Решение № 137 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501808 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Л. А. М., ЕГН ********** против решение № 1457/31.3.2025 г. по гр.д. № 9945/2022 г. на ХХІ гр.с. на РС-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Л. А. М., ЕГН ********** против „Ескейп зоун“ ООД, ЕИК ***** и А. Д. Г., ЕГН ********** обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 1533,87 евро – неустойка за периода 15.07.2021 г. – 04.09.2021 г. вкл. по договор за наем от 15.04.2019 г. и договор за поръчителство от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното погасяване; с което е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за сумата от 3000 лева – обезщетение за ползване след прекратяване на договора за наем от 15.04.2019 г. за периода 15.07.2021 г. – 15.01.2022 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното погасяване; с което е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за сумата от 3000 лева – заплащане на наем за периода 15.07.2021 г. – 15.01.2022 г. по договор за наем от 15.04.2019 г., продължен за неопределен срок, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното погасяване и с което е осъден Л. М. да заплати на ответниците сумата от по 1200 лв. разноски за производството. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретно са изложени съображения, че докладът на РС по 1 делото е неточен, неправилно съдът е квалифицирал исковете по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, тъй като в т. 9 от договора за наем изрично е записано, че ако не бъде подписан нов договор след изтичането на срока наемателят трябва да предаде ключовете на имота и държането на имота незабавно на наемодателите, в противен случай наемателят дължи на наемодателите, освен всички пропуснати ползи и вреди, и неустойка в размер на 30 евро на ден за всеки ден забава. Неправилно съдът е допуснал гласни доказателства, след като жалбоподателят се е противопоставил на разпитването на свидетели като недопустимо. Съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК, М. иска да се изключи от доказателствата по делото - свидетелските показания на ответниците по делото като недопустими, тъй като счита, че е недопустимо да се доказват със свидетели погасяването на установени с писмен акт парични задължения и изменение или отмяна на писмени съглашения. Недопустимо е със свидетели да се доказва, че ответниците не дължат неустойка по писмен договор, поради някакво действие на прекратително условие или някакво връщане на имот и ключове, както и да се доказва някакво уведомление от ответниците за предаване на ключове и държане на имота. От чл. 87 ЗЗД става ясно, че по писмен договор трябва да се изпращат само писмени уведомления и не може да има устни уведомления. Неправилно съдът е приел, че наемателят може да изпълни предсрочно задължение за предаване на имот и на ключове преди 15.4.2020 г., както и че някой е предлагал на наемодателя да му предаде ключове и държане на имота. Никой никога не му е предлагал да му предаде ключове или да му се предаде държането на имота и до момента. Видно от отговорите на исковата молба ответниците не твърдят да са говорили с наемодателя по телефон и изобщо не твърдят да са изнесли всички свои движими вещи от наетия имот. Такива твърдения няма до приключване на съдебното дирене, поради което няма как съдът да приеме за доказан някакъв подобен разговор по телефона. Приложените по делото писмени обяснения пред полицията, както и писмените обяснения на свидетеля В. пред полицията не могат да се ползват като доказателства в подкрепа на твърденията на ответниците, тъй като свидетелски показания са недопустими в този случай. Неправилно съдът е приел за установени неща, които изобщо не се твърдят от ответниците в отговорите им на исковата молба. Неправилно съдът е приел, че е уговорен в полза на длъжника срок за изпълнение задължението на наемателя за предаване държането на наетата вещ, както и че наемателят може да изпълни предсрочно задължение за предаване на имота повторно.

Договорът за наем не може да бъде прекратен предсрочно, не може да възникне и предсрочно задължение за връщане на имота ако договорът не е бил предсрочно развален.

Свидетелят на ответниците В. не следва да се кредитира, тъй като същият е и пристрастен свидетел, признава, че е приятел на ответниците и че е работил за тях. Счита, че свидетелят В. лъже. Никой никога не е оставял ключове за имота, което е потвърдено и от разпита на свидетелите на ищеца. Ответниците не са предавали на ищеца нито ключове, нито имота.

Към въззивната жалба с допълнителна молба са направени доказателствени искания за приемане на 9 снимки от интернет сайтове, от които е видно, че твърденията на ответниците са неверни. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на решението и за допуснати съществени процесуални нарушения и се иска да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на платеното 2 от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЕСКЕЙП ЗОУН ООД, чрез адв. Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения, че са несъстоятелни твърденията на ищеца, че докладът на съда е неточен, че не са направени правилни квалификации на предявените искове. Ищецът не е възразил в съдебно заседание срещу доклада и не е релевирал доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и за неправилна квалификация на предявените искове. Неоснователни са наведените доводи за процесуални нарушения, свързани с разпитването на свидетелите. Съдът е обосновал правилно правно ирелевантните факти по делото. По евентуалните искове ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.92 от ЗЗД и евентуални искове с пр.осн.чл.236,ал.2 от ЗЗД и по чл.232,ал.2 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.236 ЗЗД.

