Протокол № 141 от 27.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 141 гр. Варна, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900761 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Молителят „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, редовно призован, представлява се от Е. Т. – Началник на отдел „Събиране на вземания“ в управление „Правно“, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответник „РЕД УУД ЕКСПОРТ“ ЕООД, уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат П. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Вещото лице Ж. Г. Т., редовно призована, явява се лично .

Евг. Т.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 5350 от 16.02.2026 г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Евг. Т.: Да се изслуша вещото лице.

Адв. М.: Да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му, както следва:

Ж. Г. Т. – 59 години, български гражданин, неосъждана, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде 1 незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. Т.: Поддържам заключението, като основно изчисленията ми са на база счетоводните записвания при ответното дружество, а в алтернативния вариант изчисленията на финансово-икономическите показатели са базирани с изключване на задължения и вземания от свързаното лице Р. К. – управителя, тъй като има вземания от него в качеството на подотчетно лице.

„Констракшън Ууд Трейд“ – да, не е свързано лице. Тоест аз не мога да преценя дали е свързани лице, но тъй като това юридическо лице е съдлъжник по договора за кредит, сключен с молителя, поради тази причина съм го сложила в алтернативния вариант. Естествено биха могли още няколко алтернативни варианти да бъдат изчислени, но вече страните могат да преценят и може би, в хода на разпита мога да кажа едно мнение, с което да не избързвам на този етап.

Евг. Т. към в.л. Т.: Аз имам допълнителни въпроси, свързани с начина на изчисление на алтернативния вариант, но нека да уточним какво Ви накара да правите алтернативен вариант на изчисленията?

В.л. Т.: Това, че установявам, че има вземане или задължение към „Констракшън Ууд Трейд“, който се явява съдлъжник по този договор и установяването на вземане от управителя, като сумата не е малка.

Евг. Т. към в.л. Т.: Мисля, че имахте изявление в експертизата, че сте констатирали, че има краткосрочни задължения, осчетоводени като дългосрочни и по-конкретно това са задължения, осчетоводени като дългосрочни и по-конкретно това е задължението към банката. Това така ли е?

В.л. Т.: Точно така е. В алтернативния вариант съм коригирала задължението към банката, тоест то вече не е дългосрочно. Освен лицата, които съм цитирала, така също и задължението към кредитора го падежирам.

Тоест правя го текущо. Дори със самата молба на молителя задължението падежира моментално и става текущо.

Евг. Т. към в.л. Т.: В тази връзка са допълнителните задачи, които искаме да поставим на вещото лице, тъй като според нас е очевиден примерът на ненадлежно водене на счетоводство и има осчетоводени краткосрочни задължения като дългосрочни; има осчетоводени дългосрочни вземания като краткосрочни; има един невъзможен коефициент за ликвидност. Извинявам се, но аз за 20 години не съм виждал такъв при работещи дружества – около 17, който е съвсем различен при алтернативното изчисление, когато всъщност се прилагат изискванията на законите. В тази връзка вещото лице е видяло направеното осчетоводяване на вземането на задължението към банката, но е пропуснало да види неправилното осчетоводяване на вземанията на длъжника от тези така наречени несвързани лица, които са близки до длъжника, без да изпълняват формалните критерии за свързаност. Част от тях са съдлъжници по кредита, а част от тях са с наложени запори от други банки. В тази връзка молбата ми е, вещото лице да отговори на поставените шест въпроса, като се 2 отчетат и тези особености на вземанията, тъй като те участват във формирането на коефициентите за ликвидност.

В.л. Т.: Видяла съм, че има запори но…

Евг. Т. към в.л. Т.: Неправилно сте акцентирали върху свързаността, защото такава няма.

Адв. М. към в.л. Т.: Как възприехте, че става въпрос за свързани лица в алтернативните…в заключението, в тази част?

В.л. Т.: В алтернативния вариант като свързаност съм преценила да не е като краткосрочно вземане или задължение само на Р. К. и „Констракшън Ууд Трейд“. Тоест Р. К. считам, че е свързано лице. „Констракшън Ууд Трейд“, просто защото е съдлъжник към молителя. От тази гледна точка да можем да изчистим максимално вземания и задължения на лица, които са свързани с този договор за кредит. Това съм имала предвид. В алтернативния вариант другото, което съм коригирала, е, че задължението към банката в пълния му размер, не както е по счетоводни данни, така както е при молителя, защото се установяват неосчетоводени при ответника задължения по лихви – договорни и наказателни, затова съм взела алтернативния вариант падежиране на цялото задължение, тоест цялата главница в размер на 500 000 плюс всички задължения на дружеството към молителя по отношение на лихви, такси, разноски, които са цитирани на страница 5 най-отгоре. Това съм преценила, като според мен, независимо колко алтернативни варианта ще изчислим, дори и да приемем основният, който е по счетоводни данни, фактът, че имаме запор на разплащателните сметки, дори и новооткрити да има, НАП е разпратила писма до всички банки, че това лице е длъжник, тоест той става с вързани ръце. Той няма как да оперира. Поне на мен, както ми е посочено, дейността му е търговия на едро, което предполага разплащания по банков път. Тоест той не е малко магазинче, където да има касови постъпления. Само по себе си това обстоятелство притиска дружеството да упражнява, каквато и да е дейност.

От тук насетне вече да се прецени. Няма проблем, мога да направя всякакви изчисления. Да, разглеждала съм абсолютно всички лица, от които дружеството има вземания или задължения и са посочени като дългосрочни.

