Решение № 256 от 22.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. ХАСКОВО, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500366 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена „ Ан Индъстри“ ЕООД гр. Харманли.

С Решение № 59 / 31.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1380/2024 г. РС Харманли е отхвърлил предявения от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК:

204388043, със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „Алеко Константинов” №149, представлявано от *** Я. А. Д., против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК:

2016176540338, представлявано от *** Й. В. Д., иск по чл.92 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за осъждане на ответника „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен да заплати на ищеца АН ИНДЪСТРИ” ЕООД сумата от 1016.24 евро (1987.60 лв.) – неустойка по чл.7.2.2 от договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад, като неоснователен.

Съдът е отхвърлил предявения от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК:

1

204388043, със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „Алеко Константинов” №149, представлявано от ** Я. А. Д., против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК:

2016176540338, представлявано от *** Й. В. Д., иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за осъждане на ответника „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен да заплати на ищеца АН ИНДЪСТРИ” ЕООД сумата от 112.59 евро (220.20 лв.) с ДДС по фактура №25/27.02.2023г., представляваща възнаграждение за добив – сеч и извоз на дървесина до временен склад по договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад, ведно със законната лихва върху вземането от предявяване на иска на 20.12.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен.

Съдът е отхвърлил предявения от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК:

204388043, със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „Алеко Константинов” №149, представлявано от *** Я. А. Д., против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК:

2016176540338, представлявано от ** Й. В. Д., иск по чл.86 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за осъждане на ответника „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен да заплати на ищеца „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД сумата от 26.15 евро (51.15 лв.) - мораторна лихва върху главницата от 112.59 евро (220.20 лв.) по фактура №25/27.02.2023г. за периода от 14.03.2023г. до предявяване на иска на 20.12.2024г., като неоснователен.

Съдът е отхвърлил предявения от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК:

204388043, със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „Алеко Константинов” №149, представлявано от *** Я. А. Д., против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК:

2016176540338, представлявано от *** Й. В. Д., иск по чл.86 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за осъждане на ответника „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен да заплати на ищеца „АН ИНДЪСТРИ” 2

ЕООД сумата от 537.33 евро (1050.93 лв.) – неосвободена (невърната) гаранция за изпълнение по договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад, ведно със законната лихва върху вземането от предявяване на иска на 20.12.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен.

Съдът е отхвърлил предявения от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК:

204388043, със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „Алеко Константинов” №149, представлявано от *** Я. А. Д., против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК:

2016176540338, представлявано от *** Й. В. Д., иск по чл.86 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ за осъждане на ответника „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен да заплати на ищеца АН ИНДЪСТРИ” ЕООД сумата от 71 евро (138.86 лв.) - мораторна лихва върху главницата от 537.33 евро (1050.93 лв.) за периода от 28.12.2023г. до предявяване на иска на 20.12.2024г., като неоснователен.

Съдът е осъдил „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК: 204388043, със седалище и адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „Алеко Константинов” №149, представлявано от *** Я. А. Д., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответника „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен, ЕИК: 2016176540338, представлявано от ** Й. В. Д., разноските по делото в размер на 511.29 евро (1000 лв.) за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение, с изключение в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „АН ИНДЪСТРИ” ЕООД искове за заплащане на сумата от 537.33 евро (1050.93 лв.) – неосвободена (невърната) гаранция за изпълнение по договор №РГ-0301/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад, ведно със законната лихва върху вземането от предявяване на иска на 20.12.2024г. до окончателното му изплащане и за заплащане на сумата от 71 евро (138.86 лв.) - мораторна лихва върху главницата от 537.33 евро (1050.93 лв.) за периода от 28.12.2023г. до предявяване на иска на 20.12.2024г., е 3 останал въззивникът „ Ан Индъстри“ ЕООД гр. Харманли, поради което обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока излага доводи във въззивната жалба.

