Решение № 275 от 17.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Л, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20234310200351 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №697363-F696180/27.03.2023 год. на ****** Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Л в ТД на НАП Велико Търново, на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя „ВЕРИНИ“ЕООД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление : гр.Л, ул.“*****“**, представлявано от Управителя А. Д. Д., ЕГН-**********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение разпоредбата на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО.

Недоволен от цитираното по-горе Наказателно постановление /НП/ е останал А. Д. Д.

- Управител на „ВЕРИНИ“ЕООД, който възразява по АУАН и издаденото въз основа на него НП поради следните причини : Счита, че задължение за подаване на годишна декларация е на В Д.а – Управител на дружеството към законно установения срок до 30.06.2022 год. Като Управител на „ВЕРИНИ“ЕООД е вписан в ТР през м.октомври 2022 год.

Моли съда да прегледа всички обстоятелва и да се произнесе справедливо.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна Директор на офис /дирекция/ за обслужване в ТД на НАП Велико Търново, редовно призована, се представлява от пълномощника си юрисконсулт Д.

Х, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното НП в неговата цялост. Счита, че административно наказателното производство 1 е протекло правилно и законосъобразно като е гарантирано правото на защита на задълженото лице на всеки един от етапите му. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 120,00 лева за осъществената юрисконсултска защита.

От показанията на разпитаните свидетели Д. М. М. и К. В.а П., както и приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка :

Свидетелката Д. М. М. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ТДгр.Велико Търново, Офис Л, установила на дата 13.02.2023 год., че дружеството жалбоподател „ВЕРИНИ“ЕООД, с ЕИК по Булстат : ***** със седалище и адрес на управление : гр.Л, ул.********* представлявано от А. Д. Д., ЕГН-**********, в качеството си на задължено лице по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не е подало в законно установения срок годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2021 год. до 30.06.2022 год. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 30.06.2022 год. на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Същата установила, че годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финасов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2021 год. е подадан по електронен път и е приета в ТД на НАП Велико Търново, офис Л с вх.№1100И0157606/03.02.2022 год. Дружеството е следвало да подаде декларацията за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2021 год. до 30.06.2022 год. В горецитираната декларация задълженото лице е декларирало общо приходи в размер на 31 591,42 лв., общо разходи в размер на 30 987,54 лв. и счетоводна печалба в размер на 603,88 лв. Към датата на съставяне на АУАН при проверка в програмен продукт СУП данъчно задълженото лице има задължения в размер на 6 160,84 лв.

Нарушението е извършено на 01.07.2022 год. в ТД на НАП В.Търново, офис Л, която е компетентната ТД на НАП за задълженото лице и е установено на 03.02.2023 год. в ТД на НАП Велико Търново, офис Л.

АУАН е съставен на 13.02.2023 год. в ТД на НАП Велико Търново, офис Л в присъствието на упълномощено лице Н. В. Г., ЕГН-**********.

АУАН е подписан от Управител на дружеството, който е получил екземпляр от същия, като в графата за възражения не са отразени такива.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН е издадено процесното НП №697363-F696180/27.03.2023 год. от ****** - Директор на офис /дирекция/ за обслужване Л в ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на жалбоподателя „ВЕРИНИ“ЕООД, с ЕИК по Булстат : ***** със седалище и адрес на управление : гр.Л, ул.“*****“**, представлявано от управителя А. Д. Д., ЕГН-**********, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/лева за нарушение по чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. В НП изцяло са приповторени описаните в АУАН обстоятелства и фактическа обстановка.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаната в хода на съдебното следствие св.Д. М. М., както и от съдържащите се по делото писмени доказателства. От показанията на св.М., които съдът кредитира с доверие като обективни и безпристрасни, се установява датата на извършената на дружеството – жалбоподател проверка, както и това, че същата е извършена от компетентно лице. Установява се и причината, поради която е инициирана проверката, начина на извършването й и какво е констатираното нарушение, както и къде и в присъствието на кое лице е съставен АУАН. Заявеното от св.М. се потвърждава от събраните по делото писмени материали, които доколкото са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, не следва да бъдат поподпобно анализирани.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалнияи процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити.

Обжалваното НП е издадено в съответствие със законовите изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение изцяло кореспондира с посоченото в АУАН. НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед №3ЦУ- 1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя /инспектор по приходите в НАП/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП. При така изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по смисъла на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. По силата на посочения текст, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице наказаното дружество се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО.

Безспорно установено е, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена в предвидения в закона срок.

Според съда в конкреният случай не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН . В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или 3 писмено, че при повторно извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 год. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.93, т. 9 от НК. В случая, при изясняване конкретната тежест на извършеното нарушение не са ангажирани доказателства и не са посочени обстоятелства, които да обосноват възражението на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение, поради което правилно административно наказващия орган не е приложил тази разпоредба. Нарушената разпоредба на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава субектите да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Деянието, обявено в чл. 261 от ЗКПО за наказуемо е неподаването на данъчна декларация. То не е резултатно – достатъчно е наличието на бездействие, за да възникне административно наказателната отговорност на субекта. Наказуемото деяние не предполага настъпването на вредни последици и в този смисъл не е от значение дали данъчния субект е платил дължимия данък или изобщо не е възникнало данъчно задължение поради неразвиване на дейност. В случая липсват обстоятелства, които да определят случаят като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Основното възражение на жалбоподателя е, че вината за неподаването на декларацията в срок е на конкретно посочено от него лице – В Д.а, която е била Управител на дружеството до 30.06.2022 год. Съдът намира, доколкото в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, че предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно доказано по делото, че наказаното дружество - жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е наказан. В случая е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата 500.00 лева, която е съобразена с разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО, като е наложено минималното предвидено в закона наказание, което според съда е справедливо и отговаря на тежестта на нарушението. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на 4 установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите физически и юридически лица.

По така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат съдебноделоводни разноски. При съобразяване на искането на пълномощника на въззиваемата страна юрисконсулт Д. Х за присъждане на разноски, както и съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на АНО сумата в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, така както е претендирано в пледоарията по съществото на делото от страна на юрисконсулта, а не както и посочено в писмената защита.