Определение № 42241 от 12.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42241 гр. София, 12.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110102678 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 301731/15.09.2025 г. от името на ищеца, с която се иска изменение на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските.

Моли се за изменение на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза на ищеца разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение /с включен ДДС/, вместо присъденото в решението възнаграждение в размер на 300,00 лева, такова в размер на 1026,00 лева или в полза на молителя бъдат присъдени още 726 лева.

Насрещната страна по молбата, изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав 1 намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява частично основателно.

В мотивите на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е изложил съображения, че за извършената от процесуалния представител на ищеца работа, изразяваща се в депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в заповедното производство заповед за изпълнение, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300,00 лева, което напълно отговаря, както на обема, така и на характера на извършената от адвоката работа по делото.

Ноторно известно е, че възнагражденията, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са без ДДС.

Безспорно е по делото, че от страна на процесуалния представител на ищеца са представени доказателства за регистрацията му по ЗДДС, още преди приключване на устните състезания в настоящата инстанция.

Същевременно, съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. данък добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър /чл. 94 ЗДДС във вр. с чл.80, ал.1 ДОПК / , който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 20 от 18.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 205/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 91 от 31.01.2018 г., постановено по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.; определение № 660 от 03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Още повече, че в процесния случай такива доказателства са представени своевременно.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че върху определеното адвокатско възнаграждение от 300 лева, следва да се добави данък добавена стойност 20 %, който е 60 лева, така че общо дължимото възнаграждение възлиза на 360 лева. В тази част молбата е основателна и следва да бъде уважена. В останалата част молбата, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА ОСЪЖДА „********“ ЕООД с ЕИК: ******** да заплати на 2

„********“ ЕООД с ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от о щ е 60,00 лева, представляваща дължим данък добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение от 300,00 лева в заповедното производство по ч.гр.д. № № 38256/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 301731/15.09.2025 г. от името на ищеца, с която се иска изменение на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, в останалата й част.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Настоящото определение е неразделна част от решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3