Решение № 127 от 04.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. П., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500064 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1216 от 14.11.2022г. постановено по гр.д.№20225220102099по описа на съда за 2022г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ДЗИ-О.З.“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С., район „Т.“, бул.“В.“№89Б със съдебен адрес гр.П., бул.“Ш.С.“№161, вх.В, ет.1, ап.16 срещу Д. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х.К.“№22, ет.2 иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 441.34лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №44011511709471 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „.. 530д“ с рег.№РА .., собственост на Д.С.К., в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.12.2017г. в 19:10 ч. в град П., на ул.“М.С.“ пред№ 22 , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -13.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдено „ДЗИ1 О.З.“ ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С., район „Т.“, бул.“В.“№89Б със съдебен адрес гр.П., бул.“Ш.С.“№161, вх.В, ет.1, ап.16 да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х.К.“№22, ет.2 сумата от 750лв. разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло от ищеца в производството „ДЗИО.З.“ЕАД с ЕИК ... в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалния закон и необосновано. Счита, че съдът превратно е интерпретирал и обсъдил събраните по делото доказателства. Посочва които факти са приети от съда за безспорни, като е останал спорен въпроса дали посещението на местопроизшествието от орган на МВР е било задължително по закон. Неправилно било прието, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.125 от ЗДвП, че за процесното ПТП е бил съставен протокол за ПТП подписан от участниците в инцидента и че ответника Д. П. е напуснал местопроизшествието. Цитира се нормата на чл.125а от ЗДвП за случаите за издаване на протокол по чл.125 от службите на контрол при МВР на мястото на ПТП, с предоставяне на информация на Гаранционния фонд по чл.518 от КЗ, извършените издирвателни действия от органите на МВР за издирване и откриване на напусналия местопроизшествието П. и последвало съставяне на Протокол за ПТП. Цитира се и Наредба на министъра на вътрешните работи № I з-4 1 от 12.01. 2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ.

Счита за неправилно приетото от районния съд за липса на нито една от хипотезите на чл.125 от ЗДвП като се акцентира и на хипотезата по т.7 за посещение на ПТП при разногласия между участниците в произшествие относно обстоятелствата свързани с него, че напускайки ПТП П. е предотвратил всякаква възможност за контакт с увреденото лице за постигане на съгласие помежду си по отношение на обстоятелствата около ПТП , като предвид невъзможността да бъде постигнато такова е съставен и процесния ПТП с материални щети. Цитира се съдебна практика на окръжен съд по приложението на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ и как следва да се установи наличието на безспорност на обстоятелствата по възникването на ПТП и вината на единия или на двамата водачи-двустранно изготвен формуляр-за такова съгласие или безспорност, като липсата му означавала липса на такова съгласие. Навежда се извода, че в случая такова съгласие не е имало как да 2 бъде постигнато предвид напускането на ПТП от страна на ответника -водача причинил ПТП довело до невъзможност да се попълни двустранен констативен протокол за ПТП. Затова поддържа, че правилно органите на МВР са посетили ПТП и са съставили протокол за ПТП с материални щети.

Счита жалбоподателят че по делото са установени всички елементи на фактическия състав по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Д. П. чрез пълномощника си адв.Г.. Жалбата се квалифицира като неоснователна.

Повтарят се мотивите на районния съд въз основа на които е постановено обжалваното решение като се акцентира на тяхната правилност и съответствие със събрания доказателствен материал и относно приложимостта на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Коментират се фактите и обстоятелствата които следва да установи по делото ищцовото застрахователно дружество във връзка с така заявената искова претенция, приложимостта на чл.125 от ЗДвП, и се навежда генералния извод за липса на основание за ангажиране регресната отговорност на ответника П. като пряк причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество на основание сключен застрахователен договор Гражданска отговорност. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Страните не представят нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК в производството пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца ДЗИ О.З. ЕАД, с вх.№25217 от 07.12.2022г. и отговора на насрещната по спора страна Д. П. чрез адв. П. Г. от АК-П., с вх.№362 от 06.01.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането като се претендира регресна имуществена отговорност от застрахователят срещу виновния водач за платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски за настъпило ПТП с материални щети, когато виновният водач е напуснал мястото на