Независимо, че не са ми предоставени анекси за удължаване на срока, съм разглеждала, че дружествата имат запор на дялови участия и т.н., но каквото и да се случва, дори и коефициентите да са хубави, най-важното – то не може да упражнява дейността. Ако не може да генерира приходи и да получава парични постъпления, няма как да погаси задължението към държавата и към молителя.

Адв. М.: Важният въпрос е, че след като е наложен запор, в такъв случай няма възможност, а не, че не желае.

В.л. Т.: Казвам, че са му вързани ръцете, но то се определя като действащо предприятие.

Адв. М. към в.л. Т.: В алтернативните варианти на стр.13 и стр.14 ако 3 тези вземания от 510 000 лева не се считат като такива между свързани лица как би се променило…

В.л. Т.: Както е по счетоводни данни. За собствения капитал, както е на таблица 14, тоест 164 000 лева. На стр.21, таблица 13 е по счетоводни данни.

Собственият капитал е разликата между всички активи и всички пасиви или задължения. Тоест няма никакво значение кое, как сме го класифицирали като краткосрочно или дългосрочно. На стр.22, таблица 14 – това е алтернативният вариант, като собственият капитал е коригиран с начислените задължения за лихви и неустойки към „Българска банка за развитие“ в размер на 86 000 лева, тоест както е сборът на пасиви, втори ред отгоре пише: „задължение към ББР за лихви и неустойки“. Това е корекцията.

Адв. М. към в.л. Т.: Защо ги слагате в такъв корекционен вид, след като не е влязло решението в сила?

В.л. Т.: Това е задължението към молителя. Това, че счетоводството на Вашия доверител не е поискало данни какви начислени лихви или такси по този „Овърдрафт“ има, това не го оневинява. Той не го е осчетоводил. Това исках да кажа, но той не си е потърсил данни. Собственият капитал става положително число, но съвкупно с нещата…

Адв. М.: В цялостен вид експертизата навсякъде, където посочва „свързани лица“, аз по презумпция разбирам, че вещото лице е взело предвид „Констракшън Ууд Трейд“ и не може по категоричен начин да ми се каже и да ме убедят на този етап, че тези изчисления са правилните. Аз искам да се направи категорично изчисление при прието обстоятелство, че „Ред Ууд“ и „Констракшън Ууд“ не са свързани лица, защото така продължаваме да се объркваме.

В.л. Т.: Аз Ви казах каква е причината за този алтернативния вариант.

Адв. М. към в.л. Т.: Да, Вие сте възприели, че след като са съдлъжници, са свързани, но то не е така. То си има определени критерии, на които отговарят свързаните лица.

В.л. Т.: Тогава коригирам заключението, а именно навсякъде, където в изложението е записано „свързани лица“ да се приеме вземане или задължение от свързаното лице-управител на дружеството „Ред Ууд“ плюс съдлъжника от договора за кредит към молителя – в случая „Българска банка за развитие“. В цялото изложение, във всички констатации там, където е цитирано „свързано лице“ да се чете „вземания или задължения към управителя К. плюс „Констракшън“ в качеството му на съдлъжник“. Да, не е свързано лице твърде вероятно, но той е съдлъжник по този договор и ако ние по някакъв начин не елиминираме вземанията или задълженията, няма как да видим реалната картинка за финансовото състояние кои са вземанията, които веднага можем да обърнем в пари. Трябва да може да се обърне…дали има вземания, които да се обърнат в пари. Тоест ако те са дългосрочни, пак сме с вързани ръце и те са само по заеми. Те не са по продажби.

Адв. М. към в.л. Т.: На стр.19 отново се споменава „510 000 към 4 свързани лица“. Уточнете, моля, дали става въпрос за същите вземания и за същата свързаност пак към физическото лице и към съдлъжника, който не е свързано лице-фирма.

В.л. Т.: Абсолютно.

Адв. М. към в.л. Т.: Добре, в такъв случай за тези 510 000 Вие говорите като глобално число, без да разграничаваме вътре физическото лице и юридическото лице несвързано.

В.л. Т.: Преди малко направих корекция какво да се има предвид под „свързани лица“ навсякъде в изложението и в констатациите.

Адв. М. към в.л. Т.: На стр.7, последния абзац, извършва се корекция квалифицирането на задълженията според факта, че не представляват доказателства с отложен падеж. Тук ще Ви представим анексите, за които изрично сме Ви представили информация, но като документи не са Ви предоставени при изготвяне на експертизата. Защо добавяте тези 86 000 лева като задължения, при положение, че с решението, с което се начисляват около 55 000 и останалите разноски на банката, не са предмет на производството, а са просто твърдени от банката разноски?

В.л. Т.: Трябва да приема какви задължения има към молителя, за да може максимално да изчистим какви пари остават. Тоест аз и на други въпроси отговарях каква е причината да го коригирам.

Адв. М. към в.л. Т.: Защо ги приемате като краткосрочни?

В.л. Т.: Нали Ви го казах. Аз и преди го казах в изложението. Всички тези на стр.5 отгоре без главницата, защото главницата е квалифицирана, всички са присъдени съдебни вземания – разноски, които са направени. Има доказателства за тях.

Адв. М. към в.л. Т.: Как биха се подобрили коефициентите ако не се включат в това изчисление?

В.л. Т.: Сумата е твърде малка.

Адв. М. към в.л. Т.: При условие, че ние сме казали, че има анекси защо се включват тези 95 000 лева като краткосрочни задължения?

В.л. Т.: Защото, когато съм ги поискала, не са представени. Вече втора дата нямаше да имам заключение и щях да отнеса глоба сигурно за това нещо.

Аз достатъчно изчаках. За два дена – събота и неделя трябваше да напиша заключение.