Решение № 764 от 04.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Велико Търново, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110102715 по описа за 2025 година

Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника. В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД – гр. В. Търново е предоставяло на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за обект в гр.***, по абонатен номер № *******. Твърди се, че за отчетния период 9.12.2022г. – 10.2.2025г. са предоставени горепосочените услуги на ответника, за което са издадени фактури, посочени в исковата молба на обща стойност 463.54 лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е заплатена на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска, която лихва се претендира в общ размер на 67.97 лв. Навеждат се твърдения, че относно посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 1814/2025г., по описа на Великотърновския районен съд, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПКПК. Предвид указанията на съда моли съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1814/2025г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане нанаправените по делото 1 разноски.

Ответникът П. К. Л. в съдебно заседание признава задълженията си, като заявява, че ще ги плати.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът П. К. Л. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер ******* за обект находящ се в гр.***.

По делото са представени 20 фактури, издадени за отчетен период 9.12.2022г. – 10.2.2025г. за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 463.54 лв.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК Йовковци гр.В.Търново, действащи към процесния период. Представени са изплащани покани за доброволно плащане.

Ответникът в съдебно заседание признава, че има задълженията за заплащане на предоставените му вода и услуги към ищеца. Изрично заявява, че ще заплати задълженията си към ищеца.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Разгледани по същество са основателни.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

По делото се установи, че имотът, в който се намира обекта, собственост на ответника към процесния период, е водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК 2 услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.

Неоснователни са възраженията на ответника, че в имота няма водомер. Видно от представените по делото писмени доказателства, процесния обект е водоснабден и доставяната в обекта вода и ВиК услуги са били отчитани по редовен отчет, видно от представените по делото извлечения от карнета и справка.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури, издадени за за отчетен период 9.12.2022г. – 10.2.2025г. на обща стойност 463.54 лв.

Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К Йовковци” В.Търново, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. Видно от справката е отчитано потребление на вода в имота, посочено по количество в представената по делото справка за консумация.

След като ищецът доказа, че за процесния период е доставил количество вода и ВиК услуги в обекта на ответника, за ищеца е възникнало право да получи насрещно заплащане на стойността на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира заплащане на реално доставено и потребено количество вода. Стойността на потребеното количество вода и Ви К услуги се установява от приетите по делото писмени доказателства и възлиза на сумата общо 463.54 лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на сумата за главница.

С оглед изложеното искът за главница е изцяло основателен и доказан в претендирания размер от 463.54 лв. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението.

С оглед дължимостта на главницата, се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на 67.97 лв., определено от съда по реда на чл162 от ГПК. Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.5.2025г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и ОУ за разноските в заповедното производство.

В заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, или в размер разноски общо на 75 лв., или 3

38.35 евро.

По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер от 50 евро

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата общо 71.73 евроза разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че П. К. Л. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***, ул.“***“ № ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК 104055066, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30, представлявано от И.Б.И. – управител и по пълномощие от М. Х. Й. – главен юрисконсулт, сумата от 463.54 лева (четиристотин шестдесет и три лева и петдесет и четири стотинки) – главница, представляваща обща стойност на ползвана и незаплатена питейна вода за обект с абонатен № *******, находящ се в гр.***, ул.“***“ № ***, във връзка с което са издадени фактури за периода от 09.12.2022 г. до 10.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 67.97 лева (шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумите по фактурите, считано от 30-я ден на издаване на съответната фактура до 12.05.2025 г, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1814/2025г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА П. К. Л. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***, ул.“***“ № ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК 104055066, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30, представлявано от И.Б.И. – управител и по пълномощие от М. Х. Й. – главен юрисконсулт, сумата от 38.35 евро /тридесет и осем евро и тридесет и пет цента/, за разноски в заповедното производство и сумата 71.73 евро /седемдесет и едно евро и седемдесет и три цента/ разноски в настоящото производство, както 2.56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5