3 настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

В исковата си молба против Д. П. П., с ЕГН-********** от гр.П., ул.“Х.К.“ №22, ет.2, ищецът “ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и Изпълнителен директор Б.А.В. чрез пълномощника си адв.С. М. от Адвокатско дружество „М.“-гр.П., се твърди, че на 05.12.2017г. при движение в гр.П., ответникът управлявайки лек автомобил марка и модел „Р.М.С. ,с рег.№ .... ВН /участник 1 в протокола за ПТП/ предприел маневра заобикаляне на паркирано МПС, при което блъснал с предна лява част правомерно паркиралия л.а. марка и модел „.. 530д“ с рег.

№РА .., собственост на Д.С.К. /Участник №2 по протокола за ПТП/, който автомобил в резултат на сблъсъка отскочил настрани и се блъснал в паркирания непосредствено до него друг автомобил /участник 3/, като по този начин настъпили материални щети и по двата паркирани автомобила.Твърди се,че виновният за настъпване на ПТП водач Д. П. е напуснал мястото на ПТП преди идването на компетентните органи на МВР. Ищецът сочи, че по случая бил съставен протокол за ПТП /пътно транспортно произшествие/ №1676508 от автоконтрольор Т.Е.Б., в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР П., в който бил отразен механизма на ПТП и била установена вината на ответника за причиняване на ПТП, като в протокола било отразено и напускането на ПТП от виновния водач. На последния бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д №493317 за извършено нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че след настъпването на произшествието, органите на МВР предприели оперативно-издирвателни действия за установяване на нарушителя, била изготвена докладна записка от полицай Б. №1006р-15095 от 18.12. 2017г., който посочил, че при посещение на ПТП е съставил Протокол за ПТП с материални щети с неизвестен извършител, като последният бил установен на 16.12.2017г. и това бил настоящия ответник по иска. Твърди се, че за увредения автомобил „.. 530д“ с рег.№ РА .. имало валидно сключена застраховка „Каско +“ с „ДЗИ О.З.

ЕАД, обективирана в полица №440117121003859 от 13.06.2017г. със срок на действие от 00.00ч. на 21.06.2017г. до 23.59ч. на 20.06.2018г. Твърди се още, че след настъпване на процесното ПТП собственикът на повредения лек 4 автомобил Д.К. е депозирала уведомление за щета до застрахователя, ведно с приложение №1, в резултат на което ищцовото дружество образувало преписка по щета №44011511709471. Посочени са от ищеца повредите по процесния лек автомобил, констатирани с извършени описи на уврежданията от представители на застрахователя последователно на

