Определение № 61 от 04.04.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. гр. Хасково, 04.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Частно наказателно дело № 20255640200267 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от Н. М. В., чрез адв. В.В. от САК срещу Постановление за спиране на досъдебно производство от 12.03.2025 г. на прокурор от РП – Хасково, с което е спряно наказателното производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния кодекс по Досъдебно производство № 885/2020 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр. пр. № 1179/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково и е постановено препис от акта на прокурора да се изпрати на лицето, сочено като пострадало, а препис, ведно с делото, след влизане в сила на постановлението, да се изпрати на РУ на МВР - Хасково за издирване на предмета на престъплението и извършителя на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление за спиране на наказателното производство, което било и необосновано, като излага конкретни фактически твърдения относно осъществената фактическа обстановка и акцентира на останалите неизяснени обстоятелства. Сочи, че органите на досъдебното производство не били предприели нужните действия да установят предмета на престъпление – 1 моторно превозно средство, което се движело из страната и многократно било засичано от полицията, но липсвало желание да бъде спряно за проверка, а възможно било извършителят на деянието по някакъв начин да се бил снабдил с документи, които макар и с невярно съдържание, евентуално да сочели, че той бил собственик. Счита, че с извършеното фактическо разпореждане със заложената вещ, от обективна и субективна страна било извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, като повдига и въпрос дали не било извършено и престъплението измама, останал неизяснен от органите на досъдебното производство. Моли съда да бъде отменено обжалваното постановление на РП – Хасково за спиране на наказателното производство и делото върнато за продължаване на действията по разследване.

Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл.

244, ал. 5 от НПК, на обжалване акт, от участник в процеса, легитимиран, с оглед наличните данни, събрани в хода на досъдебното производство, да атакува постановлението на РП – Хасково за спиране на наказателното производство, чрез надлежно упълномощен представител, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 885/2020г. по описа на РУ Хасково, представляващо преписка вх. № 1179/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково е образувано на 11.08.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на РП - Хасково, и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 15.05.2020 г. в град Хасково, противозаконно била присвоена чужда движима вещ – МПС марка „М”, модел „С” с рег. № ***************, собственост на Н. М. В., която била владяна.

В хода на разследването са събрани писмени доказателства, включително относно предмета на престъпление, събрани са гласни доказателства, чрез разпита в качеството на свидетели на лица, за което е известно, че пряко или косвено има възприятия за случая и са проведени допълнителни процесуални действия, съобразни дадени указания от съда с Определение № 86/04.03.2022г. по ЧНД № 151/2022г., влязло в сила на 2

18.04.2022г., постановено от РС – Хасково, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство за извършено деяние по чл.206 ал.1 от НК и са дадени задължителни указания по приложението на закона и за събиране на допълнителни доказателства.

Впоследствие, с Постановление от 20.12.2022 г. на прокурор при РП гр.Хасково наказателното производство за извършено деяние по чл.206 ал.1 от НК е било спряно на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК било спряно, а след като е било обжалвано от Н. В., с Определение № 19/26.01.2023 г. по ЧНД № 86/2023г. по описа на РС – Хасково, постановлението за спиране на наказателното производство било отменено, а съдът върнал делото на РПХасково за продължаване на разследването, съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания.

На 26.10.2023г. досъдебното производство е било прекратено с Постановление на прокурор при РП гр.Хасково, обжалвано от Н. В. и с Определение № 277/13.12.2023г. по ЧНД № 938/2023г., влязло в сила на 12.01.2024г., РС - Хасково отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство за извършено деяние по чл. 206, ал.1 от НК, като е дал задължителни указания по приложението на закона и за събиране на допълнителни доказателства. прието било, че изначало бил останал неизяснен вида, предмета и страните по възникналото на пръв поглед гражданско правоотношение, за да се прецени налице ли е противоправно отклонение в развитието му, налагащо наказателноправна защита, като се дефинира извършеното престъпление - обсебване, измама, кражба или противоправно въздействие по отношение на обезпечение чрез злоупотреба с доверие, за да се дири и възможен извършител и/или съучастници. Както и дали има или не престъпление по чл. 206 от НК, и съобразно фактическата обстановка дали въобще има извършено престъпление

Въз основа на анализ на събраните доказателства е приета от прокурор от РП - Хасково за установена на досъдебното производство следната фактическа обстановка, която настоящият съдебен състав намира за коректно отразена, а именно:

Жалбоподателят Н. М. В. и свид. Д.А.Я. се познавали от дълги години и били в приятелски отношения, като последните бил наемател на имот на пострадалия и след като изплатил дължимите наеми, Н. В. закупил с парите 3 товарен автомобил марка „М”, модел „С” с рег. № ***************. През месец септември 2019 г. Н. В. предоставил на свид. Д.Я. за ползване товарния автомобил. Било изготвено и пълномощно. В началото на 2020 г. свид. Д.Я. се запознал със свид. Деян Манолов Петров с прякор „Мерака“ от гр. Хасково.

През месец април 2020 г., тъй като имал нужда от финансови средства, свид. Д.Я. се свързал със свид. Д.П и го попитал дали ще му заеме сумата от 2000 лева за срок от 1 месец. Свид. Д.П се сетил тогава за „М.“, на който не му знаел други имена или точен адрес. Същият давал срещу залог на различни хора пари и също така се занимавал с продажба на автомобили. Свид. Д.Я. се нуждаел от сумата от 2000 лева, като в залог щял да остави в залог товарен автомобил марка „М“ модел „С“. След разговор по телефона с лицето, наречено „М.“, свид. Д.П получил съгласие да предостави сумата от 2000 лева на свид. Д.Я., като в залог да му бъде предаден товарния автомобил.

