Решение № 1888 от 26.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1888 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, *** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330114752 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 3 41, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищците Л. Г. С., Т. Г. С., С. Й. К. и Л. Р. И. са предявили срещу Л. Р.

Х., В. А. Д. и Т. А. К. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в село *****, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор № ********* – с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, както и всички подобрения и приращения в имота.

В исковата молба се излагат твърдения, че процесният недвижим имот е съсобствен между страните на основание наследствено правоприемство.

Поддържа се, че делбеният имот е бил собственост на Л. Р. К. и нейния син А.

Т. К., при равни права за двамата, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание обстоятелствена проверка акт № ***, том **, дело ***** от ***** г. на **** при РС-П., като придобит по давност. Всички ищци, както и ответницата Л. Р. Х. са наследници само на Л. Р. К., а ответниците В. А. ***** и Т. А. К. са наследници, както на Л. Р. К., така и на другия съсобственик А. Т. К., който е техен *****. Поради липсата на възможност за доброволно прекратяване на съсобствеността между страните 1 от съда се иска да се допусне делбата при квоти както следва: Л. Г. С. - 3/36 ид.части, Т. Г. С. - 3/36 ид.части, С. Й. К. - 2/36 ид.части, Л. Р. И. - 2/36 ид.части, Л. Р. Х. - 2/36 ид.части, В. А. Д. - 12/36 ид.части и за Т. А. К. - 12/36 ид.части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от В. А. Д. и Т. А. К., с който се оспорва предявеният иск за делба, доколкото липсва съсобственост между страните. Възразява се, че приживе ***** им Л. Р. К. се е разпоредила с имуществото си както следва: на ***** си Г.Т.Г. - ***** на ищците Л. С. и Т. С., е предоставила парични средства, за да си закупи имот в гр. С., на ***** си ***** Т. К. - ***** на ищцата С. К. и ***** на ищцата Л. И. и на ответницата Л. Х., предоставила парични средства, за да си закупи имот в с. Р., а на най-малкия си син – *****та на ответниците А. Т. К., отстъпила процесното дворно място с построената в него паянтова сграда, за да построи той в имота нова къща за семейството си, както и за да се грижи за нея докато е жива. След ***** на Л. К., през периода ***** г., се твърди, че ***** на А.

Т. К. и Б.К. К. изцяло със собствени сили и средства са построили в имота процесната двуетажна масивна жилищна страда и от построяването и през 1970 г. до ***** си са владели целия процесен имот, като собствен, със знанието и без противопоставянето на останалите наследници на Л. К., като владението им е било явно и необезпокоявано. Твърди се, че имотът е бил тяхното семейно жилище, което те са поддържали и подобрявали през годините. Твърди се, че ***** на ответниците са владели имота повече от 40 години, като в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност и те са станали собственици на имота, като след ***** им имотът е наследен от Т. А. К. и В. А. Д.. Твърди се още, че в разписната книга към плана от 1994 г. на с. Р., процесното дворно място е записано само на името на А. Т. К., че след ***** на Б.К. К., от края на месец октомври 2010 г. по споразумение с В. А. Д. процесният имот се владее, като собствен само от Т.

А. К.; че всички консумативи /ел. енергия, вода и др./, както и всички дължими данъци за имота от 1970 г. до настоящия момент са заплащани само от ***** на В. А. Д. и Т. А. К., а след ***** им от Т. А. К.. Възразява, се че всички необходими разноски за запазването и поддържането на имота, както и всички подобрения в него са извършвани и заплащани от А. и Б. К., а след ***** им от Т. А. К.. Поради изложеното се иска предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

2

В първото по делото открито съдебно заседание от ответниците са въведени твърдения, че след ***** на наследодателите им А. и Б. К., владението върху процесния имот е продължило от ответника Т. К. и *****ата му Й. К.. Поради това с протоколно определение от ***** г., постановено по делото, като страна е конституирана Й. А. К..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Л. Р. Х. и Й. А. К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба на наследство с правна квалификация чл.

69 от ЗН.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на ***** г. Л. Р. К. и А. Т. К. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание обстоятелствена проверка вписан под акт № ***, том ***, дело № ***** г. по описа на **** при Пловдивски народен съд, с който същите са признати за собственици на по ½ ид. част, на основание давностно владение, упражнявано повече от 20 години на недвижим имот, представляващ дворно място с паянтова къща, съставляващо парцел *****-**** в квартал *** по плана на село Р., Пловдивски окръг. Според приетото с тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС този констативен акт има легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила по отношение на удостовереното с него съществуване на правото на собственост на посочените лица.