11.12.2017г.,16.01.2018г. и на 19.01.2018г., а именно: 1. Облицовка предна броня;2.Дюза за фар десен;3.Основа предна броня алуминиева;4.Калник Преден Десен;5.Калник преден ляв;6.Фар ляв-ксенон;7.Фар десенксенон;8.Фар за мъгла-преден десен;9.въздухосборник преден десенПВЦ;10.Подкалник ПВЦ преден десен;11.Кора под предна броня дясна;12.Конзола клаксон;13 Решетка предна броня-дясна;14. Капак дюза ляв фар и 15. Емблема преден капак. Твърди се, че ремонтът на повредения лек автомобил „.. 530д“ бил възложен с възлагателно писмо, изх.№104654 от 10.01.2018г. на автосервиз “Българска автомобилна индустрия“ ЕАД база гр.П.,бул.“Карловско шосе“ №4.Твърди се, че за отстраняване на повредите по автомобила , от сервиза били поръчани нови части и детайли от „Тандер Корпорация“ ЕАД, ЕИК 175409608, за което били издадени и фактури №24635 от 30.01.2018г. на стойност 966.18лв и фактура № 25360 от 28.02.2018г. за 2135.90лв.Твърди се, че след извършване на ремонта и подмяна на частите и детайлите „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД издало фактура №1711 от 28.02.2018г. на стойност 3793.60лв. Ищецът посочва още, че с приемо-предавателен протокол от 27.02.2018г. автомобилът бил върнат на възложителя, като в протокола било посочено, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения. С протокол от 01.03.2018г. били описани и частите и детайлите, които били подменени с нови. Според представената от ищеца калкулация по процесната щета, разходите за отстраняване на повредите по автомобила били на стойност 3441.34лв, от които части за подмяна-2764.91лв; труд за ремонти 130.14лв; труд за монтаж и демонтаж-102.60лв; труд за разоборудван-43.20лв; труд за боядисване 166.75лв; боя и допълнителни материали 225.88лв; камера -30лв, направени отстъпки от сервиза от 22.14лв. За процесната щета застрахователят съставил и ликвидационен акт, в който било определено застрахователно обезщетение в размер на 3441.34лв, изплатено на автосервиза на 27.03.2018г. с нареждане за групово плащане. Твърди се още, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в 5 правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне. Счита, че за дружеството е налице правен интерес да предяви исковете срещу ответника като защита на правата си по съдебен ред. Моли ищцовото дружество да бъде осъден ответника Д. П. П. да му заплати сумата от 3441.34лв, представляваща платено от застрахователя обезщетение ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и да му се присъдят разноските за производството.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът по исковете Д. П. чрез адв.П. Г. признава факта на настъпило ПТП на 05.12.2017г. в гр.П. с описаните параметри в исковата молба и с негово участие, факта на съставен му АУАН от органите на МВР, както и не се оспорва настъпването на ПТП, причинените имуществени вреди и заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца. Твърди се, че ответникът след извършване на въпросното ПТП е спрял управлявания от него лек автомобил, за да провери за настъпили щети и след като се уверил, че няма пострадали хора, а само материални щети и тъй като на мястото на извършеното ПТП не е бил собственика на удареното МПС, си е тръгнал. Твърди ответникът, че при издаването на АУАН е съдействал на органите на МВР и че в него било посочено едно от извършените нарушения он него, а именно че е напуснал ПТП. Счита, че цитирания текст не изисква изчакването на органите на контрол на движение по пътищата, елемент от фактическия състав на нормата на чл.500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането. Посочва, че за да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. Цитира се нормата на чл.125 от ЗДвП предвиждаща изчерпателно случаите при които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т.7 /редакция към датата на ПТП/, е предвидено ,че посещението от контролните органи по закон е задължително когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата свързани с него, а едно от МПС не е в съС.ие да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Твърди се, че нито една от двете предпоставки в случая не е налице; че в същност вредите са били причинени само на лекия автомобил, доколкото такива са описани в протокола, но че няма събрани 6 данни и ангажирани доказателства, че пострадалият автомобил не се е намирал в движение вследствие на удара и че с оглед вида на описаните щети, същите не били от такова естество че да възпрепятстват възможността на автомобила да се движи след удара, защото не засягат такива негови части и детайли, които да пречат на движението му. Допълва ответника, че предвид представените с исковата молба доказателства не се установява наличието на други обстоятелства по чл.125 от ЗДвП обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента. Навежда се извода, че според заявеното в исковата молба, че при напускане на местопроизшествието от страна на ответника, същото не е извършено в хипотезата на чл.500 ал.1 т.3 от КТ, тоест когато явяването на органите за контрол на движението по пътищата е задължително по закон. Счита, че няма основание да бъде ангажирана регресната му отговорност като пряк причинител на вредите прямо застрахователя, обезщетени от последния по сключена застраховка Гражданска отговорност. Предвид изложеното моли да се отхвърли исковата претенция. Направено е възражение и за местна неподсъдност на спора пред РС-С., което възражение е уважено, като с определение №6170 от 07.06.2022г. по гр.д.№20225330105356 по описа на съда 2022г., РС-С. е прекратил производството по делото на основание чл.118 ал.2 във връзка с чл.119 ал.3 и чл.105 от ГПК и е изпратил делото по компетентност на РС-П..