Решение № 2824 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504710 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4710/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №1980 от 10.02.2023 г по гр.д.№22726/22 г на СРС , 180 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да й заплати разликата над 3000 лева до предявения размер от 8000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 26.01.2022 г в гр.София на кръстовището на ул.Лилия и ул.******* по вина на водача на л.а.Опел Вектра с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Ищцата е имала силни болки в шията , наложило се е да носи шийна яка и е търпяла ограничения в придвижването за 20-25 дни . Имала силни болки във врата и не можела да се грижи за малкото си дете . След ПТП ищцата имала страх от шофиране и била притеснена .

Въззиваемата страна е подала отговор , в който оспорва въззивната жалба и счита решението на СРС за законосъобразно . Присъденото обезщетение от 3000 лева е достатъчно , защото 1 пълното възстановяване е настъпила за 20-25 дни .Травмата е била лека и няма данни за усложнения . Ищцата е можела сама да се обслужва след инцидента .

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 01.03.2023 г , поради което въззивната жалба от 15.03.2023 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания / от деликта . Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” . За сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП решението на СРС е влязло в сила .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

Относими към спора пред въззивния съд за размера на обезщетението /определяно по справедливост по чл.52 ЗЗД/ са следните събрани пред СРС доказателства : медицинската документация така както е коментирана от приетата и неоспорена от страните СМЕ ; и показанията на св.К. .

Според медицинската документация и СМЕ на вещото лице д-р К.С. , след преглед на следващия ден след ПТП в „Аджибадем Ситиклиник“ е установено , че ищцата има травма на мускули и сухожилия на ниво шия . Ищцата е имала болки за общо 20-25 дни , като през първите 10 дни болките са били по-интензивни . В медицинската документация не е описано назначаване носене на мека шийна яка , но е било уместно да се носи такава за 7-10 дни .

Бил е необходим щадящ режим на движение и покой , а временната неработоспособност на ищцата е била около месец

Според св.К. /племенник на ищцата/ след ПТП ищцата не е ходила на работа „1-2 седмици“, била уплашена и се страхувала да шофира 3-4 месеца . При изписването ищцата била с яка на врата и продължила да носи такава 2-3 седмици . К. пазарувал „много пъти“ вместо ищцата , а същата била притеснена и изнервена от случая .

Настоящият съд счита , че определеното от СРС обезщетение от 3000 лева се явява занижено . Ищцата е претърпяла травма на врата , която е била болезнена и й е причинила неудобства за около 20-25 дни . Наложило се е да носи шийна яка за поне една седмица и да 2 приема болкоуспокояващи . Предвид факта , че ПТП е от 2022 г и като се съобразят обществено-икономическите условия и инфлационните процеси , при липса на данни за последващи усложнения , съдът счита , че обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лева /допълнително още 3000 лева над приетото от СРС/ е по-адекватно и отговаря на изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД .

Не трябва обаче да се присъжда по-голямо обезщетение над 6000 лева до 8000 лева . В сравнение с други травми на шията при камшичен удар , процесната е сравнително лека и без усложнения . Понесените болки и неудобства са по-малки от тези при подобни случаи , като съдът кредитира СМЕ изцяло и само частично показанията на св.К. по реда на чл.172 ГПК . Показанията на К. са пристрастни като свидетелят очевидно преувеличава :

-периода през който ищцата е носела шийна яка / реално е било необходимо да се носи около седмица вместо посочените от свидетеля 2-3 седмици/ ;

-периода , през който ищцата не е ходила на работа според свидетеля е „1-2 седмици“ при положение , че по делото не е представен никакъв болничен лист и силните болки са били около 7-10 дни ;

-твърди се от свидетеля пазаруване вместо ищцата „много пъти“ , но не става ясно през кой период и дали това е само поради процесното ПТП или К. по принцип помага на ищцата .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде частично отменено и на ищцата да се присъдят още 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди . В отхвърлителната част за разликата над 6000 лева до претендирания размер от 8000 лева решението на СРС трябва да се потвърди потвърдено в обжалваната част . Ищцата има право на повече , а ответникът на по-малко разноски пред СРС . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от въззиваемата страна .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1980 от 10.02.2023 г по гр.д.№22726/22 г на СРС , 180 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да й заплати разликата над 3000 лева до размера от 6000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 26.01.2022 г в гр.София на кръстовището на ул.Лилия и ул.******* по вина на водача на л.а.Опел Вектра с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разликата над 180 лева до 450 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ на Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София разликата над 3000 лева до размера от 6000 лева 3 обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 26.01.2022 г в гр.София на кръстовището на ул.Лилия и ул.******* по вина на водача на л.а.Опел Вектра с рег.

№******* ; ведно със законната лихва от 10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и допълнително още 682,50 лева разноски пред СРС .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която описаният иск е отхвърлен за разликата над 6000 лева до предявения размер от 8000 лева , ведно със законната лихва от 10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД 180 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 561,23 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4