Определение № 571 от 12.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Благоевград, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500386 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6266/12.03.2025 г., подадена от С. Б.

Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ** чрез адв. А. З. Д., съдебен адрес: гр.

София, район Средец, ж.к. „** ап. 1 срещу Определение № 524/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2493/2023 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 21/10.01.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се, че районният съд не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение. Не бил преценен положения от адвоката труд, който обхващал не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и чисто административно-техническата дейност за организиране на делото.

Сочи се, че в настоящия казус адвокатът бил регистриран по ЗДДС, поради което за същия възниквало задължение да начисли ДДС върху претендирания от него хонорар. В тази връзка било недопустимо да се присъжда адвокатско възнаграждение без включен в него ДДС.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, че определението на районния съд е правилно.

Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение в общ размер от 500,00 лв. е съобразено с правната и фактическа сложност на делото и с разясненията с Решение от 05.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Сочи се, че присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала.

Направено е искане за спиране на производството по делото до произнасяне по дело С-744/2023 г. на СЕС.

1

По отношение направеното искане в отговора на частната жалба за спиране на основание чл. 631 ГПК на настоящото производство до приключване на производството по дело № С-744 на СЕС, настоящият състав намира следното:

За да се постанови спиране на производството по делото на посоченото основание, образуваното дело пред СЕС следва да е от значение за правилното решаване на основния спор по делото, а не акцесорен въпрос. Настоящото производство се отнася до претенция за разноски, която няма самостоятелно съществуване, не касае спора по същество, поради което не попада в хипотезата на чл. 631 ГПК, както и на чл. 229 ГПК.

Предвид изложеното искането за спиране не следва да бъде уважавано.

По същество:

Производството по гр.д. № 2493/2023 г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба, депозирана от С. Б. Р. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 572011 от 06.06.2023 г. поради противоречие със закона с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 146 ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП във вр. с чл. 68д ЗЗП, съединен в условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 1 от договора за кредит поради противоречие със закона (ЗПК) и накърняване на добрите нрави с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 16 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД е предявен насрещен осъдителен иск срещу ищцата С. Б. Р. с правно основание чл.

240 във вр. с чл. 79 ЗЗД.

С Решение № 21/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2493/2023 г. по описа на РС- Благоевград, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит № 572011 от 06.06.2023 г., сключен между С. Б. Р. и „Ай Ти Еф Груп“ АД; С. Б. Р. е осъдена да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 1829 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № 572011 от 06.06.2023 г., като на основание чл. 241, ал. 1 ГПК е разсрочено изпълнението на дължимата сума за главница на 10 равни месечни вноски, всяка в размер на 182,90 лв., с падеж 6-то число на месеца, следващ този на влизане в сила на решението; отхвърлен е като неоснователен предявеният от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу С. Б. Р. иск за осъждане на С. Б. Р. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД следните суми: главница за разликата над уважения размер от 1829 лв. до пълния предявен размер от 2196,10 лв.; договорна лихва в размер на 190,55 лв. за периода от 07.12.2023 г. до 07.02.2024 г. (датата на предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски кредит № 572011 от 06.06.2023 г.; С. Б. Р. е осъдена да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 887,16 лв. за разноски по делото; „Ай Ти Еф Груп“ АД е осъдено да заплати на адв. А. Д. сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград дължима държавна такса в размер на 308,08 лв.

От адв. А. Д. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ответника да заплати пълно претендирания размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове.

2

С обжалваното Определение № 524/11.03.2025 г. е отхвърлена молбата по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 21/10.01.2025 г. в частта за разноските.

За да определи размер от 500 лв., първоинстанционният съд при отчитане цената на предявените искове и реално извършената работа по всеки иск, е определил адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лв. по първия иск и 350 лв. по насрещния иск, общо по двата иска 770,00 лв., съобразно уважения иск е определил по първия иск възнаграждение в размер на 420 лв. и съобразно отхвърлената част от насрещния иск- 80,00 лв. или общо адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. Районният съд е приел, че в хипотеза на безплатна правна помощ, не се дължи ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните 3 разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната - в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.

От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.

В случая за защита и по двата предявени иска- установителен за недействителност на договор за кредит № 572011/06.06.2023 г. и насрещен осъдителен иск за връщане на получената сума по договора за кредит, извършената работа е една и съща, доколкото се касае за защита срещу искове, произтичащи от едно и също правоотношение. Става дума за извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото без събиране на гласни доказателства, при неявяване фактическо на пълномощника. По естеството си исковете са различни, но произтичат от едно и 4 също правоотношение, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа, от друга страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност.