Решение № 4703 от 01.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4703 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500726 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20177905 от 28.08.2021 г. на СРС, 118 с-в, по гр. д. № 28658/2020 г., е признато за установено, че Б. В. Г., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК ****, на основание по реда на чл. 422 ГПК чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 112, 06 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № 2727863 от 17.01.2017 г., вземанията по който са придобити от кредитора на основание Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. и Приложение 1 от 01.12.2017 г. към Рамков договор за цесия от 31.01.2017 г., ведно със законна лихва от 28.11.2019 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 61, 42 лв. - договорна възнаградителна лихва, сумата 260, 22 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от 30.06.2017 г. до 28.11.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.02.2020 г. по ч. гр. д.№ 68801/2019 г. на СРС, 118 с-в и ответницата е осъдена за разноски, съобразно изхода от спора.

С решението е отхвърлен иска за главница за разликата над уважения размер 1 112, 06 лв. до пълния предявен размер за сумата от 1 458, 18 лв., иска за договорна лихва над сумата 61,42 лв. до пълния предявен размер от 130, 74 лв. и иска за обезщетение за забава над сумата 260, 22 лв. до пълния предявен размер - 653, 61 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 28.11.2019 г.

С второ решение № 20211542 от 15.11.2021 г. на СРС, 118 с - в, по същото дело, е оставена без уважение молба с вх. № 25135506/03.09.2021 г., подадена от ищеца за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение № 20177907 от 28.06.2021 г. по 1 същото дело.

Срещу основното решение в частта, в която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от ответника Б. В. Г., чрез представителя й, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно в тази част. Излага доводи, че договорът за кредит е недействителен поради нищожност на клаузата за договорна лихва, без която договорът не би бил сключен. Сочи, че договорната лихва надвишава трикратния размер на законната, тъй като е 35 % и уговорената лихва противоречи на добрите нрави. Понеже договорът е изцяло недействителен, исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е предявил иск за неоснователно обогатяване. Като не е обсъдил недействителността на договора за кредит в цялост, за която е бил длъжен да следи служебно, СРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Поддържа доводи, че договорът за кредит е недействителен и на други основания, които не са обсъдени от СРС, като сключен в нарушение на чл. 10 ЗПК, според който договорът следва да е написан на шрифт, не по - малък от 12, което условие не е спазено в случая. Позовава се на нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, според който задължителен реквизит на договора е неговия срок, какъвто не е предвиден в процесния договор. Същият съдържа само погасителен план, който не може да се приеме за срок на договора.

Счита, че са допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 а ЗПК, за посочване на методиката за изчисляване на референтен лихвен процент и чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, относно точните размери на погасителните вноски, тъй като не е ясно каква част от вноските са за главница, каква за лихва и каква за такса за обслужване на кредита.

Поради това, договорът е недействителен, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК, а по такъв договор лихви не се дължат. Поддържа още, че не се установява и реалното предаване на сумата от първоначалния кредитор в полза на ответницата, както и усвояването на кредита. Понеже договорът за заем е реален, се налага доказване на реалното предаване на сумата по заема, което е останало недоказано пред СРС, въпреки оспорването. Излага и съображения, че въпреки правилно разпределената от СРС доказателствена тежест, в производството са недоказани обстоятелствата, свързани със сключване на двата договора за цесия, надлежното уведомяване на длъжника за цесиите от страна на цедента, цената на договорите за цесия. Ищецът не е установил ответницата да е било надлежно уведомена за цесиите, като не е доказано, че първият цедент „И.А.М.“ АД е упълномощил първия цесионер - „Агенцията за контрол на просрочени задължения“ ООД да извършва уведомяване от негово име. Моли да се отмени и исковете за да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски, включително разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна - ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез представителя си, в отговор по реда на чл. 263 ГПК поддържа, че решението е законосъобразно постановено в оспорената част, в съответствие с материалния и процесуален закон. Сочи, че първият договор за цесия е рамков, като в Приложение № 1 от него са описани прехвърлените вземания на кредитора „И.А.М.“ АД към първия цесионер - „Агенцията за контрол на просрочени задължения“ ООД. При подписване на рамковия договор страните не са конкретизирали вземанията, които прехвърлят, нито цената по договора. Размерите на задълженията са конкретизирани в допълнително подписани Приложения. Цената по договора е платена от купувача цесионер. Тъй като ответникът не е страна по този договор, тъй няма интерес да оспорва неговата действителност. Оспорва възраженията в жалбата относно действителността на договора за заем, като поддържа, че той е сключен в изискуемата форма, при спазен шрифт, съдържа погасителен план, както и вноските, който са 2 дължат по размер и падеж. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент, поради което са неоснователни възраженията на ответника за липса на методика за изчисляване на ГЛП и ГПР, каквато се изисква само при референтен лихвен процент.

Ищецът се позовава на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент, въз основа на която е приет ЗПК с цел транспонирането й. Оспорват се и възраженията за недоказано изплащане на сумата от страна на кредитора в полза на заемополучателя, тъй като самия договор има характер на разписка. Освен това счита, че след като длъжникът е извършил частични погасявания по договора, сумата е получена реално.

Излага доводи, че не е допуснато нарушение на ЗЗП, на ЗПК или на добрите нрави, както и множество съображения за характера на възнаградителната лихва като цена на ползване на кредита. Сочи, че размерът на лихвата е съобразен със срока на договора, с разходите на заемодателя и с факта, че кредита е необезпечен. Според ищеца, с изменението на ЗПК от 2014 г. (чл. 19, ал. 4 ЗПК), е въведен максимален процент на годишната лихва, който не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. По този начин законодателно е дадена възможност за определяне на максимален ГПР, който надвишава законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Възнаградителната лихва калкулира рискът от бързото отпускане на кредита без обезпечение. Счита, че в изпълнение на чл. 19 ЗПК, ГПР по процесния кредит е в общ размер от 41, 72 %, при годишна лихва от 35 %, и той не надвишава пет пъти размера на законната лихва нито противоречи на добрите нрави и закона. Според ищеца става въпрос за т. н. „бърз“ небанков кредит, при който са понасят по – високи загуби от неплатежоспособни клиенти. По тези съображения моли да се потвърди решението в оспорената част, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Моли да се задължи ответника да посочи банкова сметка, по която да се направи плащане от страна на ищеца, в случай че се присъдят разноски в негова тежест.

Ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез представителя си, оспорва допълнителното решение № 20211542 от 15.11.2021 г. на СРС, 118 с-в, по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 25135506/03.09.2021 г. за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение № 20177907 от 28.06.2021 г. по същото дело с посочване на банкова сметка на ответника, по която да са заплатят разноските по делото. Счита, че е направил своевременно искане за задължаване на ответника да посочи такава сметка. В съдържанието на решението, в чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, законодателят не прави разлика между ищец и ответник. Неправилно съдът е приел, че има изискване само към ищеца за посочване на такава сметка. Изводите му са в противоречие с принципа за добросъвестност. Моли да се отмени решението и да се задължи ответника да посочи банкова сметка за плащане на разноските пред СРС, предвид желанието му за доброволно плащане на сумите. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли да се направи прихващане между дължимите разноски от негова страна и тези на ответника.

Ответникът Б. В. Г., чрез представителя си, оспорва жалбата на ищеца като неоснователна, в срока по чл. 263 ГПК. Счита, че допълнителното решение е законосъобразно и обосновано, съобразено с материалния закон. При непълно решение, липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, каквато не е настоящата хипотеза. Посочването на банкова сметка на ответника не съставлява част от спорното право, по която СРС не се е произнесъл с основното решение. Съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по този въпрос, за да е налице основание за допълване на решението по чл. 250 ГПК. Съдът няма правомощия да задължава ответника да представя банкова сметка, като задължението е само за ищеца. Моли да 3 се остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване.

Районният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Основното решение № 20177905 от 28.08.2021 г. на СРС, 118 с-в, по гр. д. № 28658/2020 г., се оспорва в частите, в които е признато за установено, че Б. В. Г. дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, на основание по реда на чл. 422 ГПК чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 112, 06 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № 2727863 от 17.01.2017 г., вземанията по който са придобити от кредитора на основание Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. и Приложение 1 от 01.12.2017 г. към Рамков договор за цесия от 31.01.2017 г., ведно със законна лихва от 28.11.2019 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 61, 42 лв - договорна възнаградителна лихва, сумата 260, 22 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от 30.6.2017 г. до 28.11.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 68801/2019 г. по описа на СРС, 118 с-в.

В оспорените части решението е валидно и допустимо постановено.

Производството се развива след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника.

В цялата останала неоспорена от ищеца отхвърлена част на исковете, решението е влязло в сила, поради което не подлежи на проверка от въззивната инстанция.

СРС е обсъдил в всички събрани пред него доказателства и е изложил установената фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК.

Разпечатката съдържа 32 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4bd4563-4311-48bf-9542-a7202be8a860