Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 16.02.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3370/2025
Вид
Решение № 140
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Стара Загора, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530103370 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ.

Ищцата С. К. изнася в исковата молба, че била назначена с трудов договор № ***/******г., на длъжност „помощник-кухня“ в „Родо Маб“ ООД, гр. Ст. Загора, месторабота - Сандвичарница - Родо Маб. Същата постъпила на работа на ******г. На 21.08.20***г., около 08:00ч. ищцата започнала работното си време на месторабота в гр. Ст.

Загора. Около 10:53ч. при извършване на трудовите си задължения - обработка на месо и оформяне на готов продукт, оформяне на плескавица с машина за оформяне на бургери, металната част на машината, която имала кръгъл отвор (през този отвор падали плескавиците), захапала безименния пръст и кутрето на лявата ръка на ищцата. Част от безименния й пръст останал в машината, откъсната била едната фаланга, а кутрето й било натъртено и ожулено по кожата. В резултат на настъпилата трудова злополука С. К. получила: травматична ампутация през крайната част на крайната фаланга на IV пръст на лява ръка; травма и охлузвания на V пръст на лява ръка; психически стрес и др. След инцидента на 21.08.20***г. пострадалата била откарана с линейка в ЦСМП, гр. Ст. Загора, където превързали раната й, и са я насочили за лечение в гр. София. На същата дата ищцата била приета в Универститетска болница „Софиямед“, гр. София с локален статус травматична ампутация на ниво ДИС, с неравни ръбове, умерено кървяща и минус тъкан в зоната, наличие на мекотъканен дефект на същия пръст. Поставена й била диагноза травматична ампутация на друг пръст на ръката; ампутацио травматика фемус фалангис дисталис диг. манус син. Назначени били извършване на изследвания и консултативни прегледи. След обсъждане на извършените прегледи и изследвания била назначена оперативна интервенция - извършване на реконструкция в спешен порядък. Видно от оперативен протокол от 1057/21.08.20***г. на ищцата е извършено оперативно reconstruction – извършена била ревизия на раната, обилен лаваж с антисептични разтвори, последван от дебридман на авиталните тъкани; оформилият се кожен дефект бил реконструиран с локално транслационно кожно ламбо, извършена била локална кожна пластика, с поставена мека имобилизираща превръзка. Пострадалата била изписана на 1

25.08.20***г. с препоръки за прием на обезболяваща терапия при нужда; дадени са й указания за ХДР; да се свалят конците на 12-тия следоперативен ден; да посещава контролни прегледи. На 02.01.2025г. на ищцата бил извършен преглед от лекар специалист за проследяване на здравословното й съС.ие. След извършения преглед било констатирано влошено общо съС.ие, оформен амапутационен чукан на 4-ти пръст, същият бил оточен, ливиден със затруднена двигателна активност, наличие на израстък, вероятно част от нокътното ложе. На 03.01.2025г. ищцата отново посетила специалист. Извършен й бил преглед, от който било констатирано, че ръката й е с имобилизация с ортеза, болка и оток в областта на травмата. Провеждала е рехабилитации в дома, след което две рехабилитации в н30. Във връзка с получената от ищцата при настъпване на процесната злополука тежка травма, същата била няколко месеца, или общо 155 дни, временно неработоспособна, а именно съгласно болнични листи и медицински протоколи на ЛКК: № Е20***2747548 от 21.08.20***г. до ***.09.20***г. – 35 дни; № Е20***1556605 от 25.09.20***г. до ***.10.20***г.

– 30 дни; № Е20***1556879 от 25.10.20***г. до 23.11.20***г. – 30 дни; № Е20***1557146 от ***.11.20***г. до 23.12.20***г. – 30 дни; МП на ЛКК № ***/06.01.2025г. от ***.12.20***г. до 22.01.2025г. – 30 дни. За проведеното лечение С. К. извършила разходи в общ размер на 1054,91 лева. За настъпилата злополука в ТП на НОИ, гр. Ст. Загора била подадена декларация № 97/27.08.20***г. и издадено Разпореждане № 5104-23-101/02.09.20***г., с което злополуката със С. К. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от работника вреди, които са в причинна връзка с настъпилата трудова злополука, която е правопораждащия юридически факт. Отговорността на работодателя била обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата била причинена при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука. В резултат на претърпяната трудова злополука на 21.08.20***г. ищцата С. К. била претърпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Възстановяването на пострадалата от получените при злополуката увреждания продължавало и до днес, като оплакванията й за болка в наранените области не били отшумели. Преди процесната трудова злополука ищцата била в отлично здравословно съС.ие, работоспособна жена, само на 19 години, която учила и желаела да се развива, предстояли й изпити, но след инцидента била лишена от обичайния си динамичен начин на живот, а травмата оставила последици. С усилия се справяла в ежедневието си и силно ограничила социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. При инцидента изпитала жестока болка в областта на пръстите на ръката. Било необходимо извършване на оперативна интервенция. За периода на лечение, който продължавал и към настоящия момент пострадалата приемала многократно антибиотици и болкоуспокояващи. Дълго време не могла да използва левия си горен крайник. Травмата причинила временна неработоспособност за дълъг период от време. Към настоящия момент пострадалата продължавала да се оплаква от болка в областта на травмата, съС.ието й било влошено, продължавала да търпи болки денонощно. След инцидента ищцата К. се затворила в себе си. Травматичният шок и съпровождащите го – тревожност, депресивни съС.ие и напрегнатост от настъпилата трудова злополука все още не били отминали. За времето на възстановяване, ищцата разчитала на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сама, като чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищцата получила силен стрес, които щели да останат в съзнанието й завинаги.

