Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1357 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13373/2025
Вид
Решение № 1357
Подписан
23.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, б. В · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330113373 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, с която са предявени установителни искове (в доклада неточно посочено, че са предявени осъдителни искове) с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците П. П. А., ЕГН**********, и Д. А. А., ЕГН **********, и двамата с адрес ******, дължи, в условията на разделност, сумата от по 443,04 евро, с левова равностойност от 866,52 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2006 г. до 21.03.2025 г., за обект, находящ се в ******, както и сумата от по 325,62 евро, с левова равностойност от 636,86 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2006 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8557/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ гр.с.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, 1 параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищецът твърди, че по партида на лицето А. М. А., явяващ се наследодател на ответниците, са натрупани задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2006 г. до 21.03.2025 г., за обект, находящ се в ****** в общ размера на 1733,04 лв., както и за лихва забава за периода 01.10.2006 г. до 31.03.2025 г. в размер от 1273,72 лв. За въпросните претенции било образувано заповедно производство срещу наследниците съобразно наследствените им квоти, а именно за по 1/2 част от дълга срещу П. П. А. и Д. А. А., които обаче възразили срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК. Последното обосновавало правния интерес от настоящия иск. Твърди се, че А. М. А. бил потребител на ВиК услуги, което се извеждало от това, че същият бил собственик на водоснабдения обект, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищеца като потребител с аб.№ ******. Поддържа се, че отчетът в имота се извършвал по показанията на водомер с № ******, като са полагани подписи от потребителя или негов представител при извършваните отчети. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. За процесните суми били връчвани и покани за доброволно плащане. Твърди се, че доколкото лицето, на чието име се води партидата, било починало, то неговите наследници следва да заплатят в условията на разделност припадаща им се част от дълга. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците П. П. А. и Д. А. А., с който двамата оспорват исковата претенция. Релевират възражение на основание чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла давност относно част от процесните вземания, касаещи начислени суми за главница и лихва за периода до 12.05.2022 г. Оспорват да дължат суми за последващите месеци, доколкото било извършено плащане на начислените от В и К суми за доставена питейна и отведена канална вода. В тази насока се сочи, че били извършени три плащания на дата 21.01.2025 г., с които били погасени задължения за периодите 15.01.2022 г. – 15.12.2022 г., 15.12.2022 г. – 16.10.2023 г. и 14.12.2023 г. – 15.10.2024 г. Изложеното обосновавало извода за неоснователност на претенцията. В допълнения се заявява оспорване на твърденията, че ответниците са собственици или титуляри на вещно право на ползване спрямо процесния имот, респ. че не притежават качеството потребители по визираното от ищеца облигационно правоотношение. Заявява 2 се оспорване на съдържанието на представените с исковата молба покана за доброволно плащане и каренети. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8557/2025 г. на Районен съд Пловдив, ХІ гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4834/****** Срещу заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от всеки от длъжниците, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответниците с предмет доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през сочения от него период от време, че ответниците, респ. техният наследодател, е потребител (собственик на водоснабдения имот) на услугите за посочения в исковата молба обект.

Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, вкл. и да установи редовността на отчета на предоставените услуги и начисляването на дължимите суми за тях. Следваше да докаже и вземанията си по размер. По иска за мораторно обезщетение следваше да установи момента на забавата.

Относно възражението за изтекла давност ищецът следваие да докаже настъпването на факти и обстоятелства, които да водят до прекъсване или спиране на давността.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото са събрани доказателства в тази насока, а именно, че А. М. А. – наследодател на двамата ответниците, видно от представено удостоверение за наследници, е собственик на конкретния процесен водоснабден имот. Постъпила е информация от Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив, от която е видно, че за адреса ******, където се води настоящата партидата при В и К дружеството, са подавани общо три данъчни декларации за отделните етажи в триетажната жилищна сграда. Една от 3 декларациите е подадена от П. А., лично и от името на А. А., за трети жилищен етаж, ведно със сутерен и гараж. От показанията разпитаната по делото свидетелка Е. Т. – **********, отчитала сградата от 2018 г. насам, се установява, че на адреса има няколко водомера за отделните жилища, както и един общ водомер, като на името на А. А. се води водомера в сутерена.