Твърди,че е налице предпоставката по чл.7.2.2 от договора – ответникът бил изпаднал в забава да осигури представител за приемане след поканите от ищеца. Последвалото одобрение на работата с документа за търговска репутация установявал,че работата е била годна за приемане и че няма нарушение. Това извънпроцесуално поведение на ответника било в противоречие с процесуалното му поведение и следвало да бъде отчетено от съда и уважен предявения иск.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявало,че работата по сечта е извършена. Ответникът изпаднал в забава по приемането й, поради което рискът от последвалата кражба била изцяло за негова сметка. С оглед на това счита,че следва да бъде уважен предявения иск за заплащане на сумата от 112.59 евро (220.20 лв.) с ДДС по фактура №25/27.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва и лихва за забава.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли в обжалваната част и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. А. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.

Счита,че издадената търговска репутация на дружеството, в което ответникът посочвал,че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по процесния договор представлява извънсъдебно признание за изпълнение на договора и за липса на претенции от страна на ответника.

В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв. Й., в качеството й на пълномощник на ответника, с което оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че в атакуваната част постановеното от РС Харманли решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени разноски в размер на 500 евро- платено 4 възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция. В случай,че съдът приеме жалбата за основателна – прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 евро, съгласно договор за защита и съдействие и пълномощно от 22.01.2025 г. / л.76/ и представеното платежно нареждане от 30.06.2026 г., установяващо заплатената сума в полза на адв. Й..

Районен съд Харманли е сезиран с обективно съединени искове, предявени от „Ан Индъстри” ЕООД гр. Харманли против „Държавно Горско стопанство Маджарово“ гр.Маджарово, обл.Хасково, Териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ гр.Сливен.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните.

Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.

Правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства са направените от първоинстанционния съд изводи,че ищецът не е изпълнил задължението си по договора да извози изсечената дървесина до временен склад, каквото задължение има съгласно чл.11 от договора. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява,че дървесината не е била извозена, а в последствие и изчезнала, поради което и не е бил подписан 5 приемно предавателен протокол удостоверяващ приемането и извозването на изсечената дървесина. Ето защо, след като изпълнителят не е изпълнил своето задължение по договора, не би могло да се приеме,че ответникът е изпаднал в забава за приемането на изсечената и извозена дървесина, което да води до извод за дължимост на неустойка по чл.7.2.2 за неспазен срок по приемането й по чл.4.2.5 от договора. А това води до извод,до който е достигнал и решаващият съд,че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил същия.

Правилен и обоснован е изводът на съда неоснователност и на предявените искове за заплащане сумата от 112.59 евро (220.20 лв.) с ДДС по фактура №25/27.02.2023г., представляваща възнаграждение за добив – сеч и извоз на дървесина до временен склад по договор №РГ-03-01/12.01.2023г. за възлагане на добив -сеч и извоз на дървесина до временен склад, ведно със законната лихва върху вземането от предявяване на иска на 20.12.2024г. до окончателното му изплащане и за заплащане на сумата от 26.15 евро (51.15 лв.) - мораторна лихва върху главницата от 112.59 евро (220.20 лв.) по фактура №25/27.02.2023г. за периода от 14.03.2023г. до предявяване на иска на 20.12.2024г. Изложените мотиви в тази връзка, както се посочи по-горе се споделят изцяло на основание чл.272 от ГПК от въззивния съд.

Неоснователно е направеното от въззивника възражение,че представената по делото търговска репутация изх. № ФСД – 23-74/11.04.2024 г. представлява извънсъдебно признаване от страна на ответника на извършената работа в срок и без нарушения. Действително такова изявление се съдържа в представената търговска репутация, но това изявление остава изолирано и неподкрепено от останалите събрани в производството доказателства. Безспорно по делото е установено,че дървесината е била изсечена, но не е била извозена до временен склад, което е задължение на изпълнителя,поради което и не са съставени приемно предавателни протоколи. В представените протоколи за освидетелстване на сечище – л.1518, е посочено,че извършването на сечта и почистването на сечището е задоволително, посочени са допуснати нарушения. С оглед на тези протоколи и предвид липсата на приемно-предавателни протоколи за приемане на изсечената и извозена дървесина, не може да се приеме,че ищецът е изпълнил своите задължения по договора, съответно – че ответникът му дължи претендираните суми.