Последният се обадил на пострадалия Н. В., като му обяснил, че имал нужда от пари и го попитал дали може да остави като залог автомобила в замяна на което ще получи пари в заем. Тъй като Н. В. познавал отдавна свид. Д.Я. и му имал доверие, а също така и автомобилът не му бил нужен към момента, се съгласил.

На 15.04.2020 г. свид. Д.П отишъл пред дома на свид. Д.Я., където същият му предал товарния автомобил, заедно с двата контролни талона – свидетелство за регистрация на МПС, част I и свидетелство за регистрация на МПС, част II, а от своя страна свид. Д.П му предоставил в заем сумата от 2000 лева. За постигнатата между тях уговорка и предоставянето на сумата в заем не бил сключен писмен договор. Двамата се разбрали устно след един месец свид. Д.Я. да върне заетата сума от 2000лв, както и лихва в размер на 170 лева, включваща разноски, а от своя страна свид. Д.П да върне автомобила. Парите които предоставил свид. Д.П на свид. Д.Я. били на трето лице, което лице свид. Д.Я. не познавал, а свид. Д.П действал, като посредник между тях. Това станало още тогава ясно и на двете страни при извършването на сделката.

Уговорката била свид. Д.П да държи на паркинг автомобила и когато изтече едномесечният срок да го върне, в замяна на това св. Д.Я. да върне сумата от 2000 лв и лихвата към нея. За това, че е дал автомобила свид. Д.Я. уведомил пострадалия Н. В..

Установено било, че свид. Д.П превозил автомобила до дома си и го 4 оставил там. Докато автомобилът се намирал при него, му се обадил неговият познат посочен в делото като „М.“, неустановен в хода на разследването, като самоличност. Последният поискал от него товарния автомобил, за да си свърши някаква работа. Свид. Д.П му предоставил автомобила с уговорката, че ще го върне след час. Свид. Д.П повече не видял автомобила.

Впоследствие, в показанията си заявил идентичност на лицето, предоставило сумата от 2000лв. на свид. Д.П за товарния автомобил и лицето, което го било взело.

След изтичане на един месец от предаването му, свид. Д.Я. отишъл пред дома на св. Д.П, за да си вземе товарния автомобил и да му върне заетата сума от 2000 лева, но последният му казал, че в момента автомобилът е при негов познат. Тогава свид. Д.П от ползвания от него мобилен телефон с мобилен номер *************** позвънил на неустановено в хода на делото лице, като му казал „къде си М., дойде човекът да си вземе буса“. Този разговор чул и свид. Д.Я., че отсреща мъжът отговорил, че ще пътува за гр. Казанлък. В следващия момент свид. Д.Я. издърпал телефона от ръцете на свод. Д.П и казал на мъжа по телефона да му връща микробуса. Отговорът, който тогава получил от мъжа бил, да даде парите на свид. Д.П и да не го занимава, а той на следващия ден щял да върне микробуса. Като чул това, свид. Д.Я. решил, че няма да му върне сумата от 2000 лева. На следващия ден разговарял по телефона със свид. Д.П и последният му заявил, че „М.“ е напуснал Република България и щял да се върне до 10 дни.

За създалата се ситуация свид. Д.Я. уведомил собственика на автомобила. Последният разговарял по телефона с лице, на което не помнел името му и не му пазел номера. Тогава това лице го уверило, че ще му върне буса, след три, четири дни. Това, обаче, не се било случило, а въпросният човек спрял да си вдига телефона. За създалата се ситуация бил подаден сигнал в РП - Хасково и образувано настоящото производство.

Товарен автомобил марка „М”, модел „С” с рег. № *************** е бил обявен за ОДИ, но същото в срока на разследване не е дало резултат.

Видно от справка, приложена по делото от системата на АПИ на територията на страната се установило, че процесното МПС се е движило из страната на 10.06.2020г. в 19:34:52ч. /л.62 том втори/, на 02.08.2021г в 20:53:35ч. на 09.01.2022г. в 17:12:12ч. и на 29.11.2023г. в 12:05:22 ч.

5

От приложените справки граничен контрол се установило, че само към дата 09.01.2022г. свид. Д.П не е бил в страната, а я е напуснал на 08.01.2022г. и е влязъл на 19.01.2022 г., а явтомобилът не е преминавал ГТП през пунктовете контролирани от ИА „Автомобилна администрация“.

За да спре с атакуваното постановление наказателното производство, прокурор от РП – Хасково е приел, след анализ на събраните по делото доказателства, че фактическите обстоятелства, установени до момента сочели на индиции за извършено престъпление от общ характер по чл. 206 от НК, но следвало да се установи по безспорен начин „присвояване“ на предаденото чуждо имущество. В случая не било установено „разпореждането“ с товарен автомобил „М“, модел „с.“ с рег. № *************** от страна на свид. Д.П да е било противозаконно, а също събраните до момента доказателства сочели и на липса на категоричен извод за демонстриран „противозаконен отказ“ да бъдат върнати от негова страна. По делото не било безспорно доказано свид.

Д.П да е извършил действия, с които да демонстрира, че присвоява инкриминираната вещ, която е владеел. От доказателствата по делото напротив, вкл. и от фактическите твърдения на самия свид. Д.Я. се установявало, че същият е знаел, че камионът ще бъде предоставен на трето лице. След това се подлага на обстоен анализ и съпоставка престъпния състав по чл. 206 от НК с този по чл. 217 НК, като се заявява и доказателствен дефицит във връзка с пропуск да бъдат събрани трафични данни с цел установяване на лицето „М.“, за което лице свид. Д.П умишлено не давал информация.