Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3214 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4816/2025
Вид
Решение № 3214
Подписан
22.06.2026
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 116, ал. 7 · Закон за енергетиката
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • §1, т. 41а · Закон за енергетиката
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 234в · Наказателен кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3214 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330104816 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Спид“ ЕООД, ЕИК 121063275, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 1Б, против „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 21 873,05 лева, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 26.07.2024 г. – ********* г. за клиентски номер ********* с ИТН *********, за която е издадена фактура № **********/10.02.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответника по силата на индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 15.06.2021 г., сключен с „ЕВН България Електроснабдяване“, ЕИК 123526430, за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. ****************, УПИ *, кв. ***, жилищна сграда, с ИТН **************** и клиентски номер *********. На 22.02.2025 г. в дружеството било получено писмо от 10.02.2025 г., касаещо допълнително едностранно начислена електроенергия за клиентския номер на дружеството – *********, в размер на 21 873,05 лева съгласно фактура № **********/10.02.2025 г., поради „присъединен проводник“, както и копие на констативен протокол № 689339/********* г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, като твърди, че същите не са подписани в присъствие на упълномощено от него лице. След получаване на констативния протокол била изготвена 1 жалба до РП – Бургас с вх. № 2500/10.02.2025 г., с приложени записи от камера на обекта, от които било видно, че служител на дружеството прави „проверка“ на електромера един ден преди официалната, без да уведоми представител на дружеството, като на записа, който е със сигнал, се чувало ясно как се чупят пломби, за което ответното дружество било уведомено. Липсвали каквито и да било данни, вкл. и отразени в гореописаните протоколи, за виновно поведение от страна на страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за ответника, още повече, че електромерът се намирал извън имота и никой освен служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД нямал физически достъп до него. Счита, че допълнителното количество електрическа енергия е начислено неправомерно в нарушение на Закона на енергетиката и Общите условия на ответното дружество, както и при неспазване на установените ПИКЕЕ. Излага, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Посочва, че съгласно действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/09.06.2004 г.), средствата за търговско измерване, както и електромерните табла са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Сочи, че неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. Ищецът поддържа, че не разполага с ключ за отваряне на средството, като счита за недопустимо да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Счита, че от ответника не са ангажирани доказателства за наличие на виновно действие или бездействие от страна на ищеца, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. На следващо място се твърди, че констативният протокол не съдържа данни дали това „присъединяване“ е преди или след клемата, кога е осъществено и от кого, липсвали констатации и за целостта на таблото, в която е разположен електромерът. Корекцията на сметката не била извършена съгласно методиката по ПИКЕЕ и не съответствала на действащите за процесния период цени на ел. енергията, като начислената сума за електроенергия обхващала период от над шест месеца. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ, като начислената електроенергия била за период от 180 дни, а в случая приложимата разпоредба била тази на чл. 50 ПИКЕЕ. Уведомителното писмо за откриване на процедура за корекция на сметка било издадено на същата дата, на която е издадена и самата корекционна фактура – 10.02.2025 г., от което следвало, че ищецът не бил 2 уведомен преди това за направена проверка на СТИ, както и за откриване процедура по корекция на сметка. Сочи се, че констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ и доколкото удостоверява изгодни за издателя му факти и е своевременно оспорен от ищеца, не се ползва с доказателствена сила и не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. Счита, че посоченото количество ел. енергия не може да бъде доставено до абоната, дори ако СТИ е изправно, тъй като произвежданата електроенергия от дружеството – ищец задоволявала в значителна част потреблението му. Обстоятелството, че СТИ не е изправно се налагало като извод от нерегламентираните и недокументирани действия на служители на ЕВН. Твърди се, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, които не отговарят на изискването за добросъвестност, на принципа по чл. 2, ал. 2 ЗЕ, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това счита, че такива правила, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП и не следва да се прилагат. С оглед изложеното, моли да бъде уважен предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 21 873,05 лева, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 26.07.2024 г. – ********* г. за клиентски номер ********* с ИТН *********, за която е издадена фактура № **********/10.02.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че на ********* г. служители на дружеството извършили проверка на обекта на клиента. При проверката било констатирано, че има нерегламентирано присъединен кабел 10 мм2 към електроразпределителната мрежа.

Вследствие на това използваната електрическа енергия не се отчитала и заплащала. За тези действия извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ********/********* г. Същият бил съставен от представител на ответното дружество в присъствието на представител на клиента, съответно бил подписан от тези лица. Описаната фактическа обстановка в констативния протокол представлявала присъединяване на обекта към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, за което не била осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Обектът представлявал сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ******************, която не е нанесена в КККР на гр. А. видно от скица № 15-958340-11.06.2025 г., издадена от АГКК, но същата била изградена, видно от снимка от Google Street view. В същия поземлен имот се намирала и сграда с идентификатор ****************** по КККР на гр. А. за която е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 24/14.06.2019 г. и която е присъединена към разпределителната мрежа с Договор за присъединяване № 4329930 от 29.11.2018 г. За сградата, която не е нанесена в КККР на гр. А. е неправомерно присъединена към разпределителната мрежа имало издадено Разрешение за строеж № 73/09.10.2020 г. от гл. архитект на община Ц. и Становище № 4415613/28.04.2020 г. за условията и начина на присъединяване на обекта към разпределителната мрежа, което становище било получено от 3 ищеца на 07.05.2020 г., съгласно протокол от същата дата. На 29.10.2020 г. ищецът подал до „Електроразпределение Юг” ЕАД заявление и искане за сключване на договор за присъединяване на обекта към разпределителната мрежа, съгласно издаденото становище от 28.04.2020 г. На 16.11.2020 г. ответникът изпратил на ищеца писмо-покана с изх. № 12861 за сключване на договор за присъединяване на обекта, вкл. и проект на същия, получени от ищеца на 19.11.2020 г. В едногодишен срок от поканата ищецът не се явил в офис на ответното дружество в гр. П. за сключване на договора, поради което процедурата за присъединяване била прекратена. След като било установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисления на количеството електрическа енергия при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като начислил количество електрическа енергия на клиента. В случая начисленото количество електрическа енергия било в размер от 75 414 kWh, като стойността била изчислена по определената от Комисията за енергийно и водно регулиране прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на „Електроразпределение Юг” ЕАД за период от 180 дни и възлизала на 21 873,05 лева с ДДС. За посочената сума била издадена процесната фактура № **********/10.02 2025 г., изпратена на ищеца с писмо с изх. № 11326015-1/10.02 2025 г.

Ответникът поддържа, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума, като в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, а стойността на дължимата сума е начислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на „Електроразпределение Юг” ЕАД в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото. Сочи се, че ответникът няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, а установяването на лицето, извършило неправомерното въздействие и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото били налице данни за осъществяване състава на престъплението по чл. 234в НК. По отношение на настоящия спор счита, че въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен, защото в законовите разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържат изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното. Поддържа, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Сочи, че считано от 04.05.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи. Към настоящия момент, както преизчислението на количествата електрическа енергия, така и фактурирането им се извършват от оператора на съответната 4 електрическа мрежа, към която е присъединен конкретният обект на клиента. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № **********/********* г. не е подписан от представител на клиента. Твърди, че подписалият констативния протокол Б. А. К. е упълномощен да представлява дружеството. Посочва, че периодът на преизчисление е 180 дни, тъй като ответникът няма данни кога е извършено неправомерното присъединяване на обекта към разпределителната мрежа. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.