Решение № 441 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20202100502017 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов,, против Решение № 1657 от 16.07.2020 г. по гр.д. 924/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на Ш.Е.Ш с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **, сумата от 1 757,65 лв. неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.01.2017 г. – 31.01.2020 г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 250,18 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г. – 10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска до окончателното й изплащане и 350 лв. – за направените по делото съдебни разноски, и с което решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 120,31 лв. – дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения 1 са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е иищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Излагат се твърдения, че в заключението по СИЕ е налице съществено разминаване между исковата претенция и предмета на експертизата. Твърди се, че в експертизата са посочени общият брой часове положен нощен труд, като не е отчел, че той е по-голям от този, който е положен по графици за дежурства. Твърди се, че за част от положения нощен труд вече е изплатено допълнително възнаграждение като за извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Г.П. чрез адв. Златина Билянова, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на 2 изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Делото пред районния съд е образувано по исковата молба на Ш.Е.Ш.

Ищецът претендира, че в периода 01.01.2017г. до 31.01.2020г. е полагал труд като „старши спасител“ в Сектор СОД – Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Сочи се, че за процесният период ищецът бил работил на 24- часови работни смени, които се отчитали на тримесечие.

Твърди се, че за посоченият период , ищецът бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се, че посочения период бил положил общо 1600часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1829часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 229часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1374.00лева.

Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер на150.00лева, считано от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимо плащане, до датата на предявяване на иска в съда. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни съображения. По реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК е направено изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1757.65 лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата от 250.18лева обезщетение за забавено плащане върху главницата, както и законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба.

Ответникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Татяна Стойкова. Исковата молба се счита за допустима , но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „старши спасител“ в Сектор СОД – Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.

Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение 3 се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Прави се анализ и на отношението на посочената с Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби. Ответникът смята, че не се прави разлика между извънреден и нощен труд, според разпоредбите на ЗМВР. Цитира се и съдебна практика в подкрепа на твърденията.

Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се писмо на МТСП.

Отрича се и основателността на претенцията за лихва.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до 4 това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.