Определение № 7034 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7034 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501826 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

С определение № 49523 от 01.12.2025 г. СРС, 42 с-в, по гр. д. № 4688/2025 г. е оставил без уважение молбата на Р. С. Т. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 12.06.2025 г. в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Р. С.

Т., в която се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.Излага доводи, че отговорността за разноски се разпределяла съгласно изхода от спора и че по делото не са налице двете кумулативно свързани предпоставки по чл. 78, ал.2 ГПК за прилагане на изключението от този принцип.Твърди, че ответникът притежава издаден в негова полза изпълнителен лист и е налице висящо изпълнително производство, което поражда правен интерес за ищеца да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност.Излага доводи, че възражение за изтекла погасителна давност не може да се направи извън висящ исков процес и че признанието на иска не е достатъчно ответникът да се освободи от отговорността за разноски.Независимо от липсата на ново изпълнително производство наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо вземането да бъде отречено и причина за съдебното предявяване на исковата претенция е извънсъдебното поведение на кредитора.Моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба „Макроадванс“ АД счита същата за 1 неоснователна и твърди, че първоинстанционният съд правилно оставил молбата по чл.124 ГПК без уважение.Поддържа становище, че не е дал повод за завеждане на спора, тъй като поради липса на имущество на длъжника, който и до този момент не е изпълнил задължението си, от 2018 г. не е предприемал изпълнителни действия срещу него.Правната сфера на ищеца не е накърнена, тъй като поради наличието на изпълнителен титул, тъй като в закона липсва ред и процедура, по която същият да бъде унищожен или върнат при погасяване на вземането по давност и преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на иска е поведението му след, а не преди погасяване на вземането по давност.Излага доводи, че той добросъвестно е преустановил действията си след изтичане на давността.Наличието на правен интерес за длъжника от предявяване на иска не означавало непременно, че кредиторът е дал повод за образуване на делото.Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Р. С. Т. срещу „Макроадванс“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 12.08.2009 г. на основание заповед по чл.417 ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 36582/2009 г. на СРС, 49 с-в, както следва: 10 000 лв.главница със законната лихва от 17.07.2009 г., сумата в размер на 3 309,99 лв.лихва за периода 10.08.2007 г.-16.07.2009 г. и сумата в размер на 890,64 лв.разноски, поради изтекла погасителна давност.Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 2607/2009 г. на ЧСИ С.Я..С уточнителна молба от 14.02.2025 г. ищецът е заявил, че искът касае само сумата от 10 000 лв.-главница.

С отговора на същата исковата молба ответникът е признал иска и е поискал по отношение на разноските да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

С постановеното па делото решение № 11268/12.06.2025 г. съдът е уважил предявения иск, като в мотивите на решението е приел, че въпреки изхода на спора в полза на ищеца не следвало да се присъждат разноски, тъй като извънсъдебното поведение на ответника не е дало повод за предявяване на иска.Същият бил предявен четири години след прекратяване на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, като за този период ответникът не е инициирал нови действия в защита на вземането си.

С молба по чл. 248 ГПК от 30.06.2025 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като му се присъдят направените такива по делото.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил съображения, че носителят на 2 вземането е проявил незаинтересованост и не е предприел действия по събирането му.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

По делото установено, че ответникът разполага с издаден в негова полза изпълнителен лист, който може да послужи за образуване на ново изпълнително производство, в рамките на което длъжникът не би могъл да направи обвързващо кредитора или съдебния изпълнител възражение за погасяване на вземането по давност, което възражение да е основание за прекратяване на делото.Това възражение следва да бъде предявено по съдебен ред чрез иск по чл. 439 ГПК, за да има обвързващи кредитора последици, поради което предявяването на иска е било условие за упражняване на правото на ищеца, а извършеното от ответника признание на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.Налице е трайна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, съгласно която когато сезирането на съда е условия за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на ищеца не е достатъчно да освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК.Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право на длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора /опр. № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г., ВКС, II ТО на ВКС; опр. № 1220 от 05.12.2023 г. по ч.т.д.№ 1809/2023 г., ВКС, II ТО; опр. № 50010 от 23.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3372/2022 г., ВКС, IV ГО; опр. № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г., ВКС, II ТО; опр. № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г., ВКС, IV ГО на ВКС и др./.

Поради изложеното в случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Съдът счита, че по делото не е доказано заплащането на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, поради което такова не следва да се присъжда.Видно от представения договор за правна защита и съдействие страните са договорили заплащането на възнаграждението да се извърши по банков път.По делото обаче липсват доказателства за извършено плащане съобразно уговорената форма.Посочването в договора, че договорената сума е заплатена, е без значение за отговорността за разноски, след като страните са договорили заплащането да стане по банков път. В този случай заплащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, 3 удостоверяващи плащането и това следва да бъде направено до приключване на производството по делото, за което разноските са направени, тъй като само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /ТР № 6/06.11.2013 г., т.д.№ 6/12 г., ОСГТК на ВКС /т.1/; опр. № 492/21./21.12.2020 г., ч.гр.д.№ 1295/20 г., ВКС, III ГО; опр.№ 16/17.01.2014 г., гр.д.№ 1104/2012 г., ВКС, I I I ГО; опр. № 1036/05.03.2026 г., гр.д.№ 4591/25 г., ВКС, IV ГО; опр. № 39/17.01.2017 г., т.д.

№ 1067/16 г., ВКС, II ТО; опр. № 4425/01.10.2025 г., гр.д.№ 1130/25 г., ВКС, III ГО; /.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. С. Т. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 12.06.2025 г. в частта за разноските за държавна такса, като вместо това се постанови определение, с което решението да се измени, като на ищеца се присъдят разноски за платена държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 204,52 евро /равностойни на 400 лв./При определяне на размера на разноските съдът съобрази действителния размер на дължимата държавна такса с оглед материалния интерес.Надвнесената държавна такса не следва да се възлага в тежест на насрещната страна.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 49523 от 01.12.2025 г. на СРС, 42 с-в, по гр. д.

№ 4688/2025 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. С. Т. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 12.06.2025 г. в частта за разноските за държавна такса в размер на 204,52 евро, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 11268 от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 4688/2025 г. по описа на СРС, 42 с-в в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап.14 да заплати на Р. С.

Т. с ЕГН ********** и с адрес: гр.**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 204,52 евро /400 лв./-разноски за държавна такса за първата инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5