Решение № 257 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100501874 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение от 15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 707/2021 г. по описа на СРС, 45-и състав, са отхвърлени предявените от П. Ж. А. против Прокуратура на Република България (ПРБ) осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на изземване при извършено претърсване на 02.08.2018 г. в к.к. „Слънчев бряг”, хотел „Централ” на законно притежаваните му огнестрелни оръжия, а именно ловно оръжие „Сайга”, кал.12 мм. на стойност около 900 лева, ловна карабина „Ксилофор Ивайло”, кал.7.62 x 54 мм. на стойност около 700 лева, пистолет „Глок” 17, кал.9 x19мм, на стойност около 1400 лева, мобилен телефон „Самсунг Галакс С7”, с ИМЕЙ 359457/07/904130/ на стойност около 1000 лева, както и други вещи негова собственост, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му, поругаване на доброто му име, ограничаване на социалните и личните му контакти, за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на изземване при извършено претърсване на 02.08.2018 г. в к.к. „Слънчев бряг”, хотел „Централ” на законно притежаваните му огнестрелни оръжия, а именно ловно оръжие „Сайга”, кал.12 мм. на стойност около 900 лева, ловна карабина „Ксилофор Ивайло”, кал.7.62 x 54 мм. на стойност около 700 лева, пистолет „Глок” 17, кал.9 x19мм, на стойност около 1400 лева, мобилен телефон „Самсунг Галакси С7”, с ИМЕЙ 359457/07/904130/ на стойност около 1000 лева, както и други вещи негова собственост, изразяващи се в себестойността на иззетите вещи, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумите.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба от П. Ж. А., в която са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че 1 първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като едва при постановяване на съдебното решение е изменил първоначално приетата квалификация от чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ на чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД, след като приел доклада по делото и са събрани доказателствата. Поради сочената промяна поддържа СРС да е постановил неправилен акт. Оспорва изводите на съда, че не се установява по делото да са нарушени правата на ищеца от служители на ответника, доколкото от доказателствата в производството безспорно се доказва, че е засегната правната сфера на ищеца съгласно стандартите на чл. 5, § 3 и 4 ЕКЗПЧС. Поддържа, че доколкото няма никакво процесуално качество по образуваното наказателно производство изложените от съда съображения относно правилността на извършените по НПК процесуално-следствени действия са ирелевантни. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратура на Република България, в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба, като въззиваемият моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

За да постанови решение в обжалвания смисъл районният съд е приел, че не се установява противоправно поведение на служители на ответника, поради което е отхвърлили предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Първоинстанционното решение освен допустимо е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд, като последният не е обвързан от квалификацията, сочена от страните. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. В настоящия случай ищецът е определил рамките на произнасяне по 2 спора, с който ищецът П. А. е сезирал Софийския районен съд, като е изложил обстоятелства, свързани с увреждащи действия на ПРБ, а като конкретно увреждащо действие е посочил изземване и задържане на собствените му оръжия, мобилен телефон и други вещи, при извършено та 02.08.2018 г. претърсване и отказът за бъде върнато. Ищецът е акцентирал върху противоправността на изземването и задържането на посочените вещи, но не твърди да е бил задържан в хода на ДП № 45/2016г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № 348/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура, или да е имал каквото и да било качество на обвиняем, подсъдим, дори на свидетел или др. в хода на досъдебното производство. В случаите, когато органите на прокуратурата са причинили вреди на трети лица, при извършване на действия, които не попадат в приложното поле на ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай, отговорността им за вредите се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, в какъвто смисъл са решение № 465/20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г., решение № 76/16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г. и решение № 300/09.01.2019 г. по гр. д. № 2269/2018 г., трите по описа на ВКС, ІV г. о.

Настоящият състав на въззивния съд приема, че при постановяване на обжалваното решение СРС е процедирал законосъобразно, като е изпълнил задължението си да определи действителното правно основание на исковите претенции на база съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и заявеното в петитума искане, достигайки до правилния извод, че предявеният иск е с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД. С оглед изложеното се налага извод, че не се е произнесъл по непредявен иск, противно на възраженията на въззивника.

