Определение № 2259 от 26.06.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2259 гр. Перник, 26.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720106656 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С. П. П. за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 35/ 2026 г., по описа на Районен съд – Девин.

Съгласно чл. 130, изр. първо ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Според т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

В случая от справка по ч.гр.д. № 35/ 2026 г., по описа на Районен съд – Девин, е видно, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД срещу С. П. П. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парични суми, както и че с разпореждане № 929 / 02.06.2026 г. са дадени указания на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника в рамките на едномесечен срок от получаване на съобщението. Настоящият състав намира, че последните са неправилни.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, производството. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпостваки: 1) препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск, следва да се тълкува стеснително и да намери приложение при наличието на двете изискуеми кумулативни предпоставки. Длъжникът, след 1 като не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по чл. 94 ЗГР, ще бъде възпрепятстван да узнае за издадената срещу него заповед за изпълнение, въпреки изпълнената процедура по залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК. Поради това и за да се гарантират правата му, законодателят е предвидил, че въпросът за дължимостта на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания следва да се разреши в рамките на съдебно исково производство, в което същият да бъде представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител.

В случая препис от заповедта за изпълнение е изпратен и връчен на длъжника С. П.

П. на посочения от заявителя адрес, който съвпада с регистрирания й постоянен и настоящ адрес (гр. Перник, кв. Димова махала, бл. 12, вх. Г, ап. 83), по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпратените на този адрес книжа длъжностното лице по призоваването нито е изложило данни, че длъжникът не живее там, нито е посочило техния източник, както изисква императивната разпоредба на закона. Тоест липсва една от двете кумулативни предпоставки, визирани в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед изложеното разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и следва да се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР.

Въз основа на горните съображения настоящият състав намира, че препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника, като в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е депозирано възражение, поради което заповедта е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Последното обосновава извод, че за „Топлофикация-Перник“ АД липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.

Поради това и съгласно чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от „Топлофикация-Перник“ АД искова молба, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 35/ 2026 г., по описа на Районен съд – Девин.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Перник.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2