Не е спорно и че към датата на съставяне на констативния нотариален акт – ***** г. А. Т. К. е бил в граждански брак с Б.К. К., поради което и с оглед удостовереното придобивно основание – давностно владение, придобитата от А. Т. К. ½ ид. част от имота е в режим на съпружеска имуществена общност. Към датата на констативния акт Л. Р. К. е била вече ****, като *****ът й Т. Г. К. е ****** г. /удостоверение л.*****, поради това придобитата от нея ½ ид. част от имота е нейна изключителна собственост.

Не е спорно между страните, че след 1966 г. в дворното място е построена нова жилищна сграда – еднофамилна. Спорно е кога точно е сторено това и от кого. В тази връзка с оглед изявленията на ответника Т. А.

3

К. от съдебно заседание от ***** г., че новата къща е строена 1967г. - 68 г., което кореспондира и на твърденията на ищцата Л. С., показанията на свидетелите Р. С., В.М. и П.М.Т., кредитирани в тази им част, като логични, последователни и непосредствени, се приема за установено по делото, че новата къща е построена в периода 1967 г. – 1969 г., но преди ***** на Л. Р.

К.. В действителност са налице разминавания между показанията на свидетелите относно годината, в която е извършено строителството на къщата, но същите се намират за несъществени, доколкото безспорно строителството на една сграда е процес във времето, а и следва да се отчете отдалечеността във времето на събитието, за което свидетелите дават показания. Не се твърди и установява да е налице учредено право на строеж по отношение на извършеното строителство, поради което на основание чл.

92 ЗС следва да се приеме, че собственици на така построеното са собствениците на имота към изграждане на сградата в груб строеж. Това са Л.

Р. К. и А. Т. К. при равни права от по ½ ид. част, като по отношение на 1/2 ид. част от новопостроената в имота сграда, придобита от А. Т. К. е възникнала съпружеска имуществена общност със *****ата му Б. К. по вече изложените съображения относно собствеността в дворното място. В изследваната връзка без значение за собствеността е обстоятелството с чий средства е строена къщата, като последното поражда само облигационни отношения между собствениците на дворното място и вложителите на средствата.

Не се установяват твърденията в отговора, че приживе Л. Р. К. е разпределила имуществото си с оглед на своята смърт между наследниците си. Показанията на свидетелите В.М. и П.М.Т. в тази посока са общи и не установяват при условията на пълно и главно доказване твърденията на ответниците Т. К. и В. Д..

Л. Р. К. е **** на ***** г., като е оставила за свои наследници тримата си **** – Г.Т.Г., ***** Т. К. и А. Т. К.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН същите са придобили по наследствено правоприемство при равни права от по 1/3 ид. част, притежаваната от наследодателя ½ ид. част от процесния поземлен имот и сградите в него или всеки е придобил по 1/6 ид. част.

По този начин след ***** на Л. Р. К. собствеността върху процесните поземлен имот и построените в него едноетажна еднофамилна жилищна 4 сграда, както и всички останали подобрения и приращения в имота се разпределя по следния начин: за Г.Т.Г. – 1/6 ид. част, за ***** Т. К. – 1/6 ид. част, за А. Т. К. – 1/6 ид. част, за А. Т. К. и Б.К. К. – 3/6 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност.

Г.Т.Г. е ***** г., а *****ата му Т.В. Г. е ***** г., като на основание чл.

5, ал. 1 ЗН, ответниците Л. Г. и Т. Г. С. се легитимират, като техни наследници.

***** Т. К. е *** на ***** г., като на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците С. Й. К. – преживяла *****а и две -**** – Л. Р. Х. и Л. Р.

И. се легитимират, като негови наследници.

А. Т. К. е ***** г., а *****ата му Б.К. К. е ***** г., като по този начин на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, ответниците В. А. Д. и Т. А. К. – техни ***се легитимират, като наследници.

С оглед изведения извод за наличие на съсобственост по отношение на процесния имот след ***** на общата наследодателка Л. Р. К. в посочените квоти, следва да се разгледа възражението на ответниците Т. А. К. и В. А. К. за придобивна давност на притежаваните от Г.Т.Г. и ***** Т. К. по 1/6 ид. част от имотите въз основа на осъществено от техните родители и наследодатели - А. К. и Б. К. давностно владение повече от 10 години и продължено от тези ответници.

Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, 5 докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно - субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението - упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. При наследяването, като общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /inter*****ersio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС /.