Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 18.08.2026, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Гражданско дело 1774/2025
Вид
Решение № 308
Подписан
18.08.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Гоце Делчев, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20251220101774 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано искова молба, подадена от „Т.Б. А.Б.“ ЕАД, гр.С. против А. Н. Р. от гр.Х. обл.Благоевград.

Иска се да бъде признато за установено, че ответника, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********дължи изпълнение на парично задължение към „Т.****” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, следните суми: 1 .Изискуема главница в размер на *****лева; 2. Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от 5.09.2024 г. към 7.3.2025 г. в размер на ****** лева; 3. Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от ******** г. до ********* г. в размер на ***** лева.

Иска се съдът да се произнесе и относно разноските както по заповедното, така и по настоящото производство.

Твърди се от ищеца „Т.*****“ ЕАД, че на 25.11.2023 г. са сключили Договор за потребителски кредит № ******** с ответника А. Н. Р.. Договорът е сключен от разстояние по електронен път в почивен ден (събота), поради 1 което е осчетоводен в системите на банката на следващия работен ден 27.11.2023 г. (понеделник), поради което в Извлечението от счетоводни книги и Уведомлението за предсрочна изискуемост е посочена тази дата.

На основание така сключения Договор, банката е предоставила сума в общ размер **** лв. за общо ползване на потребителя. Кредитът се счита за усвоен в деня, в който потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса и удостоверено с издаването на съответния документ за извършена платежна операция. Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 вноски по ******* лева и последна изравнителна вноска в размер на 213.36 лева. Първата погасителна вноска е дължима на ********г., а последната - на ********г. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Договорът не е сключен при Общи условия. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 34.12 % (чл. 9, ал.1 от Договора).

Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 39.26 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 12783,31 лева. Разходите, които са пряко свързани с този кредит и са включени при изчислението на ГПР са единствено годишния лихвен процент, посочен в чл. 9.1. По договора няма други дължими от потребителя разходи или такси. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1. За начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2. Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3. приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4.Приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

Длъжникът е допуснал просрочие при изплащането на дължимите вноски с падеж ******г.; ******* г.; ******** г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост, прието от майката на длъжника Цветана Р.а на ******* г., считано от която дата е настъпила 2 изискуемост на всички задължения по договора.

Банката е подала Заявление по реда на чл. 417 ТПК срещу А. Н. Р., по което е образувано чгд 570/2025 г. на PC - Гоце Делчев. Във връзка с разпореждане на съдът за предявяване иск за установяване вземането, е предявен настоящия иск.

Правна квалификация на предявения установителен иск е по чл.124, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.430 и чл.432, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок, като изразява становище за неоснователност на установителния иск. Счита, че представената разпечатка от договора, с оглед твърдението, че е сключен от разстояние по електронен път не е достатъчно, за да се докаже валидно възникнало правоотношение между страните. Не е доказано реалното усвояване - изтегляне на сумата по кредита. Прави възражение, че процесния договор е недействителен поради нарушение на изискванията на ЗПК.

Договорът не е с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-чалък от 12 пункта. Оспорва правилността и действителността на посочения в договора ГПР 39.26 % и на посочената обща сума, дължима от потребителя. В договора се съдържат разпоредби за различни възможни разходи, такси, банкови сметки, платежни инструменти и други плащания, без от това да става ясно кои точно от тях са включени в ГПР и кои не; в приложената декларация се съдържа текст за еднократна такса за оценка на риска, което налага проверка дали такава такса е била начислявана, капитализирана или финансирана по кредита; представени са и документи, свързани със съгласие за застраховка и обработка на данни от застрахователи, което налага проверка дали по кредита е имало разходи, свързани със застрахователен продукт, независимо че в част от договора е записано „0.00“ лв.; в самия договор липсва изчерпателно и ясно изброяване на всички разходи, отчетени при формирането на ГПР; в различни части на документацията се съдържат вътрешни противоречия относно вида и размера на разходите.

Налице е противоречие в представените документи относно брой на дължимите вноски: В исковата молба и договора се сочи разсрочване на сумата на 60 месечни погасителни вноски, докато в приложеното извлечение от счетоводни книги е отразено: „Брой вноски по договора: 61“.

3

Не е доказано, че ответникът е подписал или валидно е приел по електронен път всяка страница от приложенията, включително общите клаузи, погасителния план и декларациите.

Твърди, че в договора са налице неравноправни клаузи, като моли съдът да извърши служебна преценка за такива. Твърди, че не е възникнала предсрочна изискуемост на кредита, доколкото не е доказано, че лицето, подписало обратната разписка, е било надлежно упълномощено от ответника да приема такива изявления, че уведомлението е достигнало до ответника преди подаване на заявлението по заповедното производство, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост е точно тази, която ищецът твърди.

Твърди, че претендираните суми не са доказани по несъмнен начин, защото са основани предимно на едностранно съставено извлечение от счетоводни книги.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.10, ал.1, чл.22 от ЗПК.

Към настоящото производство е съединено и производството по гр.д.

№ 1232/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, образувано въз основа на искова молба, предявена от А. Н. Р. от гр.Х., обл.Б.д против „.*****“ ЕАД, гр.С..

Иска се да бъде признато за установено по отношение на „Т.******“ АД, ЕИК: *******3, със седалище и адрес на управление: гр. С. район Л., ул.

„Д. Х.” № *****, ет.*, представлявано от Н.а И. П.и И.С. И., че договор за паричен заем № *****/25.11.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Твърди се от ищеца, че на ******г. сключил Договор за потребителски кредит № ****** с представител на „Т.*****” АД. Предмет на договора е предоставяне на потребителски кредит за общо ползване в размер на ******* лева. Договорено било ищецът да заплати 60 вноски всяка от по ****** лв.

Лихвения процент по кредита съобразно чл. 9, т. 1 от договора е 34.12%, а ГПР съобразно чл. 10 от договора е 39.25%.

Договора за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като договора е написан на 4 шрифт по-малък от 12. В погасителния план са посочени падежни дати на вноските и размер на погасителната вноска, без да е видно какви компоненти я формират, като общодължимата сума по кредита възлиза на********* лв. В конкретния случай с отпуснатата сума е заплатена застраховка и реално е преведена по-малка сума. Даден е неверен ГПР, като не е ясно какво е включено в него, не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. В чл.10 от договорът за потребителски кредит не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума, нито какъв е размерът на възнаградителната лихва, а само ГПР. Договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. В договора е посочен лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит - 30,39 пункта като в чл. 9.2. от договора е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Начина на изчисление на лихвата – върху остатъчния размер на главницата по кредита, нарушава правата на потребителя, който към момента на сключване на договора не знае с всяка вноска по кредита каква част от главницата погасява, съответно каква част от лихвата. От съдържанието на чл.9 от договора не става ясно дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл.9 от договора е възпроизведен текстът на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, а именно:

“Лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти“. Този текст не изключва приложението на референтен лихвен процент. В чл.9.1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 34,12 %, но не е определен изрично като фиксиран.

Правната квалификация на правата претендирани от ищеца е по чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-11 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК.

Постъпил е отговор от ответника „Т.********“ ЕАД, които считат иска за недопустим, доколкото между същите страни има висящо 5 производство със същия предмет по описа на РС Гоце Делчев – гр.д. № 1774/2025 г. На 05.05.2025 г. Банката е образувала частно гражданско дело № 570/2025 по реда на чл. 417 от ГПК с искане за осъждане на А. Р. да заплати на Банката дължими суми по договор за потребителски кредит № ************ от ********** г. На ********** г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение, а след постъпило възражение от страна на А. Р. на ******** г. е указал на Банката да предяви установителен иск по чл. 422. Поради това е образувано посоченото гражданско дело, с което Банката поискала от съда да признае за установено, че А. Н. Р.в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********* дължи изпълнение на парично задължение към „Т.*****” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.126, ал.1 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо отношение:

На **** г. между „Т.********” АД гр.С.в качеството на кредитор и А.

Н. Р. от гр.Х., обл.Благоевград бил сключен Договор за потребителски кредит № *********** . Договорът бил сключен от разстояние – на основание ЗПФУР, като преди склйючването на потребителя бил предоставен Сандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребитебски кредити от банката. По силата на договора банката отпуснала на ответника кредит в размер на ******** лв. за общо ползване. Договорено било (чл.9) кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент от 34.12%, изчисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.10 от договора е посочено, че годишния процент на разходите (ГПР) е 39.26% и се изчислява като се посочат допусканията в приложение № 1 към ЗПК. Общо дължимата сума по кредита от страна на потребителя е в размер на ******** лв. В договора се съдържа и погасителен план, според който кредита трябва да издължен за 60 месеца, с 59 месечни вноски в общ размер на *****лв. и една последна 60 вноска в размер на ****** лв. Вноските включват главница и лихва, посочени поотделно като размер за всяка вноска. Първата вноска е дължима на 05.01.2024 г. и последна вноска дължима на *********8 г.