Решение № 91 от 09.10.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велики Преслав, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200381 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. М. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител – адв.

С. Б., срещу Наказателно постановление № 25-0323-000828/14.11.2025 г. на началник РУ – Велики Преслав, към ОД на МВР-Шумен, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 255, 65 евро /500, 01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, а и не е собственик на превозното средство, във връзка с което счита деянието за несъставомерно от субективна страна. Намира за неустановено наличието на виновно поведение от негова страна, поради което твърди, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. С. Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа 1 страна следното:

На 21.10.2025 г., в село Кочово, обл. Шумен при изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители О. Ю. и Д. Ч. забелязали водач на МПС, а именно на лек автомобил „Ситроен Ксара" да го управлява по улица „Камчия" в селото без върху автомобила да били поставени табели на съответните технологични места. Тръгнали след него със служебния си автомобил „Форд Фокус" с per. № СА2472ХТ. Малко по-нататък, пак на... ул. „Камчия" до дом № 6, водачът спрял автомобила си и изпълнил маневра на заден ход за да паркира, като не забелязал спрения зад него полицейски автомобил. Така се стигнало до лек сблъсък между двете превозни средства. След извършена проверка на водача било установено, че това е лицето И. М. И. с ЕГН **********, живущ на ул. „Камчия" № 6 в село Кочово. На жалбоподателя И. Бил съставен АУАН за това, че в с. Кочово, на ул.“Камчия“ до дом н.

6, управлява л.а. СИТРОЕН КСАРА, с номер на рама VF7N2RHYF36830076, който не е регистриран по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация, във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП, собственост на И. У. У., ЕГН **********.

По случая била образувана и прокурорска преписка, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на РП – Шумен, ТО – Велики Преслав от 31.10.2025 г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за сведение, в резултат на което на 14.11.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И. била наложена глоба в размер на 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именноот приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-съществено значение за изясняването на делото са приложените: справка относно промените в регистрацията на процесния автомобил, справка за собствеността и регистрацията на превозното средство, както и справка от Гаранционен фонд, от която се установява липсата на застрахователен договор към датата на служебно извършената дерегистрация.

За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното производство от 14.11.2025 г. на РП – Шумен, ТО – Велики Преслав, ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал.

1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с 2 табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на § 2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Водач" като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството "водач" на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", И. несъмнено е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия орган, на водача да е било известно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Дерегистрацията на превозното средство изобщо не е доведена до знанието на неговия собственик. Жалбоподателят освен това не е собственик на автомобила/предвид установените и приобщените по делото писмени доказателства към датата на нарушението/, и няма данни да е бил уведомен, или да е узнал по какъвто и да е друг начин за неговата дерегистрация. След като не е доказано знанието от страна на водача на факта на служебно прекратената регистрация, не е доказано и че деянието е извършено виновно. В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал.

3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание 3 чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.

Действително, налице е законодателно изменение в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и към датата на извършване на нарушението в тази разпоредба не е предвидено задължение за уведомяване на собственика за дерегистрирането на автомобила. Това изискване обаче не е отпаднало и остава задължително, с оглед нормата на чл. 18б, ал.

2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Макар и предвидено в подзаконов нормативен акт, задължението е все така актуално, поради което и дадените задължителни указания в цитираното Тълкувателно постановление не са загубили сила.