Последното се потвърждава и от данните по карнетите, където изрично е уточнено, че партидата е за адреса ******, но касае сутерен. За този името е подадена декларация от името на П. и А. А., в която е посочено, че имотът е придобит чрез покупко-продажба с нот. акт от ******** г. Видно от удостоверение за наследници на А. М. А., починал на ****** негови наследници по закон са П. А. – преживяла съпруга, Д. А. – син, и С. А. – син, починал бездетен и без брак. Следователно настоящите ответниците се явяват съсобственици на процесния водоснабден обект, респ. имат качеството на потребители на В и К услуги за същия. Както се изтъкна по-горе, качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ се предопределя именно от това, дали лицето е собственик (или ползвател) на водоснабдения имот, какъвто ответниците положително са досежно прецесния имот. Следователно и доколкото те имат качеството на потребители, то съдът приема и че имат задължение да заплащат на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка следва да се отбележи, че от ответната страна са представили и платежни нареждания за извършени от тях плащания за предоставени В и К услуги за процесния имот. Последното подкрепя извода, че те именно са потребителите на тези услуги за същия имот. Неоснователно обаче се сочи, че правата им в съсобствеността са равни, доколкото от отразеното в данъчната декларация и удостоверението за наследници се обосновава извод, че П. А. притежава 5/6 ид.ч. (1/2 ид.ч. в режим на СИО при покупката на имота, 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си и 1/6 ид.ч. по наследство от сина си С.), а Д. А. – 1/6 ид.ч. от правото на собственост по наследство от баща си.

По делото се установи още, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за разглеждания период, като отчитането се е извършвало регулярно по показания на водомерите в имота.

Това се установява от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно от разпита на свидетеля Е. Т. и от приложените към исковата молба карнети. Съгласно посоченото от Т. се установява, че тя е извършвала отчета за имота от 2018 г., като отчитането се е извършвало по показанията на измервателните устройства, достъпът до които бил осигуряван от живущите в имота, а когато такъв не бил осигуряван – от данните по общия водомер, от които се приспадат показанията по другите водомери, до които ************** имал регулярно достъп. Този начин на водене на отчета, а именно по показания на измервателното устройство, се установява и от карнетните листи. Данните са записвани именно от водомер с номера в картотеката на В и К дружеството №******, на името на А. М. А., касаещ сутеренно помещение. Налице са и периодични подписи на 4 потребителя и/или негов представител, който е имал възможност да се запознае с данните, записани в карнетите, респ. и да изложи възражение при констатиране на некоректно отчитане, без обаче да има данни за тиква оспорвания.

Независимо от горното следва да се посочи, че съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Такива подписи, по данни на **********а, са полагани от лице, пребиваващо в имота, което е присъствало при отчитането на показания по водомера. Нито законът, нито общите условия на водоснабдителното дружество изискват да е налице писмен документ за нарочно упълномощаване на представителят да подпише от името на потребителя данните при осъществения отчет. Достатъчно е от обстоятелствата по време на отчета да не съществува съмнение, че лицето, което се подписва, представлява потребителя. В случая след 2018 г. подписите на карнетите са полагани от лице, което пребивава на адреса и регулярно е осигурявало достъпа на **********а до имота, като доброволно подписва карнетите. Следователно може да се прави положителен изводът, че съответствието на показанията на водомера с данните по отчета е удостоверено с подпис на представител на потребителя. Няма данни в едногодишния срок по чл. 24, ал. 3 от ОУ да е заявено възражение от потребителя относно отчетените количества доставена питейна и отведена канална вода. При това положение съдът намира, че отчетът в имота на ответниците е редовно воден по показания на измервателното устройство – водомер, надлежно и законосъобразно отразени от **********а в съставените за целта карнети, копия от които са приложени с исковата молба.