Определение № 2264 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2264 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина А. Въззивно частно гражданско дело № 20251100509759 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 250002/18.07.2025 г., подадена от М. А.

Я. срещу Разпореждане № 107328/08.07.2025 по ч.гр.д. № 39582/2025 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 81 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от жалбоподателката срещу А.А.Б. за заплащане на сумата от 10 000 лева, дължими по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., с настъпил падеж на 08.11.2023г., лихва за забава в размер на 2251,62 лева за периода от 08.11.2023г. до 03.07.2025г., както и за направените по делото разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и съображения в подкрепа на същите. Твърди се, че заповедният съд не е съобразил, че авалът е самостоятелна сделка и задължението по него е неакцесорно спрямо главното задължение. Наред с това се сочи, че заповедта за изпълнение има всички изискуеми от закон реквизити, като същевременно са изпълнени и изискванията на чл. 483 - 484 от ТЗ за формата на менителничното поръчителство. Излагат се съображения, че поемателят е насочил претенцията си срещу главния длъжник по ефекта, а не спрямо авалиста, поради което съдът не е следвало да изследва поетото по заповедта поръчителство. Не са налице законови ограничения за поемане на поръчителство от поемателя на заповедта. Посочва се, че при поръчителството е налице специфичен тип солидарна отговорност и за него не се 1 прилагат общите правила за пасивната солидарност. Единственото ограничение в тази насока е, че издателят не може да бъде поемател на заповедта. Излагат се съображения, че каузалните отношения между издател, поемател, платец и поръчител не се изследват в заповедното производство. Поддържа се, че поемателят би могъл да джироса заповедта, като остане поръчител по нея. Жалбоподателката моли съда да отмени първоинстанционното разпореждане и да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, въз основа на представения запис на заповед.

Софийски градски съд, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на М. А. Я. срещу А.А.Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 10 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., с настъпил падеж на 08.11.2023 г., лихва за забава в размер на 2251,62 лева за периода от 08.11.2023 г. до 03.07.2025 г., както и за направените по делото разноски.

По делото е представен запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г. с издател А.А.Б. и поемател М. А. Я. за сумата от 29300 лева, с падеж 08.11.2023 г. В записа на заповед е отбелязано волеизявление на поемателя М. А. Я., че авалира задължението при условията, при които е прието.

За да отхвърли изявлението, първоинстанционният съд е приел, че с посочването на М. А. Я. едновременно като поемател и авалист се създава неяснота по отношение на менителничното задължение, тъй като е налице сливане между поемател и солидарен длъжник. Това, първоинстанционният съд е намерил, че поставя под съмнение легитимацията на поемателя като носител на претендираното вземане, респ. като заявител в заповедното производство.

При тази фактическа установеност въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно константната съдебна практика уреденото в чл. 483 - чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава - Решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Ето защо, от формална гледна точка не е налице пречка поемателят да бъде едновременно и авалист по ефекта. Причините за 2 поемане на поръчителството от поемателя могат да са много и разнообразни и във всеки случай се коренят в каузалните отношения между страните, които не биха могли да се изследват в заповедното производство, доколкото не са релевирани от заявителя.

Сумите по записа са претендирани от неговия издател и не може да става дума за сливане на качествата кредитор и длъжник.

От друга страна, дори да се приеме, че поетото по този начин поръчителство е недействително, това няма да засегне валидността на записа на заповед като цяло и възникналото въз основа на него задължение на издателя. Наред с това, с оглед присъщата за записа на заповед лесна и бърза прехвърляемост, двойното качество на заявителя като поемател и авалист може да отпадне с последващо джиросване на менителничния ефект.

Извън посоченото, съдът намира, че записът на заповед притежава всички необходими реквизити, като в предписаната от закона форма е поето и поръчителството по записа.

Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде уважена като основателна, а обжалваното разпореждане – отменено като незаконосъобразно, като бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 107328/08.07.2025 по ч.гр.д. № 39582/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 81 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която на А.А.Б. бъде разпоредено да заплати на М. А. Я. следните суми по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., с издател А.А.Б. и поемател и авалист М. А.

Я. и падеж на 08.11.2023 г.: главница в размер на 10 000 лева, лихва за забава в размер на 2251,62 лева за периода от 08.11.2023 г. до 03.07.2025 г., както и 245,03 лв. – държавна такса.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд (СРС), 81 състав за издаване на заповедта за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4