Решение № 23 от 18.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (ОППловдив) като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600221 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260006/16.02.2021 г. по НОХД № 2386/2020 г., Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. А.О.С.., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 27.10.2020 г. в гр. С., в съучастие като съизвършител с И.З.Н.. е отнел чужди движими вещи – парична сума в банкноти на обща стойност 60 лв. от владението на Л.М.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК, вр. чл.

373 ал.2 НПК, вр. чл. 58а ал.1 и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 59 ал.1 НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подс.

А.О.С.. е бил задържан под стража, считано от 28.10.2020 г. до влизане на присъдата в сила.

1

Със същата присъда подс. И.З.Н.. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода 22 – 27.10.2020 г. в с. Е., общ. К. обл. С., в условията на продължавано престъпление, като е употребил сила и заплашване, е отнел от владението на Л.М.К. с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи – парична сума в банкноти, както следва: в периода 22/23.10.2020 г. парична сума в размер на 80 лв. и на 27.10.2020 г. в съучастие като съизвършител с А.О.С.. парична сума в размер на 60 лв. – всичко на обща стойност 140 лв., като грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А, вр. с чл. 26 ал.2 вр. ал.1 НК, вр. 373 ал.2 НПК, вр. чл. 58а ал.1 и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59 ал.1 НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подс.

И.З.Н.. е бил задържан под стража, считано от 28.10.2020 г. до влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите, които чрез своя защитник са я обжалвали с искане за намаляване размера на наложените наказания на двамата подсъдими и приложението на чл. 66 НК, досежно подс. А.С..

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Старозагорският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. И.Н. и подс.

А.С. живеят в гр. К., обл. С.. Приятели са от години. Двамата са осъждани като непълнолетни за извършено през 2009 г. в съучастие като съизвършители престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и вр. чл.26, ал.1 НК, като им е 2 било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“. По отношение на това осъждане подс. А.С. е реабилитиран по право.

Освен това подс. И.Н. многократно е осъждан, вкл. с налагани наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на 14.05.2013 г. е изтърпял определено му общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След изтърпяване на горното - на 14.05.2013 г., подс. И.Н. е осъждан както следва:

- по НОХД № 310/2014 г. по описа на PC-К. за извършено в периода 01/11.11.2013г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194 и чл.29 от НК, му е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим, като присъдата е влязла в сила на 16.07.2014 г.;

- по НОХД № 312/2014 г. по описа на ОС-Стара Загора за извършено в периода 03/18.12.2013 г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на осн. чл.59 от НК е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.12.2013 г. Присъдата е влязла в сила на 23.08.2014 г.;

- по НОХД № 1263/2014 г. по описа на PC-К. за извършено на 29.11.2013 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б “а“ и чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим.

С присъдата е извършено групиране на наказанията по горните три осъждания и на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.24 от НК е увеличено с ДВЕ ГОДИНИ, т.е. определено за изтърпяване общо наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим. От същото, на осн. чл.59 от НК, е приспаднато предварителното задържане по НОХД № 312/2014 г. по описа на ОС - Стара Загора и на осн. чл.25, ал.2 от НК - изтърпяното до момента по горните присъди. Присъдата е влязла в сила на 31.03.2015 г.

Така определеното общо наказание по горните присъди подс. И.Н. е търпял в периода от 18.12.2013 г. до 09.08.2019 г., когато е освободен с УПО при остатък от 10 месеца и 9 дни.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че след освобождаването на подс. И.Н. от Затвора гр. С., същият не е работил, нямал доходи и не разполагал с финансови средства. Към края на месец октомври 3

2020 г., в периода 22-23 октомври 2020 г., отишъл до с. Е., общ. К. обл.С. с намерение да извърши някаква кражба. Пристигнал в селото и започнал да обикаля по улиците, търсейки да открадне нещо. По обяд вървял по улица „*“. На същата улица - „*“ № 13 се намирала къща, обитавана от Л..К. на 76 г.

Пострадалият живеел сам и ползвал услугите на социален патронаж. Получил храна и седял на пейка пред къщата си, където започнал я консумира. В това време подс. И.Н. застанал пред него и поискал да му даде парите си.

Заплашил го, че в противен случай ще го убие. Пострадалият се изправил, развикал се да се маха и замахнал с канчето, в което била храната му по посока на обвиняемия. Подсъдимият се ядосал и заявил на пострадалия „много да не знае“ и бръкнал в панталона, с който пострадалият бил облечен.

В джоба си пострадалият имал пари - 4 банкноти с номинал от 20 лева.

Извадил банкнотите от джоба на пострадалия и с тези пари - 80 лева, побягнал. След това отишъл до град К. където изхарчил парите.

По-късно същият ден Л..К. разказал за случилото се на своя съседка св.К.Р., която си спомнила, че сутринта срещнала на улицата човек, отговарящ по външни белези с описания й от пострадалия нападател – подс.

И.Н., който я питал дали има работа за него.

След грабежа, подс. И.Н. отишъл на гости в дома на подс. А.С. в гр. К. и му разказал как взел пари от пострадалия в с. Е.. Споделил, че знае коя е къщата и двамата подсъдими решили да отидат заедно до дома на Л..К. и да вземат от него пари.