2

Наложило се ищцата да пропусне важни изпити, заради причинената й телесна повреда вследствие настъпилата трудова злополука. С оглед на изложеното, причинените на ищцата болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието й да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от ищцата, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника „Родо Маб“ ООД, ЕИК 201625035, да заплати на С. Г. К. сумата в размер на 8 000 лв., представляваща частичен иск от 30 000 лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от трудовата злополука от 21.08.20***г., както и сумата от 1054,91лв. за причинени имуществени вреди, изразяваща се в направени разходи за лечение от пострадалата, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането – 21.08.20***г. до тяхното окончателно изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството, че на 21.08.20***г. при извършване на трудовото си задължение – обработка на месо и оформяне на готов продукт, оформяне на плескавица с машина за оформяне на бургери, металната част на машината е захапала безименния пръст и кутрето на лявата ръка на С. К., като в резултат на настъпилата трудова злополука К. е получила травматична ампутация през крайната част на крайната фаланга на четвърти пръст на лява ръка и охлузвания на пети пръст на лява ръка. За този инцидент от страна на Районна Прокуратура – Стара Загора било образувано досъдебно производство, по което били разпитани непосредствените очевидци на трудовата злополука, в т.ч. и управляващият и представляващ дружеството – работодател на ищцата „Родо МАБ“ ООД. Ответната страна имала непотвърдена информация, че то е прекратено поради липса на виновно лице за инкриминирано деяние, съставляващо престъпление по НК. Веднага след трудовата злополука, управителят на „Родо МАБ“ ООД звънял няколкократно по телефона на ищцата С., а след като тя спряла да му вдига, звъннал и на майка й с огромно съжаление за случилото се и желание, представляваното от него дружество да поеме разноските по лечението на работничката. Първоначално С. и майка й се съгласили да направят една среща и да обсъдят какви пари ще трябват за лечението, но така и не дошли на уговорената среща, спрели да отговорят и на телефонните повиквания, поради което от страна на дружеството – работодател на ищцата били принудени да отправят до С. К. писмена покана изпратена лично до нея и получена чрез куриер да се яви в офиса на дружеството, за да й бъде изплатена желаната от нея сума. До 29.08.2025г. нито С.

К., нито някой член от семейството й дошъл да разговаря с управителя, с оглед отправеното предложение за заплащане на лечението, като вместо това последният получил настоящата искова молба. На основание чл. 201, ал. 2 от КТ пледира за намаляване на отговорността на „Рода МАБ“ ООД, поради обстоятелството, че ищцата С. К. била допринесла за трудовата злополука, като допуснала груба небрежност при упражняване на трудовото си задължение, като се счита, че предявеният от ищцата иск не е доказан по размер.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Б., а ответника се представлява от адв. К., изслушани са свидетели и приети експертизи.

В съдебно заседание е допуснато на осн. чл.214 ГПК увеличаване размера на предявения иск за неимуществени вреди от страна на ищеца срещу ответника, като такива се претендират в размер на 12000лв частичен иск от 30 000лв. Допуснато е повторно на осн.

3 чл.214 ГПК увеличаване размера на предявения иск за неимуществени вреди от страна на ищеца срещу ответника, като такива се претендират в размер на 15000лв частичен иск от 30 000лв.

Установява се видно от Трудов договор №***/******г. -заверено копие, от който е приложено по делото, че на посочената дата такъв е сключен между ищцата и работодател „Родо-Маб“ ООД, по силата на същия ищцата е приела да изпълнява длъжността „помощник кухня“, посочено е в договора, че същия се сключва за изпитателен срок до 12.01.2025г.

Със Заповед №3 от 31.01.2025г. на осн. чл.325 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение.

Налице по делото е Декларация за трудова злополука Вх. №97/27.08.20***г. подадена от управител на ответното дружество Росен Марков, в която е посочена като пострадал ищцата. Сочат се данни за злополуката-настъпила в 10:53 часа на 21.08.20***г., сочи се място на злополуката-кухня-обичайно стационарно работно място, вид на работа: обработка на месо и оформяне на готов продукт. В т. 26 от декларацията се сочи като отклонение от нормалните действия и материален фактор свързан с това отклонение-бъркане с ръка в машина преди движещия механизъм да е приключил дейност. От Разпореждане №5104-23101/02.09.20***г. на НОИ Териториално поделение Ст. Загора е видно, че декларираната злополука Вх. №97 от 27.08.20***г. на ТП на НОИ от „Родо-Маб“ се приема за трудова на осн. чл.55 ал.1 от КСО.