Решение № 184 от 22.10.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 325/2024
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Невена Пламенова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 1 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 и 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 · Закон за измерванията
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл.80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 10 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
- чл. 10, ал. 1 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Сливница, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200325 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**, представлявано заедно от законните си представители – управителите ** и **, подадена чрез процесуалния му представител – адв. **, срещу електронен фиш Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505113786 за нарушение от 15.01.2022 г., издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.
179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. На първо място се поддържа, че е налице нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото последната не допуска издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай. Твърди се още, че в административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства как са точно е станало установяването на нарушението, доколкото устройството с посочения в ЕФ, с което е заснето преминаването на 1 точно това превозно средство не извършва измерване на маса или други елементи, поради което не представлява техническо средство за установяване на нарушение. Този извод според жалбоподателя се подкрепя и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 6 ЗДвП, като в тази връзка счита, че може да се направи извод, че устройството само фиксира движението на ППС, но преценката дали това движение е противоправно се извършва в по-късен момент от оправомощени длъжностни лица. В тази връзка се поддържа, че снимката на МПС може да стане причина за образуване на административнонаказателно производство, в хода на което да се установят видът на МПС, масата му, размерът на задълженията за ползване на пътя, респ. тяхното изпълнение или неизпълнение, но не и за приключването му със санкционен акт. В тази връзка отново са релевирани доводи за незаконосъобразно издаване на ЕФ на основание чл. 189ж ЗДвП. Поддържа се, че е налице и нарушение на процесуалния ред за издаване на ЕФ, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, като наред с това незаконосъобразно ЕФ е бил издаден на юридическото лице, а не на управителя, което води и до материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ. На следващо място са релевирани и доводи за неспазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, който процесуалният представител на жалбоподателя счита, че следва да намерят приложение и в производството по издаване на ЕФ. В тази връзка се поддържа, че ЕФ следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя, след изтичане на който тази възможност се преклудира на основание чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като различното приложение на тази разпоредба по отношение на лицата, чиито нарушения са били установени от контролен орган чрез съставяне на АУАН и по отношение на тези, чиито нарушения са установени с ЕФ създава неоправдана асиметрия в правното им положение и би означавало различно третиране на извършителите на едно и също нарушение само на базата на начина на установяване на нарушението им. Сочи се, че ЕФ не е издаден и в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, като неспазването на давностните срокове винаги е основание за отмяна на санкционния акт, дори и без да се разглежда въпроса по същество.
На следващо място се поддържа, че ППС е било оборудвано с електронно бордово устройство за отчитане на изминато разстояние и заплащане на пътните такси чрез национален доставчик на услуги – „** или „**, с оглед на обстоятелството, че в процесния период дружеството е било в процес на смяна на доставчика. В тази връзка се поддържа, че в случая се касае за неотчитане на бордовото устройство от устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, поради липса на обхват или друга техническа причина, която не може да се вмени във вина на дружеството жалбоподател, тъй като не е в неговите възможности за контрол или отстраняване, а се дължи на странични фактори. С оглед договорните отношения на дружеството 2 жалбоподател с национален доставчик на услуги цитиран в жалбата с цел заплащане на необходимите такси, АПИ е следвало да предостави на жалбоподателя възможността да предекларира данните, преди да го санкционира, доколкото в Регламент /ЕО/ за изпълнение 2020/204, се предвижда изрично такава възможност, поради което се твърди, че е допуснато още едно съществено процесуално нарушение в проведеното административно наказателно производство, като не са били спазени общностните правила, които имат пряко приложение в държавите членки, когато вътрешното законодателство им противоречи, какъвто е настоящия случай, доколкото измененията в ЗП са приети едва през 2023 г.
На следващо място се сочи, че дори и да се приеме, че нарушение все пак е допуснато, то не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера на наложеното наказание, доколкото предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), въвеждащ задължение за държавите членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по съединени дела C-497/15 и С-498/15, съгласно която чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
С оглед на всичко изложено се претендира цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на разноски в производството.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представите, като по делото е постъпила молба от адв. **, с която е взето становище по същество, като се поддържат доводите, подробно изложени и в жалбата.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. **, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и правилен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и не прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 07.03.2023 г., а жалбата е подадена по куриер на 19.03.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, 3 обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
Към 15.01.2022 г. „**, ЕИК 130921171 било собственик на ППС Автобус НОГЕ ТУРИНГ, рег. № **.
На същата дата в 10.02 часа, пътното превозно средство, представляващо автобус, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, се движило по път I8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.
Съобразно генерираната автоматично от електронната система за събиране на пътни такси справка за собственост на ППС на юридическото лице – собственик, за констатираното нарушение с номер ** бил съставен процесният електронен фиш № 8505113786, с който на дружествотожалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Към датата на нарушението жалбоподателят имал сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, с лице, предоставящо услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а именно: „**, което не е уведомило дружеството за изключването на асоциираното към ППС бордово устройство, въпреки че същото по данни от дружеството е било изключено на 21.03.2021 г., като това може да се дължи на смяната на доставчика с „**.
Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8505113786, за сегмент 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,05 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за 4 установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението **, ведно със снимков материал към него.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението.
Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа липсва валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.
Разпечатката съдържа 31 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4be29f5-30c5-47da-8119-591f52f4349c