На 26.10.2020 г. вечерта подс. И.Н. и подс. А.С. били отново в къщата последния и решили късно вечерта да отидат до с.Е. - до дома на пострадалия, от който да вземат пари.

Около полунощ тръгнали пеша от гр.К. за с.Е.. Около 02:00 - 03:00 ч. на 27.10.2020 г. пристигнали в селото. По това време пострадалият спял в дома си, като вратите на къщата не били заключени, само пътната порта била завързана с тел. Двамата подсъдими прескочили оградата откъм улицата и влезли в двора. От там влезли в къщата през вратата, която не била заключена. Подсъдимите установили, че вратите не са заключени и бързо намерили стаята, в която бил пострадалия. Междувременно Л..К. чул, че някой влиза в дома му и веднага седнал на леглото, като взел в ръце дървен кол, който държал до леглото си за самозащита. Още с влизането си двамата подсъдими се насочили към пострадалия и със сила измъкнали кола от ръцете му. Започнали да му искат пари и да го заплашват, че ако не им даде парите си, ще го убият. Пострадалият отрекъл да има пари и подс. И.Н. му нанесъл удар с юмрук в главата — в областта на лявото око, както и удар в областта на бъбреците. Двамата подсъдими заплашили Л..К., че ще го убият и му заповядали да стане от леглото. Пострадалият станал и подсъдимите започнали да пребъркват дрехите му, като подс. А.С. намерил три банкноти с номинал от по 20 лева, които взел. След това подсъдимите продължили да настояват за още пари. Пострадалият отричал да има повече пари и 4 подсъдимите продължили да го заплашват, че ще го убият, като му нанасяли и удари – подс. А.С. му нанесъл удар в дясната част на главата, а подс. И.Н. му нанесъл множество удари в областта на бъбреците от ляво. Пострадалият започнал да вика от болка, но подсъдимите продължавали да искат още пари и го заплашили, че ще го запалят.

Подсъдимият А.С. отворил, намиращ се в стаята гардероб и започнал да рови в него, търсейки пари, а подс. И.Н. взел чаршаф, който скъсал и с него започнал да овързва пострадалия. Подсъдимият И.Н. вързал очите и устата на Л..К., краката му и се опитал да му върже и ръцете. Пострадалият се дърпал и подс. И.Н. продължавал да му нанася удари по тялото. След като преровили стаята, но не намерили повече пари, подс. И.Н. предложил да си тръгват, за да не дойде някой, и двамата подсъдими напуснали къщата с взетите от дрехите му 60 лева. Останал сам, пострадалият свалил частите от чаршаф, с които бил завързан. Бил изплашен и стресиран, и останал у дома си, без да сигнализира за случилото се, а на сутринта изхвърлил парчетата от чаршафа.

В около 10:00 ч. Л..К. се намирал пред къщата си, когато подс. И.Н. пак дошъл и отново поискал пари. Пострадалият тръгнал по улицата, а подсъдимият тръгнал с него. Л..К., вървейки, отишъл до съседна улица - ул.

“Р.“, където била къщата на св. К.Р.. Тя била в двора си и видяла, че съседът й е с насинени очи и се държи с ръка отстрани в ляво, в областта на бъбреците.

Тя извикала пострадалият да влезе в дома й и след като той влязъл в двора, заключила пътната врата. Попитала пострадалия какво се е случило и той й разказал, че през нощта е бил нападнат и ограбен от двама мъже, единият от които е този, който е вървял с него по улицата. След малко св. Р. видяла подс.

И.Н. отново да върви по улицата, веднага излязла и го попитала какво прави тук, а той й отговорил, че търси работа. Тогава се развикала, че ще се обади на тел. 112. Подсъдимият продължил по улицата, а св. К.Р. сигнализирала за случилото се, като се обадила по телефона на кмета на селото, а последната подала сигнал, регистриран в РУ-К..

Описаната по-горе фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Законосъобразно е преценено, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 372 ал. 4 НПК и съдът правилно е установил, че направените самопризнания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направени от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на ДП доказателства. Спазена е разпоредбата на чл. 372 ал. 1 НПК, като са разяснени на подсъдимите правата им по чл. 371 и същите са уведомени, че в този случай направените от тях самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Пловдивският апелативен съд счита, че единствената корекция, която следва да направи е досежно показанията на св. В.М. /л. 63 ДП/. Този свидетел е полицейски служител, който е работил по получения сигнал за извършения грабеж на пострадалия Л..К.. Няма пречка неговите показания да 5 бъдат възприети с доверие в частта, в която той споделя какво е узнал от пострадалия, а освен това и какво описание на извършителите е получил от него и съседката му, по което подсъдимите са били задържани.

По отношение на показанията на св. В.М. /л. 63 гърба, абз. 2 ДП/, настоящата инстанция счита, че същите е необходимо да бъдат изключени от доказателствата по делото и не следва да се обсъждат. В тях свидетелят преразказва оперативните беседи, проведени с подсъдимите, след като същите са били установени и отведени в РУ гр. К..