Решение № 184 от 08.10.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Разлог, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С НП №* от 26.02.2025 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., на Е.О., с ЛНЧ*, с адрес: г.Б., у.,,И.Ч.”№76, е.1, а.11, е наложена адм. наказание "глоба“ от 1`000,00 лева, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Г.Д., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че извършеното не представлява адм. нарушение, поради обстоятелството че жалбоподателят не е извършил визираното в НП действие.

Жалбоподателят – ч/з процесуален представител - адв. А.К. – САК, обжалва издаденото НП с искане за отмяната му, поради неговата незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения при издаването му. Навеждат се доводи, че извършеното не представлява адм. нарушение, поради обстоятелството, че жалбоподателят не е извършил визираното в НП действие. В жалбата се излагат основания по същество на искането за отмяна на издаденото НП, а именно не ползване на преводач при нарушител чужденец, който не владее българския език.

В СЗ жалбоподателят Е.О. - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К., която поддържа жалбата на всички основания, изложени в нея. Излага подробни съображения в съд. прения.

НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозираната молба, с която е представил ведно с адм. нак.преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2025 г. в 04:04 часа, полицейски екип при ОД на МВР-Б., РУ-Р. – М.Ф.К. и С.Ю.К., 1 спрели за проверка движещия се по общински път BLG2190, в района на х. „М.", с посока на движение от кк „П.г.к.к." към път II-19, л. а. "Ф.П." с per. №*, управляван от Е.О. - лична собственост, и на същия била направена проверка за употреба на алкохол с ТС "Дрегер алкотест дрегер 7510" с № ARBA-0087, като е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,70 промила в издишания въздух.

За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Е.О., е съставен от полицейския служител К., в присъствие на пол. служител К., АУАН №* от 19.01.2025 г. и му е издаден талон за мед. изследване с №*. Жалбоподателят на 19.01.2025 г. в 05:45 ч. се явил в мед. център, където му била взета кръвна проба за извършване на хим. изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Видно от протокол за хим. експертиза №*/2025 г,. изготвен във вр. с талон за изследване №*, се доказало, че в кръвната проба взета от Е.О., е имало етилов алкохол в количество 0,89%.

Въз основа на акта е издадено процесното НП №* от 26.02.2025 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“ от 1`000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 м.

НП е връчено и е обжалвано пред РС Р. при спазване на правилата на чл.59 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени док-ства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: АУАН серия "GA" №*, талон за изследване №*, протокол за хим. експертиза №*/2025 г. изготвен във вр. с талон за изследване №*, Докладна записка №*/27.01.2025 г. и Справка, изготвена във вр. с Възражение №*/20.01.2025 г.

В съд. производство полицейските служители са потвърдили участието си в адм. нак. производство и отразените в акта факти и обстоятелства.

В СЗ са разпитани като свидетели актосъставителят М.К. и свидетелят по акта – С.К., като същите изложиха факти и обстоятелства идентични с отразените в АУАН. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели в тази част, тъй като същите са логични, последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по делото писмени док-ства.

По отношение на обстоятелството дали Е.О., е разбирал бълг. език, свидетелят К. заяви, че когато му е задавал въпроси на български, той също му е отговарял на български.

Свидетелят К. посочил, че жалбоподателят не е говорел български, но му било обяснено от колегата К. от английски на български и О. разбрал за какво става въпрос.

В тази част съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като са противоречиви и не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел лицето И.И.. Същия заяви, че 19.01.2025 г. около 04:00 часа сутринта, Е. му се е обадил и го е помоли да му помогне да придвижи колата защото има срок за придвижване, тъй като нямал №а, нямал и книжка вече. Казал му, че колата не е в движение, не може да запали, понеже акумулаторът е паднал.

И. отишъл да подготви неговата кола, обаче му са се обадили и са дошли да го вземат с адв.

К.. Взели го от Б. и като отишли от нейната кола подали ток с кабели на неговата кола и така Е. запалил колата. Заявява, че когато отишли да приберат колата на О., тя вече не била на главния път, била в страни до х. М., била преди паркинга, на пътя. Неговият приятел Е. му разказал, че е бил там и е слязъл до тоалетна, паднал е акумулаторът, колата е била на самият път преди х. М.. Разказал му, че са дошли полицаи и са го накарали да премести колата. Е. му разказал, че полицаите са му помогнали и са тикали колата заедно. Единият полицай е управлявал колата, а другият полицай е бутал колата, заедно с Е.. На другия ден свидетелят И. лично пробвал да запаля колата, но не можал. На въпросния ден на Е. не било подсигурен преводач. Заявява, че Е. не разбира много какво му говори на български, слабо разбира, но понеже говори руски перфектно, обръща веднага и започва да му говори на руски.

2

Съдът отчете възможната заинтересованост на св. И., тъй като е приятел на жалбоподателя, но кредитира показанията му, тъй като те са непосредствени и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон.

На основание събраните и приложени по делото док-ства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на АУАН така и при издаването на НП.

Актосъставителят и АНО са съставили и издали адм. актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във вр. с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК, с/у лице чужд гражданин, за когото няма никакви док-ства, че владее говоримо и писмено бълг. език.

Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на АО е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на адм. нарушение и налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р.Б.. Наличието на затруднения в администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във вреда на санкционирания.

В чл.1 от ЗАНН, се определят общите правила за адм. нарушения и наказания, реда за установяване на адм. нарушения, за налагане и изпълнение на адм. наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН, е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби с/у НП, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, нак. производство се води на бълг. език. Съгласно ал.2 на чл.21 от НПК, "Лицата, които не владеят бълг. език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач".

Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на НП.

Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ бълг. език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, с/у което е издаден АУАН. В акта лицето следвало да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си.

По същия начин, с превод осигурен от заклет преводач, назначен от НО, следва да се връчи и НП, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода - устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на бълг. език и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от контролните органи, а за НП - назначен от НО.

Обстоятелството дали лицето владее бълг. език следва да се установи от контролните органи 3 при личния контакт с нарушителя. При връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се установи владее ли бълг. език и разбира ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва да запише тази констатация в АУАН.

Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените. То е такова, тъй като пряко рефлектира в/у правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата с/у които ще се защитава. На следващо място, същото е неотстранимо в настоящото производство, поради което съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се разглежда делото по същество.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя. Доколкото обаче разноски нито са поискани, нито са представени док-ства за направени такива, то разноски не следва да се присъждат.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия разноски в хода на съд. производство. Предвид направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, вместо претендирания размер от 1`125.00 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените ОСЗ и наложеното с НП наказание "глоба", с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа, действаща към момента на сключване на представения договор за правна помощ.