Решение № 268 от 28.11.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Исперих, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РА.ЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100572 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 87 ЗЗД, във вр. с чл. 28 ал. 2 , във вр. с чл. 8 ал. 1 ЗАрЗ и чл. 30, ал. 1, в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 2984/26.09.2022 г., допълнена с допълнителна искова молба вх.№ 139/16.01.2023 г., от Х. А. М. от с.ВЛ., обл.Разград, действащ чрез адв.Е. К. от АК - С., против „*********“ ЕООД, гр.ПЛ. и „*******“ ЕООД, гр.ПЛ., като моли съда да постанови решение, с което да бъде развален Договор за аренда на земеделски земи от 16.08.2016 г., вписан в СВ – Исперих Акт № 152, том VI, вх.№ 6021 от 16.08.2016 г., сключен между ОР. Т. Х. от една страна като арендодател и като арендатор ответника „*********“ ЕООД, гр.ПЛ., до размера на притежаваните от него 6/16 ид.ч., поради виновно неизпълнение от страна на арендатора, както и да бъде осъден ответника „*********“ ЕООД, гр.ПЛ. да предаде на ищеца собствените му 6/16 идеални части от владението на процесния имот. В условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е собственик на 6/16 ид.ч. от нива с площ 26104 кв.м., находяща се в землището на с.ВЛ., общ.С., в местността „Кара Сулук“, с идентификатол 141449.9.16. По отношение на този имот един от съсобствениците – ОР. Т. Х., на 16.08.2016 г. е сключил договор за аренда на земеделски земи с ответника „*********“ ЕООД за срок от 01.10.2016 г. до 30.09.2031 г., при цена на арендното плащане 22.39 лв. за дка, платимо до края на всяка стопанска година. За стопанските 2016 – 2017 г., 2017 – 2018 г., 2018 -2019 г., 2019 – 2020 г. и 2020 – 2021 г. на ищеца не било заплатено дължимото арендно плащане в размер на 584.47 евро за всяка година, с което 1 обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

По отношение на заявената в условията на евентуалност претенция за нищожност на договора за аренда се навеждат твърдени, че средното годишно рентно плащане за региона е в размер на 100 лв. на дка, което значително надхвърля договореното и в този смисъл е нА.це липса на еквивалентност на престациите. Освен това счита, че договорения срок от 15 стопански години също противоречи на добрите нрави, тъй като в пъти надвишавал минималния предвиден в закона срок по чл. 4, ал. 1 ЗАЗ. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване в условията на евентуалност на иск за прогласяване на нищожност на договора за аренда. Претендира за разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от упълномощен адв.Е. К. от АК – Разград, която поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за депозиране на писмен отговор ответникът „*********“ ЕООД представя такъв като на първо място счита исковете за недопустими, тъй като ищецът не е страна по договора за аренда.

Освен това нямал правен интерес от завеждане на исковете, тъй като договора за аренда бил сключен в предвидената от закона форма и е породил своето действие, а отношенията между съсобствениците на арендувани имот следва да се уреждат съгласно правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС. На следващо място счита исковете и за неоснователни, тъй като през цялото време на договора е превеждал на арендодателя „*******“ ЕООД дължимите плащания, за което представял и писмени доказателства. За неоснователен и недоказан намира и предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на договора за аренда, като твърди, че договореното арендно плащане е съобразено както със средното годишно плащане на дка земеделска земя за с.ВЛ. към датата на сключване на договора (по данни от ОСЗ – Исперих), така и със състоянието на имота. Относно нарастването на арендните плащания в страната през последните 1-2 години, счита че същите се дължат на новите икономически и политически събития, които е нямало как да бъдат съобразени към датата на сключване на договора. По отношение на срока на договора посочва, че същият е съобразен както със закона, така и с трайноустановената съдебна практика. Излага подробни съображения, като ангажира и писмени доказателства. Претендира и за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*******“ ЕООД депозира такъв като счита исковете за недопустими, а по същество – неоснователни.

Съображенията, които излага са идентични с тези на ответника „*********“ ЕООД. Претендира и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание за ответниците не се явяват представители.

Депозират писмени становища, с които по същество молят да бъдат отхвърлени исковите претенции като недопустими и неоснователни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт № 26, том V, рег.№ 3912, н.дело № 533 от 2013 г. на Нотариус Р. А. с рег. № 254 на НК, Нотариален акт № 25, том V, рег.№ 3910, н.дело № 532 от 2013 г. на Нотариус Р. А. с рег. № 254 на НК, Нотариален акт № 82, том I, рег.№ 517, н.дело № 38 от 2018 г. на нотариус ПЛ. А. с рег.№ 688 на НК и Нотариален акт № 133, том IV, рег.№ 4932, н.дело № 629 от 2017 г. на нотариус ПЛ. А. с рег.№ 688 на НК, ищецът Х. А. М. е придобил собствеността съответно върху 4/16 ид.ч. и върху 2/12 ид.ч. от следния 2 недвижим имот – „Поземлен недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.ВЛ., обл.Разград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 26104 кв.м., в местността „Кара Сулук“, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия - трета, при граници и съседи: имот ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № *** и имот № ***“.