Софийски районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на изземване на 02.08.2018 г. в к.к. „Слънчев бряг”, хотел „Централ”, осъществено от органите на ПРБ.

Не е спорно между страните, а от приетите по делото писмени доказателства материали по НОХД № 3156/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 12 състав - Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.08.2018 г., се установява, че разследващи полицаи към 04 РУ – ОДМВР – гр. Бургас, при условията на неотложност извършват претърсване и изземване в студио в КК Слънчев бряг, хотел „Апарт Централ“, ет.3, ап.7, за целите на д.п. № 45/2016 г. по описа на ГДБОП – МВР гр. София, като при претърсването изземат следните вещи, собственост на ищеца: ловно оръжие „Сайга”, кал.12 мм., ловна карабина „Ксилофор Ивайло”, кал.7.62 x 54 мм., пистолет „Глок” 17, кал.9 x19мм, пистолет марка „Маузер“, ведно с пълнител и патрони, мобилен телефон „Самсунг Галакси С7”, с ИМЕЙ 359457/07/904130601 и други вещи, посочени под опис. Протоколът е одобрен с определение от 02.08.2018 г., постановено по НЧД № 2518/2018 г. на СНС, 8 с-в.

Безспорно между страните, а и от представената пред първата инстанция докладна записка за извършена работа по ДП № 45/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР и пр. пр.№ 348/2016 г. на СП се установява, че ищецът законно притежава късоцевно оръжие „Глок 9х19“, късоцевно оръжие „Маузер 45“, дългоцевно оръжие „Сайга 12“ и дългоцевно оръжие „Ксилофор 7,62х54R“, иззети с посочения по-горе протокол.

След изземването им същите са приети и предадени за съхранение в РУ – Несебър, съгласно протоколи за приемане на ОБВВПИ, като в последствие са извършвани процесуално-следствени действия по назначаване на експертиза от разследващ полицай при ГДБОП-МВР, гр. София, по ДП № 45/2016 г.

Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства (Постановление от 11.09.2018 г. Детелина Ганчева – прокурор при СП, постановление от 30.10.2018 г. на Георги Банков прокурор при СП) ищецът А. многократно е депозирал искания до СП да му бъдат върнати, иззетите в хода на горепосоченото претърсване и изземване процесни вещи, но са постановявани откази с мотива, че все още не е приключило разследването, поради 3 което връщането на същите може да затрудни разследването на този етап. Аналогични искания са отправяни и в съдебната фаза па производството, като с разпореждане от 06.02.2020 г., постановено по НОХД № 3455/2019 г. по описа на СНС, съдът оставя без разглеждане поредна молба на ищеца с вх. № 1702/05.02.2020 г. за връщане на процесните вещи, като веществени доказателства с мотива, че не разполага с процесуална възможност да се произнесе по въпросите, касаещи веществените доказателства преди приключване на съдебното производство.

Установява се, че по ДП № 45/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР и пр. пр.№ 348/2016 г. е образувано НОХД № 1064/2019 г. по описа на СНС, като с определение от 04.07.2019 г. съдебното производството е прекратено и е върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, потвърдено с определение № 148/04.09.2019 г. на АСНС. По делото се установява, че са привлечени подсъдими лица, сред които не е ищецът. След новото образуване на съдебното производство, с определение № 102/11.06.2021 г., постановено по н.д. № 218/2021 г., АСНС прекратява съдебното производството по НОХД № 3455/2019г. и повторно делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство.

От приетия по делото протокол от о.с.з., проведено на 20.09.2021 г. по НОХД № 1999/2021 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 12 състав, се установява, че по делото като подсъдими лица са привлечени Д.Ж.Ж., К.О., и др., сред които не е ищецът.

Съгласно приобщено по делото уведомително писмо на ОДМВР – Бургас с рег. № 251000-1243/20.01.2020 г., ищецът е уведомен, че процесните вещи се съхраняват в РУ – Несебър.

Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно оценителна експертиза, което настоящият състав кредитира при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, че стойността на иззетите при претърсването вещи възлиза на 4798,55 лева.