА Гаранционен фонд гр.София –ищец и подпомагана страна като въззивник по делото по въззивната жалба на третото лице-помагач Р. Р. Р..

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците Р. Р. Р. и Гаранционен фонд гр.София за допускане на допълнителна или повторна САТЕ, която въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства в това число и АНД и досъдебното производство, да отговори на поставените към КСМАТЕ, в автотехническата част, въпроси.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 05.02.2023 г. от 9,15 ч., за която дата да се призоват страните.

В тази част определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5