С Договор за аренда от 16.08.2016 г. с нотариална заверка на подписите, ОР. Т. Х. – един от съсобствениците на имота към този момент, в качеството си на арендодател, предоставил на ответника „*********“ ЕООД, в качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване процесния имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.ВЛ., със срок на действие на договора от 01.10.2016 г. до 30.09.2031 г. и арендно плащане в размер на 22.39 евро/дка или 584.47 евро общо за всяка стопанска година, платимо на 30.09. на съответната година. Договорът е вписан в СВ – Исперих с вх.№ рег. № 2733/16.08.2016 г., акт.№ 278, том 2.

На същата дата 16.08.2016 г. ОР. Т. Х. прехвърля собствеността на притежаваните от него идеални части от процесния имот на ответника „*******“ ЕООД.

От представените по делото от страна на ответните дружества платежни нареждания, дневни извлечения, извадки от счетоводните регистри на „*******“ ЕООД и фактури, както и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. ответникът „*********“ ЕООД е заплащал на ответника „*******“ ЕООД рента за процесната нива в размер на 1143.12 лв., равностойността на 584.47 евро.

Същевременно ответните дружества не отричат, че не са заплащА. на ищеца полагащата му се част от рентата за процесния имот.

От същото експертно заключение, както и от назначеното допълнителното такова, се установява, че за процесните стопански години средното арендно плащане в землището на с.ВЛ. , общ.С. е както следва: за 2016/2017 г. – 53.75 лв./дка, за 2017/2018 г. – 56.25 лв./дка, за 2018/2019 г. – 56.25 лв./дка, за 2019/2020 г. – 61.25 лв./дка и за 2020/2021 г. – 63.75 лв./дка.

Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на представени и проучени договори за наем на земеделска земи, сключвани от други земеделски производители и фирми, обработващи земеделска земя в землището на с.ВЛ..

Съгласно представена справка от Областна дирекция „Земеделие“ – Разград средното годишно рентно плащане за землището на с.ВЛ. за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. е в размер на 35.00 лв./дка От публично достъпната на сайта на ОДЗ – Разград https://www.mzh.government.bg/ODZ-Razgrad/bg/Polzvane.aspx информация е видно, че средното рентно плащане за землището на с.ВЛ. за стопанската 2018/2019 г. е 54.00 лв./дка, а за стопанската 2019/2020 г. и 2020/2021 г. е 48.00 лв./дка.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 750.00 лева, от които – 50.00 лева - платена ДТ при завеждане на иска, 400.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

3

В производството по делото ответникът „*********“ ЕООД претендира 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък по чл.

80 ГПК (писмено становище от 29.05.2023 г. – л.178).

В производството по делото ответникът „*******“ ЕООДпретендира 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък по чл.

80 ГПК (молба от 30.05.2023 г. – л.187-188).

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са два обективно съединени иска – по чл. 87 ЗЗД, във вр. с чл. 28 ал. 2, във вр. с чл. 8 ал. 1 ЗАрЗ и по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ. Първият иск е конститутивен - за разваляне на двустранен договор, поради неизпълнение на съществено задължение от страна на ответника, а вторият е акцесорен на първия – за връщане на имота на арендодателя, като последица от развалянето на арендния договор.

Предявеният в условията на евентуалност иск е с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сделка, с който се цели да се докаже, че същата е сключена в противоречие с добрите нрави.

Така предявените искове, както главния, така и евентуалния, са допустими. Същите са предявени от надлежна страна срещу надлежна страна, тъй като ищецът има правен интерес от завеждане както на конститутивния иск, така и на отрицателния установителен иск. Макар и да не е страна по договора за аренда, този договор засяга пряко правата му на собственост и му създава пречки за ползване на собствената вещ.

Съдът не споделя възражението на процесуалните представители на ответниците за недопустимост на така предявените искове, тъй като ищецът не бил страна по договора за аренда. Съгласно наложилата се през последните години съдебна практика договор за аренда, сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАрЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., обвързва неучаствА.те като страни съсобственици на имота, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик в съсобствеността, като отношенията между съсобствениците се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС . Когато договорът за аренда обвързва неучаствА.те като страни при сключването му съсобственици, те не са трети лица и могат да оспорват неговата действителност, но не като трети лица, оспорващи чужд договор, а като лица, за които се претендира да са обвързани от договора и искат да се освободят от обвързаност или да се установи, че не са обвързани от него. Те могат също да претендират арендни плащания, както и развалянето на договора поради неизпълнение от свое име, но с косвени искове, в качеството им на кредитори на сключилите договора съсобственици съгласно чл. 134 ЗЗД . (В този смисъл са Определение № 119 от 01.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 794/2021 г., IV г.о. и Определение № 581 от 20.07.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2158/2021 г., I г.о.) В настоящия случай процесният договор за аренда е сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр.

13/2007 г., ищецът е обвързан от договора, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик, и има правен интерес да иска да се освободи от обвързаността си с договора като го развА. до неговите идеални части, евентуално – да оспори действителността му.