Решение № 6275 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6275 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100507838 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца И. Б. В. срещу решение № 4112/07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 17432/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „С. Г. Груп“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И. Б. В. не дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД поради изтекла погасителна давност сумата от 23 749,23 лева, представляваща главница по договор за кредит, както и сумата от 223,63 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 08.02.2020 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2011 г. по ч. гр. д. № 836/2011 г. по описа на РС – гр. Самоков, въз основа на който е образувано изп. д. № 20237880400089 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 778 на КЧСИ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на изводите на съда за неоснователността на предявените искове.

Излагат се твърдения, че изп.д. № 20237880400089 по описа на ЧСИ М.К. е образувано за събиране на вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 2011 г., като за периода от 2011 г. до началото на 2023 г. ответното дружество не е предприело каквито и да е валидни действия по реализиране на вземането си за главница, с които да е прекъсвало/спирало давността. Въззивникът поддържа, че заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „б.“ ЗЗД; че давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК; че ако иск не е предявен или е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната с депозиране на заявлението. Излагат се съображения, че давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, както и че неподаването на такова възражение не е равнозначно на признаване на вземането.

Поддържа се още, че в периода след 24.04.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца в продължение на две години, с оглед на което първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено на 24.04.2015 г. по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като предприетите впоследствие изпълнителни действия по вече прекратено изпълнително производство не са били от естество да поддържат неговата висящност, нито са били от естеството да прекъснат давността.

Сочи се още, че бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта по чл. 417 ГПК чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено като факт с правно значение, респективно при такова бездействие на кредитора, с което препятства стабилизирането на заповедта, то това поведение не може да има за последица прекъсването на давността. Излагат се още доводи, че част от вземанията за законна лихва са били погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД още преди образуване на изпълнителното дело, поради което вземането за законна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 08.02.2020 г. е погасено по давност. Поддържа се, че в процесния случай кредиторът е бездействал и не е приедприемал никакви действия по събиране на вземането си за период от над 10 години, поради което вземанията му са погасени по давност. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете по чл. 439 ГПК да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „С. Г. Груп“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието за безспорно установено, че срещу И. Б. В. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 836/2011г. по описа на РС- гр. Самоков, въз основа на който е образувано изп. дело № 20237880400089 по описа на ЧСИ М.К., рег.

№ 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, както и че вземанията по издадения 2 изпълнителен лист са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг“ ЕАД, което впоследствие ги е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, а впоследствие вземанията са цедирани на „С. Г. Груп“ ООД (сега „С. Г. Груп“ ЕАД).

Доколкото според последното запорно съобщение по изпълнителното дело от 08.02.2023 г. актуалният размер на задълженията по изпълнителния лист са в размер на 23 749,23 лева – главница, и 957,79 лева – законна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 22.02.2023 г., а ищецът отрича дължимостта на сумата от 23 749,23 лева – главница, и 223,63 лева – законна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 08.02.2020 г., то съдът приема, че сочените от ищеца суми не надхвърлят актуалния размер на задълженията.

Въз основа на данните по делото е прието, че за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

За да отхвърли исковете, районният съд е приел за установено, че заповедта за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е влязла в сила 14.05.2022 г., като след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът по нея не може да се позовава по какъвто и да било ред на погасителна давност, текла до датата на изтичане на срока за възражение, а в случая от датата на влизане в сила на заповедта до датата на исковата молба петгодишната погасителна давност за вземанията не е изтекла.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От материалите по делото се установява, че изп. д. № 20137880400379 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 778 на КЧСИ, е образувано на 24.04.2013 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника И. Б. В. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 03.08.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 784/02.08.2011 г. по ч. гр. д. № 836/2011 г. по описа на РС – Самоков, за сумите: 28 585,49 лева - главница за неизплатено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2009 г., 3878,74 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.06.2010 г. до 28.07.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 29.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и 1423,92 лева – разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по чл.

18 ЗЧСИ, като са направени искания за връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, за извършване на справки за имуществото му, за налагане на възбрани на установеното недвижимо имущество, за налагане на запор на установени банкови сметки, както и за насрочване на опис на движимо имущество.

ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и е изпратил покана за доброволно изпълнение изх. № 6447/30.05.2013 г. на настоящия му 3 адрес в гр. София, ж. к. „Младост 3“, видно от справка НБД по изпълнителното дело (л. 78), като същата се е върнала с отбелзване, че при посещение на 26.06.2013 г. адресатът не е открит на посочения адрес.

На 24.04.2014 г. по делото е депозирана молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е посочено, че с договор за покупко-продажба на вземания от 25.06.2013 г. първоначалният взискател „Банка ДСК“ ЕАД му е цедирал вземанията си, предмет на изпълнителното дело, произтичащи от договора за кредит от 08.12.2009 г., ведно с всички привилегии и обезпечения, поради което е направено искане за конституиране на молителя в качеството му на взискател по делото.

С оглед на постъпилата молба до длъжника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение изх. № 10289/01.07.2014 г. на настоящия му адрес в гр. София, ж. к. „Младост 3“, с която го уведомява за актуалния размер на задълженията по изпълнителния лист, дължими на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като поканата отново се е върнала в отбелязване, че на посочения в нея адрес няма данни за лицето.

На 22.11.2016 г. е постъпила молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, уточнена с последваща молба от 14.12.2016 г., с която уведомява ЧСИ, че на 13.09.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД му е цедирало вземанията си по изпълнителното дело, поради което е направено искане за конституиране на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК, което е било уважено от съдебния изпълнител, видно от резолюцията върху молбата. Новият взискател е направил и искане за имуществено проучване на длъжника и за предприемане на действия за обезпечаване на вземанията.

До длъжника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение изх. № 11786/27.12.2016 г. на настоящия му адрес в гр. София, ж. к. „Младост 3“, съдържаща данни за актуалния размер на задължението към новия взискател, като същата се е върнала с отбелязване, че длъжникът не живее на адреса. Поканата е изпратена и на известния постоянен адрес на длъжника в гр. Самоков по пощата, но пратката се е върната като непотърсена. Извършени са и нови справки за установяване на имущество на длъжника.

На 17.08.2018 г. отново е изпратена покана за доброволно изпълнение на новорегистриран настоящ адрес на длъжника в гр. София, както и на постоянния му адрес в гр. Самоков, но и двете покани не са връчени.

На 24.08.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД, а на 27.08.2018 г. е наложен запор на сметката на В. в „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба от 21.05.2020 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е уведомило ЧСИ, че с договор за цесия от 07.03.2019 г. вземанията, предмет на изпълнителното дело, са цедирани на „С. Г. Груп“ ЕАД.

4

Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение изх. № 2057/29.03.2022 г., с приложение: препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Видно от отбелязването на гърба на поканата за доброволно изпълнения, същата, ведно с приложенията, е връчена лично на И. Б. В. на 13.04.2022 г.

С молба от 03.02.2023 г. на „С. Г. Груп“ ЕАД е направило искане да бъде конституирано на основание чл. 429 ГПК като взискател по изпълнителното дело въз основа на договора за цесия от 07.03.2019 г., с който „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е цедирало процесните вземания на „С. Г. Груп“ ООД /сега „С. Г. Груп“ ЕАД/. На същата дата „С. Г. Груп“ ЕАД е поискало от ЧСИ да му бъде върнат в оригинал изпълнителният лист.

С постановление от 03.02.2023 г. е ЧСИ М.К. е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

От приложената на задна корица изпълнителното дело справка се установява, че в периода на 25.11.2021 г. - 01.02.2023 г. по изп. д. № 20137880400379 са постъпвали суми, включително от наложения запор на банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.

Установява се, че на 03.02.2023 г. е образувано изп. д. № 20237880400089 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 778 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 784/02.08.2011 г. по ч. гр. д. № 836/2011 г. по описа на РС – Самоков. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил искане за извършване на справки за наличие на банкови сметки на длъжника, както и за трудови договори, пенсия, движимо и недвижимо имущество, както и за налагане на запори и възбрани, в случай че се установи имущество. Към молбата е приложен препис от връчената на длъжника на 13.04.2022 г. покана за доброволно изпълнение по предходно образуваното изпълнително дело.