Пред Районният съд ищецът твърди, че с ответникът е бил сключен договор за наем от 15.03.2019 г. на три стаи от първи надпартерен етаж от сграда в гр.***** със срок на действие 1 год.-до 15.04.2020 г. и договор за поръчителство, с който наемателката А. Г. се задължила да отговаря за задълженията на ЕСКЕЙП ЗОУН ООД по наемното правоотношение; ищецът твърди, че след изтичане на срока на договора, между страните не бил подписан нов договор за наем, а наемателят не му върнал имота, тъй като не му предал ключовете и държането на имота. Тъй като наемателите не му върнали вещта претендира за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 1533,87 евро – неустойка за периода 15.07.2021 г. – 04.09.2021 г. ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 26.08.2022 г.- до окончателното плащане.

Ищецът е предявил евентуален иск за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 3000лв. -обезщетение за ползване на наемния имот след прекратяване на договора за периода 15.07.2021 г. – 15.01.2022 г. в размер на наемната цена по договора за 6 месеца ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 17.01.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът е предявил и втори евентуален иск -в случай, че договорът за наем е станал безсрочен - за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 3000лв. – наемната цена по договора за 6 месеца за периода 15.07.2021 г. – 15.01.2022 г. ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 17.01.2022 г. до окончателното плащане.

Ответниците оспорват исковете като твърдят, че са напуснали имота на 09.03.2020 г. преди изтичане на срока на договора и са предали ключовете на наемодателя.

По направените доводи и възражения, от събраните по делото доказателства, ПОС намира от правна и фактическа страна следното:

По отношение на довода на въззивника за недопустимост на свидетелските 3 показания: ПОС намира, че доводът е неоснователен, тъй като по аргумент от чл.164,ал.1, т.5,6 от ГПК свидетелски показания са недопустими за погасяване на установени с писмен акт парични задължения; за установяване на писмени съглашения, в които страната е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, а в случая свидетелски показания са допуснати за обстоятелствата кога наемателите са напуснали наемните помещения и дали са върнали ключовете на наемодателя, поради което са допустими.

По делото са разпитани свидетелите В. А. В.-без родство, Б. К. Т. – б.родство и св.Д.

Б. К.– б.родство.

Св. В. А. В. установи, че в качеството му на техническо лице –**** е участвувал в демонтирането на оборудването на наемните помещения– демонтиране на датчици, контролери, сензори на 09.03.2020 г., когато ответниците са напуснали имота поради това, че с оглед Ковид-мерките ответниците решили да спрат бизнеса си; премахното било цялото оборудване;наемодателят не присъствал – А. Г. говорила с него по телефона, който й казал, че няма да може да дойде; абсолютно всичко изнесли наведнъж –към 19-19,30 часа окончателно изнесли всички вещи; след като изнесли офис мебелите и компютъра, оставили ключовете – поне 3 бр. на връзка на офис-вратата и напуснали помещението.

Св.Б. К. Т. установи, че е приятел на ищеца; през 2020 г. не е ходил в имота му на ул.“*****“ в гр. ****, не познава наемателите;не знае за техните наемни отношения, тъй като свидетелят не е от ****, а от ****. От Д. К. знае, че през м.март 2020 г. Л. не бил идвал изобщо в сградата на ул.“*****“, защото го било страх от пандемията; от Н. Г. на първия етаж знае, че наемателите на трите стаи идвали през м.март и април 2020 г.,влизали и излизали; Л. не бил влизал изобщо в тези стаи от 2020 г. досега.

Св.Д. Б. К. установи, че е наемателка на офис на втория етаж в сградата на ищеца с работно време от 9ч до 15 ч; на първия етаж имало 3 стаи, които се ползвали под наем за игри на загатката; мисли, че са били там през 2020-2021 г.; не познава наемателите; не може да каже дали по време на пандемията са били ползвани стаите, защото тогава били заключени. Л. М. й казал, че наемателите са си тръгнали, но той не може да отвори, защото нямал ключове.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като обективни и безпристрастни, възпроизвеждащи непосредствени лични впечатления, поради което приема, че наемателите са напуснали наемния имот на 09.03.2020 г., опразнили са помещенията и са оставили ключовете на вратата, както и че са уведомили наемодателя по телефона за напускането си, но той не е дошъл да приеме обекта.

Горното се установява и от обясненията на Д. А. Г. по приложената прокурорска преписка, в която се казва, че А. Г. е уведомила Л. М., че на 09.03.2020 г. след 16 ч.ще бъдат на адреса за освобождаване на помещенията; че въпреки уговорката Л. М. не дошъл на адреса да получи ключовете, поради което те оставили ключовете от вътрешната страна на вратата, след което си тръгнали.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля на ищеца Б. К. Т. поради това, че Т.

4 няма лични впечатления за обстоятелства, а възпроизвежда чутото от други лица.

Свидетелката Д. Б. К. не познава наемателите, не може да каже дали по време на пандемията са били ползвани стаите, но казва, че в процесния период стаите са били заключени; тъй като тя работи до 15часа, поради което показанията й не противоречат на показанията на свидетеля на ответниците, който установява, че наемателите са започнали да се изнасят след 16часа до 19 часа.

По отношение на предаване на ключовете: Съгласно чл.68,“б“ ЗЗД – ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши – при задължение да се даде определена вещ – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението, т.е. изпълнението е търсимо и изисква съдействие от кредитора. От събраните доказателства се установява, че наемодателят е отказал да дойде в имота на 09.03.2020 г. да приеме ключовете, поради което е налице забава на кредитора, от която той не може да черпи права.